„Всеки семестър прекарвам дни наред в организирането на учебния процес за моите нови студенти, като очертавам нещата, които могат да правят, така че да преминат успешно през моя курс, както и по какъв начин планирам да им помогна в това начинание. Докато правех това миналата година, се замислих за правилата, които учителите в началното училището, където учат децата ми, подготвят подобно на мен за тях.
Тези правила, изписани на цветни листчета, залепени на информационните табла в класната стая, представляват съобщения, чиято цел е да създадат сигурна учебна среда – място, където децата да знаят как следва да се държат, как би трябвало да се държат другите и как учителят би реагирал, ако нещо се обърка. И докато техните правила бяха представени по начин, който се различава от моя (подход), и двата отбора учащи започнаха учебната година с нещо като договор.“
Това е въведението на статията на проф. Стейси Стейнбърг, публикувана в Уошингтън Поуст във връзка с Деня за безопасен интернет (11 февруари), с който бе поставено началото на кампанията Дни на медийната грамотност 2020 на Коалицията за медийна грамотност. Проф. Стейнбърг преподава право в колежа Левин към Университета във Флорида и ръководи кантора, предоставяща безплатни правни услуги на деца. Предстои издаването на книгата й „Отглеждане на деца споделено: Как родителите могат да споделят по-интелигентно в социалните медии и какво можете да направите, за да защитите семейството си в един свят без личен живот“.
Чрез статията си Стейнбърг се явява посланик на кампанията на Деня за безопасен интернет 2020, като преповтаря петте ключови насоки към хората, участващи в детското възпитание. Тези насоки целят да овластят децата, като ги направят способни да откриват и дават най-доброто от себе си във всеобхватната цифрова среда, в която растат, учат и общуват.
Да покажем на децата как да бъдат мили
„Вместо просто да казвате на децата да не тормозят други деца онлайн, говорете с тях за това какви са начините да бъдат мили. Напомнете на децата, че похвалите и любезностите са също толкова въздействащи чрез текст, колкото и лице в лице.“
Да потърсим модели на поведение
„Можем да насочим децата в положителна посока, като направим проучване, така че да привлечем интересите им към личности, които биха могли да насърчат растежа им, вместо да влагаме цялата си енергия в това да откриваме видеоклипове, които могат да им навредят“
Да насочим вниманието върху собствеността (по положителен начин)
„Когато мислим как да обясним на децата какви са техните права, може да е полезно да изберем такъв подход, че да ги овластим. Вместо да им казваме: „Нямаш право да използваш тази снимка“, може би най-добрият начин да им преподадем този урок е с: „Това е твоето изображение. Имаш право на собственост над него“
Да очакваме повече от лидерите в индустрията и участващите в политическия процес
„Докато родителите и преподавателите безспорно имат да изпълняват роля, свързана със сигурността на децата онлайн, лидерите в индустрията също трябва да понесат част от това бреме. „Отговорността би трябвало да бъде споделена между всички въвлечени заинтересовани страни, включително онези комерсиални компании, които предоставят услугите, използвани от децата“, пишат Елеонора Мария Мадзоли и Соня Ливингстън от Лондонското училище по икономика“.
Да помолим за помощ
„По-големите тийнейджъри и младите хора, които са израснали в един много по-свързан свят от този на нашето детство, могат да ни помогнат да направим интернет по-безопасен за децата. Трябва да ги поканим да вземат участие в дебатите ни, чуем техните притеснения и да ги помолим да ни помогнат да открием пукнатините между настоящата политика и практиките на нашите деца.“
Целия текст на статията можете да прочетете тук
Заглавна снимка: johnhain