Digital Economy and Society Index 2020: България отново е на последно място в ЕС
2020-06-21
Едва 8% от учителите са провели обучение за проверка на източници на информация
2020-06-22

Проучване показва, че дистанционното обучение не е довело до развитие на медийна грамотност сред учениците

Едва 30% от учениците в прогимназиален и гимназиален курс на обучение са извършвали работа с различни източници, след като са били запознати с методите и критериите, които трябва да прилагат. Този процент намалява на 22%, когато бъдат сегментирани ученици, които са прилагали тези знания за изпълнението на задача, свързана със създаване на съдържание с цел оценяване на знанията им по конкретен предмет. Това сочат данните от допитване, осъществено от Коалицията за медийна грамотност в края на май и началото на юни 2020 година с предмет дистанционното обучение от гледна точка на развитието на медийната грамотност на децата.

Два месеца и половина след пренасянето на учебния процес онлайн (от 16 март за остатъка от учебната 2019/2020 година) КМГ проведе паралелно две допитвания на тема дистанционното обучение и уменията по медийна грамотност – до учителите и до учениците. Те са осъществени с финансовата подкрепа на Американското посолство в България в рамките на Дните на медийна грамотност 2020, подкрепена от Министерството на културата и Министерството на образованието и в партньорство с УНИЦЕФ, Програма за малки грантове на Посолството на САЩ и Бюрото на ЕП в София.

144 деца взеха участие в анкетата за ученици, отговаряйки анонимно на 11 въпроса, свързани с особеностите на дигиталното образование, за което много голяма част от учениците и учителите нямаха предварителна подготовка. Ключови за целите на проучването са въпросите поставяни ли са им задачи за екипна работа, за намиране, оценяване и сравняване на източници, за създаване на съдържание. Сами по себе си обаче тези дейности не гарантират изграждането на медийна грамотност – също толкова важно е дали тези задачи са били подкрепени с компетентно представени и добре усвоени методи.

Четири от десет от учениците, взели участие в допитването, са получавали задача, свързана с намиране и оценяване на източници на информация онлайн. Само 30% обаче са извършвали такава задача, след като са получили инструкции за подхода и критериите, които трябва да прилагат. 76% декларират, че са получавали задача за създаване на съдържание с цел оценяване на знанията им по конкретен предмет. Същевременно по-голямата част от тях са създавали съдържание без целенасочено да са работили с източници на информация и да са обсъждали методите за това с учител.

Способността за намиране на релевантно съдържание и установяване на неговата достоверност е ключова компетентност на медийно-информационната грамотност (достъпване, анализиране, оценяване, създаване на съобщения, участие). Създаването на собствено съдържание, независимо от предмета, предполага работа с източници, а тези източници най-често са уебсайтове, особено когато учебният процес и подготовката протичат в онлайн среда.

Горните данни свидетелстват за погрешен подход от страна на учителите и пропусната възможност, като се има предвид непосредственият и неограничен достъп до информация в интернет среда. Възлагането на задачи за създаване на съдържание, свързано с проучване и извличане на информация, трябва да бъде придружавано с насоки, примери, дискусия и изискване за рефериране към източниците на използваните данни и твърдения.

Дистанционното обучение и медийната грамотност: едва 8% от учителите са провели специален час за работа с информационни източници

Анализът на данните от анкетите откроява още няколко съществени наблюдения и извода. С изключение на шестима участници в допитването, всички останали посочват едно или повече предимства на дистанционното обучение. Същевременно всеки седми ученик изразява желание да се върне в класната стая, вместо да отправи препоръки за оптимизиране на провеждането на онлайн обучение в бъдеще.

На 44% от учениците не са давани задачи за работа в екип, приблизително 3 от 5 деца страдат от лоша интернет връзка, а всяко трето дете се сблъсква със злонамерено поведение на свои ученици. 45% от участниците в анкетата твърдят, че учителите им или не искат обратна връзка от тях, или не предприемат действия, когато са получили такава. 15% апелират за по-малко натоварване с домашни работи и изпитвания. 10% смятат, че има какво да се подобри по самите платформи, а 6% съобщават, че нямат жива връзка с преподавателите, получават само планове и домашни и срещат трудности в разбирането на материала.

Учениците имат нужда от по-голяма подкрепа, съдействие от страна  на учителите, когато срещат трудности, и най-вече от компетентни водачи в дигиталния свят. За да се случи това, е необходимо изработването и въвеждането на квалификационни програми за учителите както за усъвършенстване на дигиталните им умения, така и за развиване и периодично измерване на медийната и информационната им грамотност.

Липсата на инструмент за измерване на уменията по медийна грамотност на българските ученици в гимназиален курс ще бъде преодоляна чрез реализацията на проекта „Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти“ на Коалицията за медийна грамотност. Той се изпълнява с подкрепата на Фонд Активни граждани България и обединява експертността и ресурсите на основните организации, работещи по темата медийна грамотност.

Заглавно изображение: master1305