Децата и младите хора в България използват интензивно социални мрежи, предпочитат да се забавляват и да общуват помежду си, отколкото да участват в дискусии, да създават собствено съдържание и да учат; получават информация едновременно от няколко източника, включително телевизия, доста по-малко посещават сайтове, различни от социални мрежи, слабо се интересуват от новини и публицистика както онлайн, така и когато гледат телевизия; почти не четат вестници и списания. Това показват резултатите от най-новото изследване на УНИЦЕФ България за това кои са източниците на информация – в т.ч. медии, предавания, личности и др., които определят нагласите, поведенческите модели, ценностите на децата и младежите в България.
Изследване на УНИЦЕФ България хвърля светлина върху отношението на тийнейджърите към информацията и медиите по време на извънредното положение
Общо 1773 лица на възраст от 10 до 24 години, в т.ч. 237 представители на три уязвими групи – участници с увреждания, участници с различен от българския етнически произход и участници, които не учат, не работят и не се обучават, са взели участие в проучването “Mедийното потребление и „инфлуенсърите“ на децата и младите хора в България”. То е базирано на национално представително изследване и шест виртуални групови дискусии с участници от областни градове и от други градове и села както от български, така и от различен етнически произход. Според нагласите им за себеизразяване и социална ангажираност потребителите на цифрови медии на възраст между 10 и 24 години могат да бъдат определени като „дигитални скептици“, “дигитални последователи“ или “дигитални ентусиасти“.
Ангажираността на децата и младите хора със социалните мрежи, приложенията за комуникация, телевизията и видеоплатформите е ежедневна и дълготрайна, докато традиционните медии – вестниците и списанията, наред с книгите – почти не намират място в рутината им, посочва се в аналитичния доклад на ЕСТАТ – агенцията, осъществила проучването и обработката на резултатите. По-голямата част от участниците в груповите дискусии определят вестниците и списанията като „отживелица“ във времето, в което актуалната информация е на един клик разстояние. Едва 57 от респондентите декларират, че четат вестници и списания всеки ден.
Повече от половината от участниците в проучването виждат потенциал за изразяване на лично мнение във виртуалното пространство и вярват, че в интернет трябва да се повдигат и обсъждат общностни и социални теми. Това ги поставя в групата на “дигиталните последователи“, чиито представители са склонни да изразяват лична позиция онлайн, както и да се включат в колективни граждански и други инициативи при подходяща мотивация. Макар и виртуално свързани, една пета от децата и младите хора не виждат онлайн средата като подходяща за изразяване на лично мнение и дискутиране на проблеми, засягащи детската или младежката общност. Това са т.нар. „дигитални скептици“, които прекарват по-малко време в интернет, а едновременно с това заниманията им са по-скоро пасивни. Обратно – повече от средното време в интернет, и по-специално в социалните мрежи, прекарват „дигиталните ентусиасти“, каквито са над ¼ от всички участници в проучването. Те мислят за онлайн платформите като за трибуна за изява, по-склонни са да създават собствено съдържание, както и да сътрудничат с други в обсъждането на общностни теми и реализирането на социални и други каузи.
[accordion title=\“\“ open1st=\“0\“ openAll=\“0\“ style=\“\“][accordion_item title=\“77% от всички участници сърфират в социалните мрежи всекидневно, 44% от тях – по 2-3 часа на ден, а ¼ – над 3 часа на ден. \“]Девет от всеки десет анкетирани посещават социалните мрежи поне веднъж в седмицата, също толкова притежават и използват смартфон. 69% от редовните потребители използват в най-голяма степен Facebook, 22% – Instagram, a TikTok е предпочитана платформа от 7%. Четири от десет деца и младежи играят различни игри онлайн много често или редовно, като най-активни в това занимание са децата на възраст между 10 и 14 години.[/accordion_item][/accordion]
Основни силни страни на Fecebooк, които изтъкват участниците, са популярността й и възможността да се свържеш с хора, които са важни за теб, като същевременно разглеждаш много и разнообразно съдържание. Сред участниците и от трите възрастови групи обаче има такива, които са критично и скептично настроените към социалните мрежи. Facebook и Instagram навиците включват основно разглеждането на профили и публикации както на приятели, така и на известни личности, гледането на различни кратки видеа и спорадичното споделяне на лични снимки и истории. Темите, които вълнуват децата и младите в социалните мрежи са разнообразни – водещо е съдържанието, свързано с красота, спорт и фитнес, мода, хумор, начин на живот и лични истории. Онези, които използват TikTok, по-често създават и публикуват собствено съдържание, което е свързано и с перформативната природа на тази платформа, чиято целева група са именно децата и младите хора.
Всекидневното потребление е по-характерно за възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г., отколкото за по-малките участници на 10-14 г., показват данни от проучването, като се взема предвид и обстоятелството, че за много от децата не е необичайно да разпределят вниманието си между няколко източника на информация. Ето защо при най-малките участници се наблюдава подценяване на степента, до която цифровите медии фигурират в ежедневието им.
Три четвърти от участниците всекидневно ползват приложения за комуникация с цел размяна на съобщения, разговор и обмен на информация като най-малко всекидневни потребители на приложенията се откриват сред групата на 10-14-годишните. Значително по-малко (40%) са тези, които всекидневно посещават уебсайтове, различни от социалните мрежи и търсачките; по-малко е и времето, което прекарват в консумация на съдържание от такива сайтове. Най-голям дял на потребителите, които никога не посещават сайтове, различни от тези на социалните мрежи, е установен при респондентите от уязвими групи – 36%. Всяко пето дете на възраст между 10 и 14 години също никога не отваря интернет сайтове, различни от тези на онлайн платформи. Този дял намалява наполовина в следващата възрастова група – 15 и 19 (10,1%) и се запазва почти непроменен при младите хора (20-24 години) – приблизително един на десет души никога не отваря уебсайт като например енциклопедия, онлайн медия и т.н. Но дори сред тези, които посещават ежедневно сайтове, различни от социални мрежи, времето, прекарано в консумация на съдържание, е над 1 час при по-малко от 30%.
Новинарското съдържание генерира дори по-ниски нива на потребление – едва 15% от всички анкетирани имат досег с такова съдържание онлайн всекидневно, а други 14% – поне 2-3 пъти в седмицата. Не четат или гледат новини онлайн респективно 56%, 32% и 24% от трите възрастови групи. Над половината от представителите на уязвимите групи споделят, че не четат или гледат новини онлайн, като най-много такива участници – 68% – се открояват в групата на тези, които не учат, не работят и не се обучават.
[accordion title=\“\“ open1st=\“0\“ openAll=\“0\“ style=\“\“][accordion_item title=\“От традиционните информационни канали на все още висока популярност сред децата и младежите се радва единствено телевизията\“]69% гледат телевизия всекидневно, 17% отделят време на телевизионния екран два-три пъти в седмицата. Тук е важно да се спомене, че телевизионният екран рядко печели вниманието на голяма част от участниците във фокус групите, някои дори го определят за „загуба на време“. По-лоялни телевизионни зрители са децата на възраст между 10-14 – 78% от тях са пред телевизионния екран всекидневно, както и жителите на селата в сравнение с жителите в градовете. Участниците с увреждания гледат телевизия най-често – четирима от петима са пред телевизионния екран всеки ден.[/accordion_item][/accordion]
Прави впечатление, че сред гледащите телевизия поне веднъж седмично само една от трите най-предпочитани телевизионни програми, посочени от респондентите, е програма, предлагаща съдържание изключително за деца и тийнейджъри, при това тя е любима само на около 12% от респондентите, докато двете най-големи търговски телевизии в България са любими, съответно, на 48% и 44% (процентите са над 50 за представителите на групата на 20-24 годишните). Най-любимо телевизионно предаване е сериалът, следван от музикално реалити шоу и филмите. Едва 4% от респондентите, гледащи телевизия поне веднъж в седмицата, твърдят, че сред трите предавания, които предпочитат, са новинарските емисии; „научнопопулярни“ предавания са харесвани от по-малко от 2%, „образователни“ – от по-малко от 1.
Отсъствието на достатъчно интересно или съобразено с актуалните теми за възрастта им съдържание в българския ефир, възможността да гледат филми, сериали и предавания на компютъра/онлайн (включително на платени платформи като Netflix), когато пожелаят, и спечелването на относителна независимост от родителите с навлизането в тийнейджърските години са изтъквани като причини за ниския интерес към телевизията от участниците в груповите дискусии.
[accordion title=\“\“ open1st=\“0\“ openAll=\“0\“ style=\“\“][accordion_item title=\“Шестима от всеки десетима анкетирани всекидневно гледат видео в различни онлайн платформи\“]- над една пета правят това поне 2-3 пъти в седмицата, също толкова – по над 3 часа дневно. Любима платформа за споделяне на видео е YouTube (94%), а една четвърт от тях – между 2 и 3 часа. При групите 10-14 г. и 15-19 г. делът на лоялните потребители на платформите за видеосъдържание възлиза на 64% и е с десет процентни пункта по-висок от дела на най-ревностните потребители в групата на 20-24-годишните.[/accordion_item][/accordion]
Най-гледани в платформите за споделяне на видео са музикални клипове, всякакъв вид видео за забавление и филми и сериали. Най-гледани в платформите за споделяне на видео са музикални клипове, всякакъв вид видео за забавление и филми и сериали. Приблизително всеки трети от респондентите, които гледат видео онлайн поне веднъж в седмицата, гледат образователно съдържание. Наблюдава се драстично по-нисък от средния интерес към образователно съдържание в групите на участниците от етнически произход и тези, които не учат, не работят и не се обучават. Цялостно, акцент се поставя върху развлекателното съдържане, а интересът към образователни и по-общо „сериозни теми“ е спорадичен. Харесваните автори на видеосъдържание са основно млади българи, но част от респондентите са на мнение, че материалите, които правят чужденците са по-смислени и качествени от предлаганото от българските създатели.
Малко над една четвърт от всички анкетирани споделят, че активно следват т.нар. инфлуенсъри (хора, които оказват значително влияние на аудиторията си и се превръщат в ролеви модели), а над половината проявяват интерес конкретно към съдържание, качвано от влогъри. Цялостно по-нисък интерес към влогърите и инфлуенсърите се регистрира сред подсилващата извадка от участници от уязвими групи. Извод на проучването е, че децата и младежите биха следили с интерес и осмислили мненията, споделяни от техните инфлуенсъри, но не биха си поставили за цел да изглеждат, мислят или действат напълно като тях.
Както цифровите медии, така и класическите информационни канали са по-рядко използвани от децата и младите хора в уязвимите групи. Така например сред лицата с увреждания едва 30% споделят, че ползват видеоплатформи всеки ден, като също толкова голям е делът на тези, които никога не гледат видео в подобни платформи. Зад тази тенденция може да се крият не само ограничения и уязвимости при достъпа до цифрови устройства и информационни ресурси, но също и възприемането на интернет като място, в което тяхната различна идентичност, интересите и тревогите им забележимо отсъстват, отбелязват изследователите.
Децата и младите хора като цяло са високо толерантни към междуличностните различия, свободолюбиви и подкрепящи безпрепятственото изразяване на идентичността, но избягват да изразяват мнение, например чрез коментари по теми, разбирани като твърде „сериозни“, заключава се в аналитичния доклад. Зад по-скоро пасивното и лишено от себеизява поведение онлайн се крие липса на самочувствие и увереност при някои от децата и младежите, но също така и нежеланието за задълбочено взаимодействие в една среда, която според голяма част от тях може да бъде враждебна и буди недоверие поради широкото разпространение на език на омраза и подвеждащи, манипулативни твърдения. Същевременно мнозинството от участвалите в допитването са на мнение, че достъпът до интернет овластява хората, а онлайн платформите могат да бъдат трибуна за обсъждането на правата и проблемите на различни общности.
[rev_slider alias=\“unicef\“]
Изтеглете доклада към изследването от тук
Благодарение на интуицията си и на интуитивния дизайн на смарт устройствата, които използват, ранното въвеждане на информационните технологии в учебната програма и общуването със свои връстници както във физическия, така и в цифровия свят, още в прогимназията децата имат изградени навици и потребности да консумират съдържание онлайн. Същевременно за голяма част от тях достъпът до интернет се асоциира предимно с използване на онлайн платформи и в по-малка степен – с изследване на източници в уеб или със създаване на собствено на съдържание.
Въпреки че се чувстват свободни да избират между много и разнообразно съдържание онлайн, като паралелно с това могат да общуват помежду, много от младите потребители всъщност се озовават в алгоритмичната матрица на социалните медии като Facebook и YouTube, без да са съвсем наясно какво получават и какво пропускат. И докато много от тях разбират (или подозират), че не всяка информация е достоверна, не всяко съдържание е качествено, и не всеки, който изразява мнението си на глас, го прави с добри намерения, те се оказват „заклещени“ в платформата поради това, че „всички са там“ и това е мястото, на което се социализират.
Пасивното поведение на повечето от анкетираните за целите на това изследване деца и млади хора може да се интерпретира по различни начини. Известна предпазливост – например по отношение на споделянето на информация от лично естество и изказването на мнение, което не почива на аргументи и в последствие може да бъде преосмислено, не е непременно нещо лошо. Тази оценка би била различна, ако причините за пасивността са други – неспособност да се направи оценка и да се заеме позиция по даден въпрос, затруднение при изразяването на мисли и идеи в реч или друг вид съдържание, апатия. Каквито и да са причините, при съсредоточаването на медийното потребление в социалните мрежи и консумацията на предимно развлекателно съдържание, младите потребители имат нужда от специфична компетентност и изграждане на критерии, за да се ориентират по-добре в медийната среда, която обитават, и да могат да търсят нейни по-добри алтернативи.
Оперативните умения са важни, но не са достатъчни, а и те се формират доста по-лесно без чужда помощ, чрез налучкване (не без рискове, разбира се). Когнитивните способности, напротив, не се изграждат от само себе си. Когато става дума за взаимодействие и извличане на информация от медии, децата, а и възрастните, имат нужда от медийна грамотност. Затова и много от инициативите на УНИЦЕФ България са насочени именно в тази посока. Затова и УНИЦЕФ България и Коалицията за медийна грамотност са естествени партньори и развиват общи проекти.