Колажи от медийни публикации в световни онлайн издания на английски език: отляво надясно по часовниковата стрелка: Reuters, BBC, the Guardian, Deutsche Welle
През февруари 2026 г. установяването на обстоятелствата около случилото се с шестима души, открити мъртви в землището на с. Гинци и под връх Околчица, се превърна в една от най-широко отразяваните в българските медии и интензивно обсъждани в социалните медии теми. Насищането на общественото пространство с огромен обем медийни публикации, съобщения от публични фигури (политици, разпознаваеми личности) и генерирано от потребителите и от изкуствен интелект съдържание във връзка със случая повдигна важни въпроси за състоянието на медийно-информационната среда, поемането на лична и институционална отговорност, кризата на доверие, липсата на етика в комуникацията.
Разпространението на информация основно в социалните медии, притежавани от технологични гиганти с огромна мощ и влияние, чрез алгоритмично усилване на съдържанието по критерии, които не приоритизират достоверната и качествена информация от благонадеждни източници, нарастващото значение на синтетичното съдържание, генерирано чрез изкуствен интелект, разделението в обществото и ниските нива на медийна грамотност създават неблагоприятни условия за журналистиката в обществен интерес и културата на участие в публичната сфера.
Как, къде и доколко осъзнато и критично взаимодействат със съдържание от различни източници, в различни формати, на различни устройства различните аудитории? Как възприемат състоянието на медийно-информационната среда поначало и в контекста на отразяването на случая в медиите и публичния дискурс. Как се усеща и как се отразява кризата на доверие от отделния човек, когато е изложен на информация (и информационно претоварване), свързана със събитие от подобен характер, използвано за най-различни цели, включително политически и частни интереси?
За да потърси отговори на тези въпроси и да представи нюансирано разбиране за ефекта от взаимосвързаните проблеми на продължаващата политическа криза в страната, формалното образование и влошената медийна среда (за справка: резултатите на българските ученици на тестовете PISA и докладите на „Репортери без граници“, „Мониторинг на медийния плурализъм“, „Индекс на медийната грамотност“, данните от „Eurobarometer: Social Media Survey“ на Евростат) координаторът на Българо-румънската обсерватория за цифрови медии – BROD, Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) към Софийския университет, провежда изследване, чийто фокус са именно аудиториите.
Въпреки че в голямата си част се отнася до потребителски навици и нагласи, това проучване предразполага към разсъждение и анализ. Дизайнът на въпросника (начинът, по който са формулирани въпросите и свързани модулите) е конструиран върху концепции, принципи и основните елементи на медийната грамотност, а резултатите ще ни позволяват да съпоставим и анализираме навици, нагласи, разбиране и контрол (agency), отново през призмата на медийната грамотност (достъп, оценка, интерпретиране, създаване, комуникация, участие). To e предназначено и подходящо за пълнолетни граждани от всички възрастови и социални групи.
Поверителност и прозрачност:
Участието в проучването е анонимно. Попълването и изпращането на анкетната карта не изисква вписване.