Център за творческо обучение представи образователния модел \“1:1\“ (Едно към едно)\“ на събитие от \“Дни на медийна грамотност 2021\“

На 22 април Център за творческо обучение представи данни и изводи от две важни проучвания, свързани с развитието на дигиталните, социалните и гражданските компетентности на българските ученици на уебинар, част от програмата на кампанията „Дни на медийна грамотност“. Събитието се проведе онлайн и бе излъчено на живо във Facebook страницата на Коалицията за медийна грамотност. Негова основна аудитория бяха учителите.

Централна тема на уебинара бе образователният модел \“1:1\“ (Едно към едно)\“ и по-конкретно представянето на приложението и потенциала му за развитие на ключовите умения на XXI век на българските ученици чрез ориентирано към ученика, активно, проектно базирано преподаване и творческо учене, работа в сътрудничество, достъп до съдържание. В него взеха участие образователните експерти Рени Димова и Станислав Христов и технологичният ръководител Иван Петров от Център за творческо обучение, преподавател и сертифициран Google трейнър и обучител във II Английска езикова гимназия “Томас Джеферсън”, както и родител и ученик от паралелка, работеща по модела 1:1 (устройство за всеки ученик) в същото училище. Модератор на събитието, чийто запис можете да видите по-долу, бе Станислав Христов.

„Тъй като при моделът \“1:1\“ образователният процес до голяма степен се случва виртуално – моделът се прилага присъствено в класна стая, но учениците и учителите използват устройства, за да го извършват – на практика те имат нужда от медийна грамотност, за да могат да достъпват правилните ресурси, с които да се провежда процесът. Защото имайки персонални устройства за обучение на върха на пръстите си те имат всичката информация, която може да им бъде необходима“, обясни Станислав Христов. Той се занимава с бизнес развитието в ЦТО и се е фокусирал върху изследването и внедряването на опит и знание, получени чрез проекти и партньори на сдружението.

В своята презентация той подчерта колко важно е училището, в което се прилага моделът „1:1“, да изгради само своите правила за работа – правилник, съгласно който в училището да се работи само с профилите в облачната услуга, която използва училището. Според Христов достъпът до непозволени ресурси трябва да бъде ясно ограничен, „за да могат учениците да използват времето, което прекарват пред екраните, само и единствено смислено в образователния процес, а не да се разсейват с други неща“.

Това, който прави модела толкова актуален за момента, е трансформацията му през последните 3-4 години, в резултат на която той може да бъде прилаган чрез облачна платформа. „От друга страна трябва ясно да се подчертае, че 1:1 не е измислен в отговор на коронавируса с идеята да подпомага образованието от разстояние. Напротив, въпреки че се използва облачна платформа, моделът се прилага в класната стая – всеки ученик и всеки учител в съответната паралелка разполага с персонално устройство за обучение, в което е въведен профилът в избраната облачна платформа“, каза още Станислав Христов. Той представи резултатите от изследването „Дигитален скок в българското училище – моделът \“Едно към едно (1:1\“)“, възложено от Министъра на образованието и науката на работна група от седем български училища – по едно в София и Бургас и пет в Пловдив.

В доклада към изследването, ръководено от проф. д-р Галин Цоков (Пловдивски университет \“Св. Паисий Хилендарски\“, се очертани възможностите чрез този модел да се реализира прилагането на компетентностен подход в български училища, включително при неприсъствени форми на обучение.

Резултатите от изследването показват, че според 86% от учителите на ученици от паралелки “1:1” този метод на обучение, включително в условия на обучение от разстояние, допринася в голяма степен за развитие на социалните компетентности, свързани с междуличностни умения и екипна работа. Това твърдение се подкрепя и от 78% от учениците. Също така приблизително 70% и от учениците в паралелки “1:1”, и от техните родители, отчитат значителното развитие на компетентностите им, свързани с инициативност и предприемачество. По отношение на културните им компетентности 85% от учителите на ученици от такива паралелки са на мнение, че „1:1“ обучението допринася за развитието им.

Предимствата на обучението 1:1 представиха също преподавател, ученичка и родител на обучаващ се от II Английска езикова гимназия “Томас Джеферсън”.

„Този начин на учене по естествен начин отговаря на техните нужди, на техния начин на живот и мислене. […] Това, което забелязвам и много ме радва, е, че учениците в „1:1“ паралелка развиват доста по-добри дигитални умения в училище, без да се налага да посещават допълнителни курсове. Умения, които са им полезни не само в училище, но и в техния живот. […] Много ми харесва също че децата работят в екипи, имат възможност да експериментират, да влизат в различни роли, научават се да разпределят отговорности, да поемат задължения и да допринасят по дейностите за общи проекти; много по-склонни са да проявяват инициативност. […] На мен лично обаче най-много ми допада възможността да развиват критично мислене и да боравят в дигитална среда с множество ресурси на информация, която умеят да подбират“, сподели впечатленията си родител на дете от II Английска езикова гимназия “Томас Джеферсън”, което се обучава по модела.

В уебинара взеха участие също преподавателката по английски език в II АЕГ Ади Конедарева и деветокласничка от пилотна паралелка, в която моделът „1:1“ е бил внедрен през учебната 2019/2020 година. В своето изложение ученичката описа удобството от дигитализирането на учебния процес, в т.ч. изпитване и оценяване, но обърна по-специално внимание на компетентностите и нагласите, за чието изграждане ученето в такава среда играе важна роля:

„Развиват се много умения, които са важни в днешно време, като например това да имаш дигитални компетентност, медийна грамотност, да знаеш, когато работиш по проект, откъде да си взимаш информацията, да можеш да работим в екип, да се научиш да търсиш по-креативни, иновативни решения на поставените задачи – неща, които реално биха ни потрябвали в живота след училище. Като човек, който мрази да учи наизуст и да зубри материал, оценявам възможността да правя нещата по по-различен начин, защото дигитално имаш много по-голяма свобода и повече варианти как да изпълни дадена задача или да избереш как да бъдеш изпитан, което прави работата ти много по-оригинална. Учителят може да види колко ти се стараеш като ученик. Именно това да се научим да мислим извън кутията и да развием тези качества е важно. Мисля, че ако повече училища имат този начин на обучение, наистина това ще помогне на учениците да са по-ангажирани – защото ние наистина сме ангажирани!\“

За нагласите на учителите и учениците по отношение на дигиталната среда, комуникацията и поведението на младите хора онлайн и значението на медийна грамотност говори в самото начало на уебинара Рени Димова – ръководител проекти към “Център за творческо обучение”. Тя представи резултатите и част от изводите от проучване, направено през 2020 година, по транснационален проект за гражданско образование и медийна грамотност, в който ЦТО е партньор, заедно с шест други държави.

„Много бихме искали да споделим опита си този проект, който се нарича „Свързани срещу нетолерантността – виртуални мостове в мрежата“ (RAIN.BOW).[…] Онова, което констатирахме в това проучване, е, че младежите и учителите или техните родилите са активни в различни социални медии. Онова, което минава пред погледа на младежите, вероятно остава в известна степен скрито за нас, възрастните.“

<blockquote>39% се доверяват на информацията от социалните мрежи; 37% заявяват, че имат доверие в медиите изобщо. 95% от анкетираните тийнейджъри смятат, че социалните мрежи улесняват разпространението на фалшиви новини и насилствено съдържание. При учителите, процентът е по-нисък – 75%.</blockquote>

„Запитани за мнението им за медийната грамотност на техните ученици учителите в повечето случаи дават много ниска оценка. Те твърдят, че медийната грамотност на учениците е ниска или недостатъчна. В същото време учителите не се чувстват достатъчно уверени да адресират тази проблематика в своята работа, като най-неуверени се чувстват те по отношение на подхода към речта на омразата или работата срещу дезинформацията. Независимо от това, че по собствената им преценка имат нужда от допълнителна подкрепа, от ресурси, от подобряване на техните собствени умения, учителите все пак твърдят, че в своята работа застъпват този тип занятия и адресират социалните медии по един или друг начин в своята практика. […] Българските учители са едни от тези, които показват едни от най-високите проценти на този отговор – че в своята практика работят по проблемите, свързани със социалните медии.

Учениците искат повече практически занятия; да бъдат ангажирани в дейности, които са максимално автентични, които са свързани с нещата от живота, които реагират на непосредствената актуална действителност, да бъдат ангажирани в кампании, в работа, която адресира реални нужди и ситуации, а не чисто теоретични ситуации, които може би са включени в учебници. Те подчертават, че биха искали много повече да бъдат въвлечени в проектно учене, да им се възлагат задачи, които изискват от тях творческа работа, с изображения, с видео, с аудио, с медии – така че всичко това трябва да се вземем предвид, тогава, когато мислим как бихме могли да засилим медийното образование в училище и по какъв начин бихме могли да подкрепим младежите в развиването на техните компетентности.

От друга страна учителите, независимо от неувереността в уменията си, все пак предпочитат да не бъдат включени в поредния курс за повишаване на квалификация. Онова, което смятат, че би им помогнало да бъдат по-адекватни и по-качествено да отговарят на нуждите на учениците, е да работят съвместно със специалисти – журналисти, хора, които са изследвали явленията в социалните медии, учени и т.н. Според учителите не са толкова малко наличните материали по отношение на работата със социални медии и медийната грамотност, но имат нужда от повече образователни инструменти.\“

Центърът за творческо обучение е партньор в проекта RAIN.BOW, в който обединяват усилия организации и образователни институции от Италия, Франция, Испания, Румъния и Белгия. Докладът за България можете да изтеглите от тук.

Гледайте целия видеозапис от уебинара по-долу.

Заглавно изображение: Център за творческо обучение