КАКВО ПРАВИ ЕС В БОРБАТА СРЕЩУ
ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА
Дезинформацията може реално да навреди. Тя може да
подкопае доверието в демокрацията, медиите и науката,
да поляризира обществото, да застраши обществената
безопасност и здраве или да дестабилизира
икономиките. Хората могат да започнат да се съмняват
в съществуването на факти изобщо. Дезинформацията
може да застраши свободата на словото, като заглушава
определени гласове или като удави истинските коментари
в потоп от координирана дезинформация.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ С НЕЯ
Дезинформацията е невярно или подвеждащо съдържание,
което се създава или разпространява, за да се заблуди
или да се повлияе на обществото. Когато някой
разпространява неточна информация без лоши намерения,
става дума за невярна информация.
СЪВЕТИ ЗА БОРБА С ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА:
Бъдете бдителни
Научете се да разпознавате дезинформацията
Проверете източника
Проверете фактите
Потърсете алтернативни източници на информация
Пълните материали можете да свалите тук:
Материалите са ни предоставени от Европейския парламент, Бюро София
"С Уикипедия в класната стая“ е наръчник за учители в три части (модула), разработен от образователния екип на фондация „Уикимедия“ като неделима част от образователната програма "Четене с разбиране на Уикипедия в час". Тя дава възможност на учителите да опознаят и включат Уикипедия като учебно средство, обвързано с рамката на ЮНЕСКО за "Медийна и информационна грамотност".
Програмата използва целия обем от знания, създаден от общностите на Уикимедия и позволява да бъде адаптирана лесно към съответните местни образователни системи и начин на работа на учителите. Наръчникът предлага критичен подход към Уикипедия, който помага на преподавателите на ясен и разбираем за децата език да обяснят в клас как се създава информация, как се анализира и оценява онлайн съдържание, как се разпознава дезинформацията и как безопасно и сигурно да общуват в интернет.
Всеки от трите модула формулира конкретни образователните цели за учителя и предлага практически приложения на усвоеното знание в класната стая. Допълнителните въпроси за разсъждение и упражненията помагат на преподавателите да изградят ново знание и да го обвържат с практически дейности и изживявания в класната стая.
След като преминат през трите модула на наръчника учителите ще могат да:
- планират уроци, които включват Уикипедия като учебно средство;
- оценяват как учениците използват Уикипедия като източник на информация;
- използват Уикипедия като средство за преподаване на медийна и информационна грамотност в класната стая;
- оценяват уменията на учениците за медийна и информационна грамотност с помощта на Уикипедия;
- помагат на учениците да правят малки приноси за Уикипедия.
Наръчникът е предназначен за учители и представя мултидисциплинарна методика за развиване на дигитално-медийните умения на гимназистите. Той е създаден и тестван в реални учебни условия от действащи учители и образователни експерти и има изцяло практическа насоченост с включените в него примери, инструменти, ресурси и учебни планове. Самата методика е апробирана от учители в 4 български училища. Над 200 учители преминаха успешно и оцениха високо обученията по методиката, организирани от Коалицията за медийна грамотност през декември 2022 и януари 2023 г., а част от тях вече я прилагат в учебния процес.
Този наръчник е продукт на проекта “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”, изпълнен от Коалицията за медийна грамотност с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България [www.activecitizensfund.bg] 
Коалицията за медийна грамотност носи цялата отговорност за съдържанието на методиката и проведените обучения и при никакви обстоятелства не може да се приема, че програмата на обученията, както и съдържанието на методиката и на този наръчник, отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България
Социално - емоционално образование
Книги за учителя - Социално-емоционално образование
Фондация "Лъчезар Цоцорков" разработи следните помагала в помощ на учителите при внедряването на СЕУ. Подготовката на учителите за използване на подхода за социално-емоционално образование е неразделна част от въвеждането на такава програма в училище.
Вплитането на социално-емоционалното образование в различни предмети, уроци, занятия и използването му в многообразни ситуации ни помага в изграждането на функционални и обществено ангажирани личности.
Социално-емоционалното образование (СЕО) помага на учениците да направят връзките между изучаваното съдържание и приложението му в реалните житейски ситуации. Вплитането на социално-емоционалното в различни предмети, уроци, занятия и използването му в многообразни ситуации ни помага в изграждането на функционални и обществено ангажирани личности.
Наръчникът „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ стъпва на принципите и уроците в методиката “От дигитална компетентност към дигитално гражданство”, разработени от Национален център за безопасен интернет и Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Разработените уроци са приспособени за дистанционно обучение, но могат да бъдат преподавани и в присъствено обучение, като въвличат използването на информационните технологии, както в самото протичане на часа, така и в примерните домашни работи. Целта е развитието на медийната грамотност в учениците независимо от средата на преподаване и учебния предмет.
Уроците са подходящи за 5, 6 и 7 клас, като могат да бъдат прилагани в Час на класа, Информационни технологии, Български език и литература и История. Принципите, върху които стъпват уроците, обаче са подходящи за всеки един учебен предмет. Те са насочени към развитието на критичното мислене, търсене и анализ на информация, екипна работа, решаване на проблеми, създаване на позитивно и качествено дигитално съдържание и етично и безопасно общуване в онлайн среда.
Наръчникът е разработен от екип на Коалиция за медийна грамотност, включващ експерти на Центъра за безопасен интернет, Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ и учител по история. Адаптацията на уроците за дистанционно обучение е реализирана в рамките на проекта на Коалиция за медийна грамотност „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Изтеглете наръчника „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ от тук.
В категория Уроци и презентации в секция Ресурси може да намерите допълнителни уроци, разработени по наръчника. Автори на уроците са учители, преминали обучения в рамките на проекта.
Учебникът "Fake News and Hate Speech: Representation of vulnerable groups in the media" е резултат от проекта ERMIScom - a common curricula for diversity, изпълняван от консорциум от водещи университети от Гърция, България, Финландия, Белгия и Турция: National Kapodsitrian University of Athens (Higher Education Institution - HEI), EKO (NGO), Vrije Universiteit Brussels (HEI), катедра "Медии и обществени комуникации" към Университета за национално и световно стопанство, Bahçeşehir University (HEI), Metropolia University of Applied Sciences (HEI).
Съставител на изданието е доц. д-р Стела Ангова – ръководител на Катедра "Медии и обществени комуникации", която през 2022 г. придоби статут за катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие. Доц. д-р Ангова е и част от екипа на катедрата, работил по колективната монография „Медийна грамотност“, издадена през февруари 2023 г., и изследването, което е представено в нея.
Проектът ERMIScom „Общи учебни програми за многообразие: образование в медиите и интеграция на уязвими групи” е финансиран в рамките на Еразъм+ програма KA2- Стратегически партньорства за висше образование. Неговата основна цел е разработването на обща магистърска програма сред участващите висши учебни заведения, която ще подобри ефикасността на медийните курсове за противодействие на дезинформацията и речта на омразата, разпространявана онлайн в социалните медии, за да се улесни социалната интеграция и включване на уязвими социални групи.
Темите в учебника съответстват на курсовете на магистърската програма и покриват трансформативни методологични образователни подходи. Те гравитират около отговорността на медиите при отразяването на уязвими групи, които често се представят в негативен контекст поради стереотипи, език на омразата и дезинформация:
- Концепцията за медиите: историческа перспектива за медиите като четвърта власт
- Как работят съвременните традиционни, онлайн и социални медии
- Медиен език: стереотипи, фалшиви новини, език на омразата
- Етични стандарти в медиите
Основна цел при изучаването им е изграждането на критерии за разпознаване на дезинформация и недопускане на езика на омразата с помощта на знания за медийния свят.
Повече информация за проекта можете да намерите в неговия официален многоезичен уебсайт.
В наръчника ще намерите детайлни планове за уроци по правни теми, част от официалните учебни планове по гражданско образование за 11. и 12. клас. Това са темите Върховенство на правото, Справедливост – права и отговорности на гражданите, Антикорупция, Договори, Разделение на властите и правосъдна система и Право на Европейския съюз. Авторският колектив е съставен от Бенджамин Пердю, Борислав Димитров (Пенков), Евелина ИвановаВарджийска, Лий Арбетман, Силвия Въскова, Явор Сидеров. В голямата си част те са тествани в класните стаи от пилотен екип юристи от UnitedLex Bulgaria през учебната 2021 г. – 2022 г.
В наръчника е включена и кратка теоретична част, която цели да обясни нуждата от предмета гражданско образование, неговите цели и методи на бъдещи юристи доброволци, като същевременно ги вдъхнови да отделят от времето си, за да подпомогнат изграждането на демократични гражданско общество.
Въведеният за пръв път едва през учебната 2019-2020 г. предмет гражданско образование е мултидисциплинарен, комплексен и се разполага в предметно поле на динамични промени – икономически, политически, технологични и социокултурни – към които трябва постоянно да се адаптира. Независимо колко добра е подготовката на учителите, за разбирането и търсенето на решения на казусите от реалния обществен и политически живот знанията, придобити вчера, може да не са достатъчни – необходимо е постоянното им надграждане и преосмисляне.
Разбирайки нуждата от подкрепа от експерти в различните теми, включени в учебната програма по гражданско образование, екипът на фондация „Софийска платформа“ обединява сили с юристи доброволци и предлага съдействие на учителите в онези часове по гражданско образование, в които се обсъждат теми, близки до правната материя.
Обученията на пилотния екип от 10 юристи от компанията UnitedLex Bulgaria се провеждат в периода 2021 г. – 2022 г., като паралелно с това то провеждат и своите първи уроци в страната в екип с местния учител по гражданско образование и помощта на фондация „Софийска платформа“.
Работата на пилотния екип юристи в класове в страната ще продължи и през учебната 2022 г. – 2023 г. Авторските права на този наръчник принадлежат на фондация „Софийска платформа“ и Street Law, Inc. Никаква част не може да бъде възпроизвеждана, разпространявана или предавана под никаква форма без предварително писмено разрешение от фондация „Софийска платформа“ и Street Law, Inc
Наръчникът по гражданско образование за юристи, подпомагащи учители в клас е резултат от съвместния проект на „Софийска платформа“ със Street Law, DXC Technology и UnitedLex, осъществяван с подкрепата на Посолството на САЩ в България.
Наръчникът “В час с климатичните промени” и всеки раздел в него е базиран на принципите на проектно-базираното обучение. Основната логика зад всеки раздел е придобиването на задълбочени знания за съответната тема и преминаването през процес на намиране на решение. Учебните ресурси са изготвени от образователни експерти и опитни обручители под насоките на специалисти по екология и климатични промени. Материалите са създадени по проект на фондация “Заедно в час” и обхваща три теми:
Транспорт и климатични промени | Природа и земеделие | Производство и енергия
В свързаните с тях три изследователски урока учениците се запознават с причините и всички фактори, които оказват влияние върху промените в конкретния отрасъл. Всеки от уроците е допълнен с насоки за реализиране на собствен проект, които съдържат инструкции и работни листове за работата на учениците, и е представен за учителя с основни текстове, които разясняват проблема, и факторите, които му оказват влияние, както и кратки обобщения на ключовите точки, които се разглеждат в отделните уроци. Развиването на критичното мислене на учениците изрично е застъпено в част от дейностите, предложени на учителите, като е разяснено по какъв начин може и следва да се насърчава. Наръчникът съдържа и речник с основните понятия от всеки урок.
Наръчникът е създаден в рамките на проект, финансиран от European Climate Foundation, и може да бъде свален безплатно от тук.
По-подробно представяне на наръчника, вкл. видео-инструкция за работа с него, можете да намерите тук.
Наръчникът на “Книговище” е създаден най-вече в помощ на преподавателите на ученици в основния етап на формалното образование в България. Целта на екипа, работил по него, е да предостави на учителите проверени ресурси и ефективна методология за развиването на медийната грамотност на учениците в часовете през почти всички училищни предмети. Въпреки това той може да бъде полезен на всеки възрастен.
Наръчникът включва идеи за работа в клас с ученици от 1. до 4. клас с детската медия “Вижте”. “Вижте” съдържа както статии на тема медийна и гражданска грамотност, така и на теми, които вълнуват децата и са застъпени в учебниците – наука, спорт и здраве, култура. Така учителите могат да преподават медийна и гражданска грамотност не само в часа на класа и в следобедните занимания, а и през учебни предмети като Човекът и обществото, Човекът и природата, Околен свят, Български език и литература, Родинознание, Технологии и предприемачество, Музика.
Статиите във “Вижте” са достъпни за всички, а въпросниците-игри по тях, предназначени да подпомогнат изграждането на умения за четене с разбиране – през абонамент за “Книговище”. Ученето чрез игра помага на децата да изградят траен апетит към знанието, самостоятелното учене и четенето за удоволствие. Наръчникът съдържа и много от наличните до момента ресурси за преподаване на медийна и гражданска грамотност на деца от 1. до 4. клас, създадени от Коалицията за медийна грамотност, Центъра за безопасен интернет, Уча.се и Prepodavame.bg. Използван е и наръчникът за медийна грамотност на Sonja Mrlijak Zdovc от словенската медия за деца Casoris.
В проекта вземат участие 35 начални учители от различни училища в страната, които работят с тематични пакети със статии от “Вижте” и споделят своя опит с детската медия в клас. В следствие на обратната връзка от тях “Книговище” създава още 2 инструмента: 1. възможност учителите да създават предизвикателства с краен срок на изпълнение, като изпратят конкретни въпросници или материали за четене директно в профилите на децата; и 2. възможност учителите да създават отбори и да дават на всеки отбор различно предизвикателства.
Наръчникът е изготвен от екип на “Книговище” с финансовата подкрепа на програма “Еразъм +” на Европейския съюз в рамките на проекта “Kids Trust News: Въвеждане на преподаването на медийна и гражданска грамотност в училище чрез качествена детска медия” в учебните часове. Дата на издаване: 31 август 2022 г.
Методологията е първата подобна в България и е подготвена в рамките на проекта „Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти“, подкрепен от Фонд Активни Граждани с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Първата версия на методологията е публикувана през 2020 г. След две тестови проучвания и психометричен анализ методологията е редактирана в рамките на проекта “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”, който Коалицията за медийна грамотност изпълнява в партньорство с Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование и отново с финансовата подкрепа на Фонд Активни Граждани.
Настоящото издание е публикувано в официалната уебстраница на Коалицията за медийна грамотност със свободен достъп в края на 2021 г. Тестовите единици, представени в двете приложения към методиката, са използвани в първото национално изследване за оценяване на дигитално-медийната грамотност на десетокласниците в България, което се провежда в рамките на 10 дни през януари 2022 г. и обхваща 229 паралелки в 170 училища от цялата страна, избрани на случаен принцип. Цялата отговорност за съдържанието на настоящия текст се носи от Коалицията за медийна грамотност и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Наръчникът „Компас“ за обучение по човешки права на младежи е публикуван за първи път през 2002 г. в рамките на Програмата за Образование по Правата на Човека към Дирекцията за младежта и спорта на Съвета на Европа. Tой е преведен на 31 езика, включително на български, и има важна роля за формирането на основани на правата подходи към политиката за младежта и работата с младежта. Информираността за правата на човека овластява учещите, остава с тях през целия живот и може да бъде предадена на бъдещите поколения.
Наръчникът обхваща 20 теми, в т.ч. гражданство и участие, демокрация, дискриминация и нетърпимост, глобализация, околна среда, бедност, религия и убеждения и медии. Те предоставят на читателите и фасилитаторите обща информация по различните въпроси, като фасилитаторите се насърчават да направят допълнително проучване и да ползват допълнителни източници на информация. Въпреки това информацията е достатъчна, за да бъдат проведени упражненията и да се дискутират темите от гледна точка на правата на човека.
Темата за медиите е разгледана в четири подтеми и е подходящ ресурс за повишаване на медийната грамотност на учениците.
Четирите подтеми са: Ролята на медиите; Медиите и правата на човека; Управлението на Интернет и Съвета на Европа; и Медиите и младежта. Предложени са и няколко дискусионни въпроса:
- Какво означава за вас правото да знаем?
- Как използването на медии от ваша страна се промени откакто сте били деца?
- Каква е медийната среда във вашата държава? Кой притежават повечето медии? Колко плурализъм съществува?
Четири от упражненията в приложението към наръчника обхващат и отделни аспекти от темата за медиите, което означава, че са подходящи за поставяне като дидактически задачи от учителите в подкрепа на представената теоретична рамка и на проведената дискусия.
Защитата и овластяването на децата е основен приоритет в дневния ред на Съвета на Европа. В „Препоръката за овластяване на децата в новата информационна и комуникационна среда“ от 2006 г. се посочва, че държавите членки трябва да имат последователна стратегия за информационна грамотност и обучение, която ще помогне за даването на права и възможности на децата и техните възпитатели, за да могат максимално добре да се възползват от информационните и комуникационни услуги и технологии.
„Преподаване на медийна грамотност и борба с дезинформацията с eTwinning“ е наръчник за преподаватели по темата на плаформата eTwinning за 2021 г. – (значението на) медийната грамотност и дезинформацията (тема и на Националната конференция на Коалицията за медийна грамотност през тази година). Целта на изданието, публикувано на 28 октомври 2021 – в рамките на Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на UNESCO, по време на която за пръв път се проведе и Европейската седмица на медийната грамотност – е „да вдъхнови и подкрепи учителите и учениците от всички възрастови групи, като изследва многобройните аспекти на тази тема, представя примери за eTwinning проекти и предлага ресурси и дейности.“
Съставителите на наръчника са организирали съдържанието и ресурсите в шестте глави на електронната книга около следните въпроси: Какво е медийна грамотност и какво е дезинформация? Защо тя е толкова важна точно сега? От кога съществува дезинформацията? Как eTwinning допринася за медийната грамотност? Как мога да обогатя преподавателската си практика по отношение на медийната грамотност?
В Глава 1 е представена европейската гледна точка и важността на темата за медийната грамотност, нейното въздействие върху образователната общност и как тази тема е канализирана чрез eTwinning. Концепцията за дезинформацията през призмата на настоящето и историята и силата на алгоритмите при създаването на новини са разгледани в Глава 2. Със съдействието на инициативата Better Internet for Kids фокусът в Глава 3 е поставен върху взаимодействието на младите хора с медиите, подхода им към източници на новини и анализ на информация. В Глава 4 са представени избрани eTwinning проекти за медийна грамотност и дезинформация, реализирани във всички възрастови групи, включително в образованието и грижите в ранна детска възраст и професионалното образование и обучение. Глави 5 и 6 са изцяло практически ориентирани, предоставяйки инструменти, ресурси и примери за дейности в класната стая за развиване на медийна грамотност.
„Преподаване на медийна грамотност и борба с дезинформацията с eTwinning“ можете да изтеглите от тук
eTwinning е транснационална онлайн платформа, която насърчава училищното сътрудничество в Европа посредством информационни и комуникационни технологии. Началото й е поставено през 2005 г. като част от програмата на Европейската комисия еLearning, а централното звено за координация на дейността й се ръководи от международното звено за сътрудничество на 34 европейски министерства на образованието – European Schoolnet.
През учебната 2020/2021 година в учебната програма на формалното образование в България бе въведен предметът „Гражданско образование“. По повод първата година на новия предмет Европейската комисия публикува помагало за учители, преподаващи „Гражданско образование“ на ученици в 11 клас. То е създадено съвместно в Фондация „Софийска платформа“ и обединява опита и труда на експерти в сферата на гражданското образование в България, практици от гражданското общество, експерти с институционален опит, европеисти, политолози, историци, юристи, журналисти, методисти и философи:
Бистра Стоименова, Борислав Димитров (Пенков), доц. д-р Виолета Стойчева, Евелина Варджийска, Коста Костов, Луиза Славкова, Мариана Асенова, Петя Събева, Радослав Стоянов, Росен Богомилов, Христо Панчугов, Явор Сидеров.
Първата от двете части на наръчника въвежда принципни въпроси, свързани с гражданското образование, сред които са различните подходи при преподаването му и оценяването на учениците. Втората част следва учебната програма по предмета за 11. клас, одобрена от Министерството на образованието и науката, и предоставя теоретични и методологически материали за преподаването му. Изискванията за резултатите от обучението по гражданско образование във втория гимназиален етап (36 учебни единици) са:
- изграждане на умения и нагласи за активно и конструктивно гражданско участие в общественополитическия живот
- Изследване на същността, структурата и функциите на гражданското общество
- Ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят
- Насърчаване на отговорно поведение за участие в обществения живот
Организацията на обучението по гражданско образование в XI клас се основава на интерактивни методи и техники на преподаване – дебати и дискусии, учене чрез изследване, учене чрез практика и преживяване, решаване на казуси, разработване на проекти (вж. Тодоров Х., Славчев К., Грекова М., Кабакчиева П., Славкова Л., 2020, Книга за учителя по Гражданско образование за 11 клас, Просвета, София). В учебника са включени няколко теми, чийто фокус е поставен върху ролята, функциите, значението и влиянието на медиите за гражданското участие в съвременния свят. Въвеждат се понятията медиен образ и медийна грамотност.
В помагалото медийната грамотност е изведена като основно понятие в тема 3.3 „Конструктивно общуване и взаимодействие“ и разгледана на ниво определение и практическо приложение наред с понятията конструктивно общуване, делиберативна демокрация, език на омразата, стратегия „аз печеля – ти печелиш“, социални групи и малцинства, европейско гражданство и европейска идентичност и др. (стр. 247). Търсенето, извличането, критичното осмисляне и интерпретацията на информация и послания, разпространявани чрез медиите и в социалните мрежи, са широко застъпени в помагалото (вж. напр. Дейности 5 и 6, както и Дейност 9).
В края на наръчника е поместена препоръчителна литература по всички теми, включително медийна грамотност, където съставителите са предложили и плановете на уроци и презентации по медийна грамотност и мултимедийните ресурси, разпространявани от Коалицията за медийна грамотност.
Изтеглете помагалото на Европейската комисия и Фондация „Софийска платформа“ за изучаване на Гражданско образование в 11 клас от тук.
Класификацията FLICC (от Fake experts, Logical fallacies, Impossible expectations, Cherry picking и Conspiracy theories) е разработена от Джон Кук – асистент-изследовател в Центъра за комуникация по въпросите на климатичните промени в Университета Джордж Мейсън (Феърфакс, Вирджиния, САЩ). Адаптацията и преводът на български от оригиналното издание на английски език са на Коалицията за медийна грамотност.
В този наръчник са представени петте основни видове техники за отричане и дискредитиране на науката в областта на климатичните промени, които обаче са приложими във всяко научно поле. Класификацията обхваща 25 начина за въвеждане в (само)заблуда и объркване чрез изопачаване на фактологическа информация и представяне на псевдонаучни твърдения и хипотези като авторитетни и компрометиращи официално възприетите мерки и политики.
Всяка от категориите и техните елементи са представени чрез определения и примери. Анализът на всяка от техниките и дискусията относно различните мотиви за създаването и разпространението на псевдонаучна пропаганда и дезинформация са подходящи за учебни часове по различни общообразователни предмети (български език, философия, химия и опазване на околната среда, чуждоезиково обучение, информационни технологии, история, гражданско образование и др.), в които учителите целенасочено работят за развитието на медийната и информационната грамотност на учениците чрез подбор, анализ и оценяване на източници и усъвършенстване на аргументативната реторика.
Наръчникът е достъпен за свободно ползване тук.
Мисли критично, действай разумно, когато си онлайн.
Представяне на новото издание на учебната програма за медийна и информационна грамотност на ЮНЕСКО от 2021 година.
С нарастването на достъпа до цифрови комуникации и съдържание, нараства и необходимостта от увеличаване на способностите и възможностите за действие. Като сила за потенциално добро, доставчиците на интернет съдържание, каквито са и социалните медии, трябва да насърчават социалното доверие, да привличат вниманието върху проверената информация и да противодействат на речта на омразата. Доставчици като медийни институции за новини трябва да информират, обучават и забавляват. Тези доставчици обаче често не отговарят на тези очаквания, което прави медийната и информационна грамотност толкова необходима, а последствията от ниските й нива в едно общество – толкова сериозни.
Необятният обем съдържание, достъпно онлайн, предоставя безпрецедентен избор, но може да бъде и пречка за критичното му използване. Можем да изпитаме претоварване от съобщения, което затруднява увереното оценяване и взаимодействие със съдържанието относно неговата точност. В резултат на това рискуваме да бъдем объркани и отклонени от общоприетите стремежи, каквито са отстояването на правата на човека и устойчивото развитие.
Медийна и информационна грамотност трябва да бъде основна част от ученето през целия живот. Знанията и компетентностите, които са в основата й, непрекъснато се променят. Винаги има нови умения за придобиване, така че съдържанието, което се потребява, да може да бъде осмислено и да се използва по разсъдлив начин.
Независимо дали доставчикът на съдържание е библиотека, архив, музей, медиен издател или компания за цифрова комуникация, всеки човек би трябвало да оценява съдържанието въз основа на начина, по който се създава, естеството на съобщенията и ценностите, които предава, и аудиториите или целите, за които е предназначено. Всеки човек би трябвало да познава и разбира силните и слабите страни на различните доставчици и да знае как да изисква по-добро изпълнение на нормативните роли, които обществото очаква от тях.
Компетентностите, които съставляват медийната и информационната грамотност, дават възможност на хората от всички възрасти да извличат в най-голяма степен ползите, като същевременно разпознават и избягват потенциалните рискове онлайн, като се ангажират в онлайн дейности осъзнато и отговорно. По-възрастните поколения може да се окажат изоставени и принудени да играят ролята на догонващи, когато става въпрос за способността им да разбират и управляват в пълна степен възможностите и рисковете, пред които са изправени.
Медийната и информационната грамотност може да:
- даде възможност на хората във всички сфери на живота да намират, оценяват и използват съдържанието по ефективни начини… и да създават свои собствени послания, които са носители на социална стойност
- насърчава диалога и зачитането на възгледите и културните особености на другите
- дава възможност на гражданите да разбират и предприемат действия спрямо съдържанието, така че да инициират и насочват действия към постигането на определени лични цели и автономно развитие
- помогне на хората да участват активно в реализацията на целите за устойчиво развитие и да подкрепят демократичните процеси
- поощрява ученето през целия живот
Второто издание на всеобхватната учебна програма на UNESCO от 2011 година, която предоставя рамка за обучение на учители, е значително разширено. То отразява променящия се характер на информационната екосистема, характеризираща се с много по-широк кръг доставчици на съдържание от преди, включително библиотеки, архиви, музеи, медии и компании за цифрови комуникации.
Учебната програма е разработена по такъв начин, че да даде възможност на всички участници в образователния процес – от училищните преподаватели до участващите в обучения, библиотеките, правителствата и неправителствените организации – да изграждат у хората уменията да откриват и разпознават многото форми и тактики на манипулация и въвеждане в заблуждение, но най-важното да развиват компетентности за критично мислене. Програмата е подходяща и за доставчиците на съдържание като интернет компании и новинарски медии и на гражданите от всички възрасти, докато консумират, създават и използват съдържание, включително информация.
Чрез учебна програма и рамка за компетентност в Част 1 и 14 модула в Част 2 новата учебната програма по медийна и информационна грамотност на UNESCO способства за постигането на широк набор резултати и за изграждането на умения и нагласи, които са жизнено необходими на всеки за оцеляване и развитие в съвременните социални, икономически, културни и политически условия. По този начин грамотните преподаватели в областта на медиите и информацията могат да предадат ключови знания на учащите и на обществото като цяло. В допълнение, всеки човек може да използва тази учебна програма, за да стане неформален ментор по медийна и информационна грамотност.
Изтеглете краткия наръчник към новата програма за медийна и информационна грамотност за учители на UNESCO от 2021 година от тук. (Тук ще бъде добавена връзка и към пълния наръчник в момента, в който бъде издаден в цифров формат.)
Вижте и изтеглете петте образователни графики към новата програма в превод на български език от тук.
Целта на наръчника Young Digital Social Innovators Toolkit (YDSI* Toolkit, или инструментариум за млади цифрови социални иноватори) е да осигури практически насоки и инструменти за младежки педагози и мениджъри на организации, които желаят да включат дейности за цифрови социални иновации в своите стратегии за младежка работа, със специален фокус върху повишаването на тяхната увереност в използването на цифрови инструменти и приложения, онлайн комуникация и сътрудничество.
Целевата аудитория на инструментариума са педагози и организации, работещи с млади хора, както и самите млади хора. YDSI инструментариумът предоставя практически насоки, така че обучителите да бъдат по-мотивирани и подготвени да използват цифрови инструменти за обучение и изпълнение на проекти за цифрови социални иновации.
В наръчника са представени 20 инструмента, разделени в пет категории: за цифрова педагогика, за колаборативни дейности, инструменти за създаване на обществени блага, инструменти за създаване на съдържание и инструменти за виртуално менторство. Всеки от инструментите е въведен в пет стъпки – обща информация, приложение, силни и слаби страни, първи стъпки в използването му и оценка.
*YDSI е проект на европейски консорциум, който обединява партньори и експерти от Обединеното кралство, Финландия, Румъния, Ирландия, Турция и Дания и е финансиран по програмата на Европейския съюз Еразъм +. Young Digital Social Innovators Toolkit е само един от продуктите на проекта, които освен на английски език, са достъпни за свободно сваляне и използване на турски, румънски и финландски език.
Официален сайт на проекта | Свалете Young Digital Social Innovators Toolkit | Свалете пътеводителя Digital Social Innovators for Young People
Цифровият наръчник „Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда“ е създаден в помощ на разследващи журналисти, но и за всички представители на гражданското общество, за които разобличаването на фалшивите новини и дезинформацията е кауза и необходимост. Това е първото ръководство за проверка на фактите, адаптирано за българските бази данни. „Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда“ е част от проекта „Проверка на фактите: Създаване на общността“, който Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) – член на Коалицията за медийна грамотност – изпълнява с подкрепата на Програма за малки грантове към Посолството на САЩ.
Кликнете върху изображенението, за да видите постера в пълен размер.
Какво представляват конспиративните теории, защо процъфтяват и кое ни прави толкова податливи на този тип внушения? Какви щети може да нанесат? Как да ги разпознаем и коя е най-добрата стратегия за ограничаване на разпространението им? Как да говорим с човек, който твърдо и убедено е повярвал на конспиративна теория?
Отлично структурирани отговори на всички тези въпроси ще намерите в специално създадената за целта страница в секция „Борба с дезинформацията“ на Европейската комисия Идентифициране на конспиративните теории (на английски език). И още: КТ, COVID-19 и журналистическа етика.
Изтеглете колекцията от десетте постера на UNESCO и Европейската комисия по темата от тук.
Наръчници за теория на конспирацията:
COMPACT Guide to Conspiracy Theories – сравнителен анализ на конспиративни теории
The Debunking Handbook – как се „разбива“ мит
The Conspiracy Theory Handbook – CONSPIR, или седемте отличителни черти на конспиративното мислене
„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“
„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“ е ново помагало, което подкрепя развитието на медийна грамотност сред учениците между 14-18 години. То съпътства изявата на тийнейджърите в социалните мрежи като активни създатели на съдържание, което да изразява техните интереси, хобита и каузи. Помагалото е част от проект на УНИЦЕФ и АЕЖ-България, насочен към развитие на медийна грамотност.
„Бърнет нюз клуб“
