logo-coalition-final-WT-transperant_Square_1000x1000

УНИЦЕФ и АЕЖ България представиха резултатите от изследване относно отразяването на деца в медиите

На 5 март 2021 година УНИЦЕФ България и АЕЖ-България представиха нов доклад за актуалните тенденции при отразяване на деца в медиите, включително в контекста на COVID-19, базиран на мащабно академично изследване. Модератор на събитието беше Ирина Недева, журналист от БНР, председателка на АЕЖ-България и панелистка на националната конференция \“Медийната грамотност в България. Какво научихме от кризата?\“, организирана от Коалицията за медийна грамотност и Фондация за свободата \“Фридрих Науман\“ през октомври 2020 г.

Можете да гледате запис от официалното представяне на доклада, излъчено на живо във Facebook страниците на организаторите, тук:

Как медиите в България отразяват деца? Какви са нагласите на журналистите и студентите към детските права? Това е фокусът на  академичното проучване \“Децата в медиите\“, чийто автори са доц. дн Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова и проф. дсн Снежана Попова. Статистическата обработка на данните е на Светослав Митев. Изследването е част от съвместния проект на УНИЦЕФ България и Асоциацията на европейските журналисти-България за етично отразяване на децата в медиите.

Докладът обхваща анализ на съдържанието на 12 медии през 2020 г., както и 45 дълбинни интервюта с журналисти и микроизследване на студентски нагласи към отразяване на деца в медиите с общо 108 участници. Основните тенденции и изводи
бяха представени пред институции, медии и широка аудитория от авторите на изследването.

\"\"

\“Като общо заключение изследването показва познаване от страна на журналистите и спазване на основни професионални и етични правила, особено по отношение на снимането на деца. Етичната ангажираност на медиите обаче не се изчерпва единствено с правилата за заснемане. Включването на децата по смислен начин в самото медийно съдържание остава едно от най-значимите предизвикателства\“, каза доц. Вяра Ангелова, съавтор на доклада.

доц. Жана Попова, съавтор на доклада: \“Нашите данни показват, че медиите се поделят на две големи групи. В едната – тази на електронните медии – детето е показано най-често в обичайна ситуация. \“Телеграф\“, „24 часа“ и „Струма“ за сметка на това експлоатират засилено образите на детето при празнични събития.\“

\“Като цяло студентите осъзнават проблематичността в заснемането на деца. Влиянието на медиите обаче изглежда по-силно от това на образованието. Студентите \“заучават\“ утвърдени модели, ползвани в телевизиите; прокрадват се и модели от жълтата преса\“, сподели проф. Снежана Попова, съавтор на доклада.

Изследователите са установили разлики в честотата на присъствие на деца в медиите спрямо възрастта им, като важна тенденция е най-малките да присъстват твърде често (и безгласно) благодарение на родителите си (вкл. известни личности) – почти толкова, колкото тийнейджърите (които вече имат гласно присъствие)

\“ДАЗД оказва надзор над работата на социалните работници, които подкрепят семействата по индивидуални казуси, но имаме готовност да подкрепим и публични дебати и сътрудничество между професионалисти, неправителствен сектор и медии в името на общи стандарти за работа с деца\“, каза г-н Георги Иванов, гл. експерт в дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ в ДАЗД.

\“В бързината на работата или притиснати от стремежа за ексклузивност и рейтинги, колеги често забравят принципи за етично отразяване, които заедно сме дискутирали и които иначе спазват. Обсъждането на казуси в редакцията остава приоритет. Затова има голяма необходимостта и от надграждащи обучения както за журналистите, така и за студентите. И е крайно време също вече да има предавания и онлайн формати, в които деца и младежи създават съдържание за своите връстници\“, каза Надя Обретенова от БНТ. Журналистката Мария Милкова също подчерта колко важно е \“журналистите да обсъждат помежду си, да обменят опит, да имат чувствителност и да внимават както за технически аспекти около отразяването, така и за цялостното си отношение към децата и младите хора\“.

\“За мен отвъд важната тема за запазване на самоличността на деца в риск, трябва да дискутираме все повече как медийното съдържание влияе на психиката на децата, на техните мнения и нагласи\“, каза Даниела Късовска от БНР, а младият журналист от платформата sCOOL Media Кристиян Юлзари поиска от медиите и обществото по-често да се вслушват в гласа и в мненията на децата и младежите и \“да показват различни аспекти от живота ни, а не само темата с насилието например, която понякога се преекспонира“. Според Катерина Василева от sCOOL Media подготовката на младите хора, включително по медийна грамотност, може да им помогне да защитават правата си и да бъдат коректив на медиите в такива ситуации.

С разширяването на публичността чрез социалните мрежи навлизаме във фазата на осъзнаването, че публичният „живот“ на сниманите деца е еднакво опасен както в медиите, така и в социалните мрежи, и една от задачите на медията би следвало да е настоява на запазване на границите между социално и частно, които все повече се размиват, подчертават още авторите на доклада.

Scroll to Top
Scroll to Top