logo-coalition-final-WT-transperant_Square_1000x1000

Изследване на УНИЦЕФ България хвърля светлина върху отношението на тийнейджърите към информацията и медиите по време на извънредното положение

В ситуация на криза тийнейджърите проявяват предпочитание към официалните български източници на информация и на следенето на официално оповестяваните данни. Този факт поставя още по-голяма отговорност върху официалните институции да предоставят точна, ясна и последователна информация в ситуацията на криза.

Това е един от изводите, направени на базата на анкета сред 810 тийнейджъри в България в периода 16-26 април 2020 г.. Изследването е осъществено от УНИЦЕФ България и анализира субективната оценка и реакциите на тийнейджърите в ситуацията на извънредно положение, свързано с COVID-19. Извадката е равномерно разпределена по възраст (15-19 г.) и населено място. Автори на изследователския доклад, който може да бъде свален от тук, са доц. Маргарита Бакрачева (Факултет по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“) и Ивайло Спасов – Експерт Комуникация за социално развитие в УНИЦЕФ България.

По отношение на фалшивите новини и разпространението им мнозинството тийнейджъри посочват, че търсят достоверна информация, не се доверяват директно на споделяното съдържание и не следват сляпо популярни иначе за тях фигури. Те са на мнение, че могат да разпознаят фалшивите новини, а 57% посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си когато видят фалшива новина. Същевременно 35% от тийнейджърите споделят с приятелите си информация за това „кой стои зад коронавируса“.

Важно е да се избягват информация и действия, които пораждат съмнения и съдържат противоречия, тъй като се превръщат в благотворна среда за търсене на алтернативни обяснителни модели. Младите хора изживяват дисонанс между приемането, че има вирус и това, че той е преекспониран (и търсят обяснение за това преекспониране). Това води до спадане в доверието в официалните източници на информация и избягване на медийно съдържание, което  повишава риска от споделяне на фалшива информация.

Тази предпоставка, заедно със стремежа към намиране на факти и обяснения, провокира споделянето на теорията, че COVID-19 е биологично оръжие и директна форма за контрол над населението, която е най-близкият обяснителен модел за разминаването между фактите и мерките и непрекъснатото всяване на страх. Това е особено важно с оглед на доверието в медиите и посланията към тийнейджърите като цяло. Именно доверието в поднасяните от приемани за експерти факти е в основата на отговорното им поведение, разкрива още изследването.

Заглавно изображение: Freepik

Scroll to Top
Scroll to Top