Денят за безопасен интернет с фокус върху медийната грамотност
January 30, 2018

Развитието на дигитално-медийна грамотност е по-важно от закупуването на таблети за децата

Позиция на Коалицията за медийна грамотност на децата от началното образование
Във връзка с идеята на правителството на Република България за покупка на 400 000 дигитални устройства за ученици от социално слаби семейства, за да не изостават в развитието и образоването си спрямо своите връстници, искаме да обърнем внимание на следното:
Един от най-разпространените митове на дигиталната епоха е, че поколенията, родени във време на масова употреба на интернет и дигитални технологии, естествено развиват дигиталната и медийната си грамотност и в резултат на това придобиват необходимите компетентности за справяне с рисковете и за използване на богатите възможности на интернет. Както всяка друга компетенция, необходима на човек в ежедневието му, дигиталната и медийна грамотност следва да бъдат развивани във всеки един отделен предмет в българското образование, преди децата да притежават собствени дигитални устройства, които да използват в образователния си процес. Схващането, че живеем във време, в което дигиталната грамотност предхожда класическата по естествен път, не само не е вярно, но крие сериозни рискове.
Още с раждането си детето започва да развива своите познавателни умения, като до 6-годишната си възраст то по естествен път започва да разбира и възприема информация, както и да извършва самостоятелно определени действия. Разбира се, това не означава, че детето е готово да се сблъска с рисковете на реалния свят, защото има нужда да се учи и да добие компетенции, които впоследствие да помогнат в развитието му като пълноценен възрастен.
Това е в сила и за навлизането на детето в дигиталния свят. Шансът малчуганите да използват дигиталните устройства за нещо полезно и градивно, преди да са развили базови дигитални и медийни умения, е минимален. Тъкмо напротив – липсата на основна дигитална и медийна грамотност многократно увеличава рисковете за децата в дигиталния свят.
Според националнато изследване за “Онлайн поведение на децата в България”, проведено през 2016 година от Националния център за безопасен интернет:
· Българските деца все по-често попадат на вредно съдържание в интернет. Около 15% от тях през последната година са били притеснени или уплашени от нещо, което са видели онлайн, което е ръст с около 10% спрямо 2010 г.
· Една трета от българските деца са общували онлайн с човек, когото не са срещали на живо, но най-притеснителното е че около една пета от тези деца са се срещали на живо с хора, с които първо са се запознали в интернет.
· Тормозът онлайн и офлайн между децата е нараснал значително през последните шест години. Около 30% от децата са били обидени или засегнати от връстник през последната година, което е с 10% повече от 2010 г. Случаите на тормоз в интернет са 38% от общия брой, което е огромен скок от 25% през 2010 г.
· Българските деца рядко използват интернет за цели, свързани с образованието, въпреки че ясно осъзнават ползите от това за тяхното развитие. Самите те определят учебните дейности в интернет като второто най-полезно нещо онлайн за деца на тяхната възраст, но същевременно е по-вероятно да се занимават с 11 други дейности в мрежата, отколкото да учат онлайн. Само половината от тях използват интернет за цели, свързани с училище, веднъж седмично или по-често.
· Българските деца често се натъкват на нова информация онлайн, но трудно могат да определят истинността ѝ. Около 70% от тях научават нещо ново в интернет всяка седмица, но само половината са чувстват сигурни в умението си да преценят дали дадена информация е истина или не. Те са по-скоро пасивни потребители на интернет, което им пречи да развиват социалните си умения и да развиват креативния си потенциал.
· На практика всички деца в България на възраст над 9 години (97%) са в интернет, като над 80% от тях заявяват, че ползват интернет през смартфони, над 60% – през таблет.
Изследването на Националния център за безопасен интернет „Децата от 0 до 8 години и дигиталните устройства“, което беше специално насочено към семейства с най-нисък социално-икономически статус, показа, че въпреки икономическите им затруднения те оборудват децата си с дигитални устройства, тъй като разбират необходимостта те да развиват дигиталните си умения.
Много по-важен от закупуването на таблети проблем е почти пълното отсъствие в учебните програми и съдържание на фокус върху ранното развитие на дигитално-медийната грамотност на децата. Недостигът на подходящи методики и учебно съдържание, както и на квалифицирани за тази цел преподаватели в българските училища са истинските проблеми пред българското образование. В резултат на това:
· Голяма част от учениците никога не са получавали задания за развитие на дигитални умения (около 25% за презентации, около 20% за текстове и около 30% за групови работи).
· Около 44% от българските деца никога не са комуникирали с учител чрез интернет.
· Само 20% от българските деца твърдят, че поне веднъж седмично предават домашно задание през интернет.
Смятаме, че изразходването на огромни обществени средства за закупуване на компютърни устройства би бил безсмислен разход, който с нищо няма да допринесе за решаването на проблема в образованието, ако не се промени средата в училище. Това, което е наистина необходимо е ясна политика по отношение на това КАК децата използват технологиите в училище и КАКВИ УМЕНИЯ развиват, как ги развиват, кой ги подкрепя в развиването на дигитални и медийни умения (създаване на дигитално съдържание, анализ на заливащата дигитална информация, онлайн общуването, безопасността и решаването на проблеми, както от социално, така и от техническо естество). Тя трябва да включва: 1.дълбока промяна в учебните програми и съдържание, като ги ориентира към ранно развитие на дигитално-медийна грамотност на децата; 2. мерки за повишаване на квалификацията на действащите учители в тази област; 3. въвеждане във висшето педагогическо образование на подходящи курсове, които да подготвят бъдещите преподаватели да работят с децата в тази насока.
За контакти по позицията:
Пламена Николова, Национална мрежа за децата: plamena.nikolova@nmd.bg
Цвета Брестничка, Асоциация „Родители: tsveta.brestnichka@roditeli.org
Кои сме ние?
Коалиция за развитие на медийната грамотност на българските деца
Коалицията за развитие на медийната грамотност на българските деца обединява организации, работещи в областта на образованието, медиите и гражданското общество: Център за култура и дебат „Червената къща“, Институт за прогресивно образование, Асоциация на европейските журналисти в България, Център за приобщаващо образование, Заедно в час, Национална мрежа за децата, Национален център за безопасен интернет в лицето на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация Родители, Образование България 2030, Фондация „Гласът на децата“, Блулинк, DigitalKidz, Атанас Дянков, член на Обществен съвет към Пето основно училище „Митьо Станев” Стара Загора. Обедини ни нашата загриженост за липсата подготовка на децата да се ориентират в съвременната дигитално-медийна и социална среда и да се справят с рисковете, които тя крие.
Повече на Фейсбук страницата на коалицията: https://goo.gl/yk9XJM
За контакти за коалицията:
Кристина Христова, Център за култура и дебат „Червената къща“, khristova@redhouse-sofia.org