Кристина Христова – председател на Коалиция за медийна грамотност – представи актуалните проекти на Коалицията за медийна грамотност в интервю за предаването \“Бизнес старт\“ по телевизия Bloomberg (вж по-долу). В навечерието на Деня на славянската писменост и култура Коалицията за медийна грамотност предостави на учителите и учениците в страната онлайн анкети на тема „Дистанционното обучение и уменията по медийна грамотност“.
Дистанционното обучение и уменията по медийна грамотност – допитване до ученици
Дистанционното обучение и уменията по медийна грамотност – допитване до учители
„Въпросите, които сме събрали в анкетата, оценяват един по-широк спектър от медийни умения, които са свързани не само с дистанционното обучение, а би трябвало да бъдат преподавани и в офлайн среда. Реално обаче дистанционното обучение ускорява този процес на интеграция на този тип образование. Това, което целим да предизвикваме в образователната система, е въвеждането им независимо дали в дистанционна или жива среда. Сега ни се даде възможност да оценим до каква степен изобщо тези умения се преподават през целия образователен процес“, обяснява Кристина в интервюто, което можете да видите по-долу.
„Понятие за медийна грамотност, с което работим в Коалицията, означава един широк спектър от умения, които не засягат само умението да се борави с компютри и нови технологии, а по-скоро критичния анализ на информацията, умението да търсиш и достигаш информация, умението за етично общуване в онлайн среда, за безопасно общуване и за създаване на съдържание. […] Тези умения подготвят едни по-добре адаптирани и участващи граждани в обществото. Така че те са много необходими не само за преживяването на децата в онлайн средата, но и за тяхното пълноценно включване в обществото\“.
Сред въпросите от анкетата за преподаватели е дали във времето на това дистанционно обучение са поставили задачи, които да накарат учениците да работят в екип, да проверят тези ключови умения.
„Това е едно от уменията, включени в Рамката на дигитално-медийната грамотност на ЕК, към която и ние се придържаме – умението за сътрудничество в онлайн, но и в жива среда. В онлайн среда то включва познания за различни системи за обмен на информация и пълноценно участие на всички членове на екипите. Задали сме този въпрос – той е свързан основно с работата по конкретни проекти от екип от няколко човека.“
За какви цели ще бъдат използвани резултатите от анкетите и как се измерват уменията по медийна грамотност?
КХ: „Ние в момента подготвяме една паралелна методология, която е може би първата в Европа – за измерване на уменията по медийна грамотност на гимназистите. На базата на тези анкети и проучването, което ще направим с тази методология, първото, което ще направим, е анализ и препоръки към МОН за това кой тип умения и какъв тип дейности трябва да бъдат въведени в образователния процес.
Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти
Второ, тъй като КМГ представлява близо 20 различни организации и индивидуални членове, които работят по проекти за медийна грамотност, ще дадем на самите ни членове тези насоки, за да ги залагат в проектите си за неформално обучение като например Асоциацията на европейските журналисти и Teen Station – наши членове – които работят с учениците чрез въвличането им като младежи-журналисти. Тоест в техните проекти те да знаят какви са основните дефицити, които да борят през проектните си дейности. Така ще можем да работим едновременно през образователната система и неформалното образование извън класната стая“.
Дезинформация и проверката на факти
КХ: Първото умение, което децата трябва да изградят, влизайки в онлайн средата, е да могат да разпознават източниците на информация – кои са достоверни и кои не. Едно от нещата, които се залагат като основен елемент от този процес е сравняването на няколко източника на информация и разпознаването на източниците на информация по конкретни белези като смешни снимки, грешки в заглавията, сензационни заглавия – такива неща показват, че трябва да се внимава с такава информация. […]
Проверка на източник на информация може да бъде приложена във всеки един час, по всеки предмет. Това може да бъде заложено като изискване от учителите в проекта си учениците да ползват информация, събрана от няколко източника и после съвместно да оценят кои са достоверни и кои не. Ние залагаме на модела на интеграцията на медийната грамотност във всеки един час.
Запозната съм например с работата на една учителка по история, която показва на учениците различни източници на информация, които с различна гледна точка разглеждат един и същи проблем, след което дискутират с децата възможността да има различни гледни точки и как сравняват източниците, за да удостоверят кой е базиран на факти и кой – на мнения. Което трябва да се избягва, когато се преподава, например, история – трябва да се придържа към факти и достоверни източници на информация. Но по принцип поставянето на задача за проверка на информация през различни източници е основно правило.