Тийнейджъри представиха свои решения за медийна грамотност
2020-07-22

MPM 2020: Медийната грамотност като индикатор за социалното включване в България

В края на юли Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от най-новото издание на проучването Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, Албания  и Турция. Тази година България е в зона със среден риск по базовите показатели и висок риск по останалите показатели (вж таблица 1). Резултатите са влошени, като една от причините са новите показатели, насочени към цифрова среда.

Рисковете за медийния плурализъм се разглеждат в четири основни тематични области – зони на риск за медийния плурализъм и свобода на медиите: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в тези четири тематични области. Резултатите се основават на изследването, изчисляването и оценката на определени показатели за всяка тематична област.

                                                                                                     Таблица 1

Индикаторите за социално включване разглеждат достъпа до медии от страна на различни групи в обществото. Индикаторите оценяват политиките и регулаторните гаранции по отношение на общностните медии, както и във връзка с достъпа до медии на малцинства, регионални и местни общности, жени и хора с увреждания. От значение за качеството на медийния плурализъм е и състоянието на медийната грамотност. Ето защо в обхвата на темата за социалното включване се съдържат и въпроси относно политиките за медийната грамотност в страната, както и за цифровите умения на населението като цяло.

                                                                                                         Инфографика 1

Както се вижда от горната инфографика, в която са съпоставени резултатите от докладите за България от MPM2017 и MPM2020 по петте индикатора, които формират общата оценка (риск) за нивото на социалното включване в страната, влошаване е отчетено по първите три индикатора, ситуацията остава непроменена в полето на достъпа на жените до медии, докато при петия индикатор – медийна грамотност – се наблюдава известен прогрес. Това се дължи на изработването на национална стратегия за медийна грамотност от страна на Министерството на образованието и науката, отбелязват авторите на този и предходните доклади на MPM за България – проф. Нели Огнянова, доц. Орлин Спасов и Николета Даскалова (Фондация Медийна демокрация), които са и членове на Коалицията за медийна грамотност.

Взето е под внимание и това, че МОН работи за интеграцията на цифрова медийна грамотност в ежедневната работа на преподавателите чрез модернизиране на материалната база. Часове по медийна грамотност бяха въведени за първи път в учебната програма през учебната 2018/2019 година, но само в ограничен брой училища и на експериментална основа. Оценката от 66% в актуалния доклад поставя медийната грамотност на границата между средния и високия риск, от където този ключов аспект на социалното включване и гражданското участие „излиза“ за пръв път. Предприети са конкретни стъпки, но това е само началото – същинският път предстои. Медийната грамотност все още не присъства в учебното съдържание на учениците от началния и гимназиалния курс на формалното образование в България, а с неформалното образование в това направление са се ангажирали изключително неправителствени граждански организации, които работят за повишаването на медийната грамотност на различни групи в обществото на проектен принцип, посочва се още в доклада.

Към пълния текст (на английски език)>> Country report: Bulgaria


Вижте още:

Digital Economy and Society Index 2020: България отново е на последно място в ЕС
Защо медийната грамотност е критично необходима и как ще се използват резултатите от анкетите за ученици и учители на КМГ – интервю с Кристина Христова
Проучване показва, че дистанционното обучение не е довело до развитие на медийна грамотност сред учениците