Акценти от конференцията „Медийна грамотност срещу дезинформацията“

Значението на медийната грамотност за устойчивостта на българското общество срещу негативното въздействие на дезинформацията и всякакви форми на манипулация на общественото мнение и необходимостта от последователното и непрекъснатото й развитие през целия живот бяха във фокуса на националната конференция на Коалицията за медийна грамотност през 2021 г. Събитието се проведе на втори декември в София в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и с подкрепата на Министерството на културата и Министерството на образованието и науката, UNICEF Bulgaria, Фондация „Лъчезар Цоцорков“, Американското посолство в България и Фондация \“Америка за България\“.

Мартина Чапман от Media Literacy Ireland, Кристина де Бройн от UNICEF, посланика на САЩ в България Херо Мустафа, Мартин Коте от Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и експерти от МК и МОН взеха участие в конференцията с речи, a в рамките на трите панелни дискусии предизвикателствата пред различните участници с роля за развиването на медийната грамотност на българските граждани обсъдиха 14 представители на организации на гражданския сектор, образователни и академични институции, библиотеки и читалища, независими медии, частни компании.

Какво представлява медийната грамотност? Защо е важна? Кой носи отговорността за това гражданите от всички възрасти и обществени групи да бъдат медийно грамотни? Как изглежда сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на медийна грамотност?

В своето 15-минутно изложение Мартина Чапман разгледа всеки от тези взаимосвързани въпроси. Тя е национален координатор на неформалното сдружение Media Literacy Ireland, консултант в разработването и прилагането на политики за медийна грамотност с дългогодишен опит и ерудиция, развивани и признати отвъд границите на Ирландия. С конкретни примери за някои от най-успешните проекти и кампании, реализирани в Ирландия през последните години, Мартина Чапман демонстрира кои са най-важните елементи и необходимите условия за извеждането на темата за важността на медийната грамотност в дневния ред.

\"\"
Чия работа е медийната грамотност? На всички – гражданско общество, общностни организации, академични институции, публични власти, медии, търговски органи, онлайн платформи.

\"\"
Be Media Smart е инициатива, която насърчава хората да спрат, да помислят и да проверят дали информацията, която четат, виждат или чуват, е достоверна и точна. Тези лога представят членовете на Media Literacy Ireland (към 2021 г. повече от 200, представители на широк кръг сектори, подпомагани от ирландският медиен регулатор BAI), които са участвали активно в разработването и подкрепата на кампанията в съответствие с техните области на компетентност.

Ще забележите, че повечето от тях са медийни организации – които са изключително важен партньор по отношение на повишаването на осведомеността по въпросите на медийната грамотност и насочването на хората към източници на подкрепа“.

Гледайте презентацията на Мартина Чапман на конференцията „Медийна грамотност срещу дезинформация“ тук:

„Тази конференция свидетелства за това, че всички сме заедно и че медийната грамотност е работа на всеки! Приветствам Коалицията за медийна грамотност за това, че избра темата \“Дезинформация\“ за фокус на това изключително важно събитие. Тя има пряко отражение върху нашите умения, работа, образование, национална сигурност и дори върху личното здраве и оцеляване… както се вижда от пандемията“. С тези думи се обърна към аудиторията – в конферентната зала и във Facebook страницата на Коалицията за медийна грамотност – Кристина де Бройн – представител на UNICEF за България.

В своето изложение тя представи десет извода и препоръки по отношение на мерките за противодействие на дезинформацията, базирани на доклада на UNICEF и трима изследователи от Оксфордския университет „Дезинформацията в цифрова среда и децата“ от 2021 г.“ и ресурси, разработени от UNICEF заедно с партньорите на международната организация, за да подпомогнат изготвянето на политики и програми, за образователни и обучителни цели. Гледайте речта на Кристина де Бройн от конференцията „Медийна грамотност срещу дезинформация“ тук:

Събрали сме се тук днес, за да обсъдим една наистина важна тема – дезинформацията. За мен е чест да имам възможността да открия тази тематична дискусия, в която участват изключителни експерти, много от които познавам и към които изпитвам дълбоко уважение – журналисти, комуникационни експерти, професори – затова много се вълнувам от това, че ще ги видим в този панел,“ каза Н.Пр. Херо Мустафа при откриването на първата от трите панелни дискусии на конференцията „Медийна дезинформация и нейните последици“. Тя бе ключов участник и в предишното издание на конференцията – през 2020 г., в което се включи от разстояние чрез директна връзка от Посолството на САЩ в София. Тази година Н.Пр. Мустафа бе сред тесния кръг (спазвайки изискванията на здравните власти) присъстващи физически на конферентната зала и произнесе реч, в която акцентира върху негативното влияние на дезинформацията върху общественото доверие в медиите и институциите, върху отговорността, която публичните фигури, носят, когато избират какви послания да отправят към гражданите и какви средства да използват срещу опонентите си, давайки по този начин пример на всички останали, и върху ключовата роля на независимите медии.

Няма държава, която да е имунизирана за дезинформацията […] Дезинформацията намалява доверието в публичните институции, сее конфликти в обществото, разпалва омразата и подкопава демократичните институции… Казвайте истината, дръжте на истината, давайте пример и учете останалите да правят същото“, отправи послание към всеки, до когото тази реч ще достигне, посланик Мустафа.

Вижте видеозапис от речта на посланика на САЩ в България тук:

В ролята на модератор на дискусията Весислава Антонова направи въведението в темата, като представи и официална позиция на Комисията за журналистическа етика. \“През последната година в Комисията по журналистическа етика, която в България функционира много отдавна – от 2005-та година, и разглежда казуси, свързани с българските медии, подадени като жалби до нас, констатирахме, че според жалбите, които получаваме, начинът, по който се отразява пандемията в медиите в България, е доста проблематичен. Има изключително много жалби, хората се притесняват дори от избора на събеседници в телевизионните студиа, защото телевизията е най-мощната медия в днешно време и в България тя не е променила ролята си на най-мощен комуникатор. В тази своя позиция ние припомнихме, че дългът на журналиста е да търси истината.\“ Пълният текст на цитираната от Весислава Антонова декларация ще бъде публикуван и в сайта на Коалицията за медийна грамотност в следващите дни.

Каква е ролята на медиите за ниското ваксинационно покритие в България?
Как проекти като Factcheck Bulgaria и Хроники на инфодемията се боравят с дезинформацията и развенчаването на митове? Как трябва да реагират и да комуникират с гражданите публичните власти по време на криза със сериозност и размери като пандемията от Covid-19? Кои трябва да бъдат и кои всъщност са архитектите на цифровата тълпа? Защо не можем да имаме солидарно общество, способно да се справя с рисковете на съвременността, без институции, медии и образовани граждани, които разбират и поемат отговорността си?

В рамките на един учебен час (45 минути) участниците в първата панелна дискусия анализираха тези въпроси и предложиха подходи, стъпвайки върху научни факти, добри практики и познаване на проблемите на медийно-информационната среда. Гледайте записа на панела \“Медийна дезинформация и нейните последици\“ тук:

В тази толкова вдъхновяваща панелна дискусия вие всички действително проведохте истински разговор. Така оцени втория панел на конференцията \“Медийна грамотност срещу дезинформацията\“ на тема \“Медийна грамотност през всеки предмет на живо и онлайн\“ Мартин Коте – директор за България на Friedrich Naumann Foundation Southeast Europe, който заедно с председателя на Коалицията за медийна грамотност – Кристина Христова – откри събитието с кратка реч за разпада на социалната тъкан, произтичащ от превръщането на действителността в индустриален продукт и насищането на информационното пространство с неистини и пропаганда.

В дискусията взеха участие Ангел Георгиев – основател на Znam.be, учител по информатика и информационни технологии, водещ обучител на преподаватели и възрастни хора на Коалицията за медийна грамотност; Антоанета Василева – експерт и обучител на Националния център за безопасен интернет, експерт в областта на правата на човека; Екатерина Русева – експерт в областта на образователните иновации и ръководител на Академия Школо в Shkolo.bg и Наталия Митева – мениджър образование и социално въздействие в „Телелинк Бизнес Сървисис“ и член на комисията за иновации към Министерство на образованието и науката.

Яна Пеева – главен редактор в младежката медия Teen Station – едновременно модерира и участва в дискусията, като даде перспективата на младите хора, родени през новия век. Яна завършва своето средно образование в България през 2021 г., но в образователна институция, която предлага алтернатива на формалното образование у нас, и има опита и впечатленията от предизвикателствата, с които се сблъскват както преподавателите, така и самите ученици. \“За нас също е изключително важно да знаем, че учениците получават образование по медийна грамотност, защото нашата медия работи с ученици, които създават медийно съдържание. Изключително важно е в този контекст те всъщност да познават как да работят с медийно съдържание, за да могат и да го създават по-интерактивно и по-лесно за самите тях\“, каза Яна, представяйки участниците в панела. А след края му тя представи и новия проект на Teen StationNext Station – следващата стъпка пред проекта, който среща и дава трибуна на повече от 250 ученици от цялата страна с интереси и потенциал в правенето на цифрови медии.

Въведение в темата на този панел направи експертът към Министерството на образованието и науката Татяна Предова: \“Ако преди предизвикателството бе да имаме достъп до информация, сега се намираме в едно необятно море от информация и образованието всъщност е облагодетелствано от това обстоятелство, но същевременно пред нас стои предизвикателството ние да подготвим подрастващите и младите хора да отсяват действително вярната и научна информация от тази, която ги дезинформира. И тъй като Министерството на образованието и науката използва компетентностния подход, за да развива уменията на цифровата компетентност през държавните образователни стандарти […], МОН издаде ръководство за прилагане на този подход от учителите и даде насоки за различните компетентности, в т.ч. и за развитието на дигитално-медийната компетентност, така че образователните институции да могат да развиват своя децентрализирана политика за постигане на тази грамотност при учениците като използват задължителните, но и свободноизбираемите часове и извънкласните форми на занимания. […]

Водещо е разбирането за значението на критичното мислене за емоционалното, когнитивното, социалното, гражданското развитие на учениците. Основното предизвикателство пред всички нас е да ги подготвим за цифровия свят, който, както говорихме в хода на дискусията в първия панел, е света, който предимно обитават.\“

Самите участници в дискусията разгледаха темата за медийната грамотност в образованието, методите на преподаването й и реформите, от които образователната система се нуждае, за да догони бурното развитие на информационните и комуникационните технологии и да бъде способна да подготвя новите поколения за личностна и професионална реализация в един толкова наситен с медийни продукти и послания свят.

\“За мен медийната грамотност не трябва да се разглежда като един отделен, различен предмет, или нещо, което трябва да бъде допълнително на задължителното образование в училище. За мен най-важното е да интегрираме критичното мислене – основата на медийна грамотност – в образователния процес\“, каза Ангел Георгиев, който съчетава дългогодишен опит на преподавател, но и на \“архитект\“ и ръководител на обучителни програми и инструменти. Ангел е основният обучител по програма \“Медийна грамотност през моя предмет\“ на Коалицията за медийна грамотност, по която в началото на лятото бяха реализирани пет курса. Като едно от трите придружаващи събития, част от кампанията на националната конференция, през ноември се проведе още едно такова обучение, водено от Ангел Георгиев. Представения от Кристина Христова при закриването на конференцията наръчник, използван като основен ресурс в обучителната програма за учители, можете да изтеглите от тук.

\“Предизвикателствата, свързани с онлайн обучението, са много – всички сме ги видели и изпитали. Но и възможностите, които то дава, особено в посока развитие на медийната грамотност, също са много, защото там има много по-директна предпоставка за използване на цифрови инструменти, за онагледяване на това, което прави учителят, и в задания за учениците да търсят информация в реално време\“. Ние много работим в Школо с учителите по отношение на тези техни цифрови умения, така че онлайн обучението е и голяма възможност\“, сподели виждането си за потенциала на ОРЕС в контекста на медийната грамотност и цифровите умения Екатерина Русева.

\“Бих искала да похваля Министерството на образованието и науката\“ за това, че в последните години се създаде единен достъп, единни профили на учениците, така че вече премахваме това, което учителите правеха доскоро – тефтера с 25 пароли за 25 различни платформи, и вече се провизират със съответните софтуери и системи за защита всички устройства, които се закупиха с национални и европейски средства. Искам също да обърна внимание на важността на цифровата грамотност на учителите и на учениците като абсолютна необходимост за това да развиваме медийна. Надявам се разговорът да поеме в посока – ние знаем ли доколко цифрово грамотни са българските учители, на какви нива са, за да можем да адресираме това и да дадем адекватна подкрепа\“, добави още един ракурс към темата Наталия Митева, която преди преминаването й в Телелинк Бизнес Сървисис в продължение на 10 години е програмен директор на „Добро образование и работни умения“ във Фондация „Америка за България“.

\“Необходима е ключова промяна в подхода на преподаване и учителите от наливане на знания да преминат към извличане на знания от учениците. Разбира се, този подход изисква повече усилия и подготовка от страна на учителите, но за сметка на това часът става много по-ефективен и за самите деца, и от гледна точка на удовлетворението, което изпитват учителите. Видяхме го на живо да се случва в 90 училища в София, където приложихме – с колегите от Центъра за безопасен интернет – холистичния модел за развиване на медийна и цифрова грамотност. Случи се чудесно и в офлайн среда и в онлайн среда. Медийната грамотност трябва да бъде част от визията на училището\“, допълни Антоанета Василева – член на УС на Коалицията за медийна грамотност и на Асоциация \“Родители\“, която е член на организацията.

Гледайте видеозапис на този панел тук:

Каква е ролята на читалищата и библиотеките в страната за развитието на компетентностите на гражданите от всички възрасти, включително на цифровата и медийната грамотност на възрастните хора? От какви ресурси се нуждаят, за да бъдат по-ефективни и да се гарантира устойчивостта на програмите за насърчаване на ученето през целия живот? Как взаимодействат тези учреждения с организациите на гражданския сектор и кои са добрите практики, върху които да бъде изградена цялостна стратегия за участие на читалищата и библиотеките в прилагането на политиката за развитие на медийна грамотност? По-трудно ли е за хората, родени малко след и преди средата на миналия век, да бъдат грамотни според съвременната концепция за (мулти)грамотност и разширеното значение на функционалното четене. Какво трябва да бъде направено, за да се развива тяхната грамотност? Кои са успешните методи за промяна в нагласите им в посока на необходимостта от непрекъснато учене през целия живот, независимо от професионалното направление и обществения статус?

Своя опит от взаимодействието с хора от всички краища на страната, изпитали потребност да развиват медийната и информационната си грамотност и да подобрят цифровите си умения, споделиха Миролюба Бенатова – независим журналист, носител на множество престижни награди, част от екипа на предаването „Въпросите“ на ТВ1, лектор на студенти и главен обучител на възрастни хора и на ментори по медийна грамотност по програмите на Коалицията за медийна грамотност; Спаска Тарандова – изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки – България”, член на Българската библиотечно-информационна асоциация и на Постоянния комитет на секцията „Публични библиотеки” на Международнатa федерация на библиотечните асоциации; и Вехбие Балиева – библиотекар-специалист в Регионална библиотека „П.Р.Славейков” във Велико Търново, председател на най-новото читалище в града – “Светлина-2021”, част от Образователна група \“Светлина\“ в София.

Преди излизането им на подиума кратка реч произнесе Аксения Бонева – държавен експерт в отдел „Международно сътрудничество“ на Министерство на културата с ресор аудиовизуална политика. Тя представи и ролята на министерството за реализирането на политиката за развитието на медийната грамотност на българските граждани, която е от компетентността именно на тази институция, но ще бъде провеждана като хоризонтална политика чрез междусекторно партньорство с участието на всички заинтересовани страни.

\“При предишното ми участие в националната конференция на Коалицията за медийна грамотност и Фондация за свободата \“Фридрих Науман\“ ви казах, че предстоят законодателни промени по отношение на медийната грамотност. Днес те вече са факт. Както и Мартина Чапман спомена, и в България вече е въведена Директивата за аудиовизуалните медийни услуги от 2018 г. Но тук приключват политиките и започва пътят, по който трябва да ги реализираме. И говорейки за този път, в предишните панели се чу една дума, която ми отеква в съзнанието, и тя е \“заедно\“. Заедно с всички вас в това, което предстои да се случи. И когато политиката е изписана на лист хартия идват хората, които с кауза трябва да я превърнат в действие. Факт е Съветът по медийна грамотност към Министъра на културата. Много благодаря за ентусиазма, с който се включиха членове от Коалиция за медийна грамотност, които от своя страна представляват Асоциацията на европейските журналисти-България, Центъра за безопасен интернет и т.н. Виждам тук хора, с които сме работили заедно, с които работим заедно и с които, надявам се, ще работим заедно\“, каза г-жа Бонева, която е представител за България в Работна група „Медийна грамотност“ към Европейската комисия и ръководи сформирания в края на лятото а 2021 г. експертен съвет по медийна грамотност.

\“Искам да благодаря на Коалицията за медийна грамотност и по-специално на Миролюба Бенатова, която бе лектор на обучението за ментори по медийна грамотност, което преминах (през пролетта на 2021 г.), затова, че ме накараха да поема в тази посока – да се замисля върху това колко е важна медийната грамотност и за децата, и за младите хора, и за хората на моята възраст и за по-възрастните. Това ме накара да търся някаква връзка , пресечна точка, какво бихме могли да направим, за да срещнем опита на възрастните – житейски и професионален – с компетенциите на младите хора, разгледани от предните панелисти; по какъв начин да обединим усилията и на едната, и на другата възрастова група така че от това да спечелят и двете страни\“, каза д-р Вехбие Балиева, с което едновременно представи едно от приоритетните направления в програмата на ръководеното от нея читалище \“Светлина-2021\“ и ефективността на обученията по програма \“Медийна грамотност онлайн – учене през целия живот\“ на Коалицията за медийна грамотност.

\“Тези обучения са много вдъхновяващи – тези срещи по библиотеки и читалища са много хубави, особено когато са на живо\“, сподели своите впечатления, нагласа и подход в работата с възрастни хора по места и онлайн журналистката Миролюба Бенатова. Тя стана част от екипа обучители по медийна грамотност на Коалицията за медийна грамотност през пролетта на 2021 г. и ще води по-голямата част от обученията по програма \“Медийна грамотност онлайн – учене през целия живот\“, изпълнявана от Коалицията с подкрепата на Фондация \“Лъчезар Цоцорков\“, и през 2022.

\“Хората имат нужда да бъдат изслушани – всъщност, това е нещо много важно в обучителния процес. Да бъде оставено пространство да чуеш кой седи отсреща, какво има да ти каже, какво го притеснява и обърква. И всъщност нашето старание е в тези обучения е да създаваме едно усещане за защитена среда, в която няма лоши въпроси, няма грешки, има споделяне, обсъждане, аргументиране и стигане заедно до някакви изводи.

Много е важно за мен хората да не се чувстват посочени с пръст – като глупави, като недоразбрали, като нискограмотни, защото всъщност в желанието си да сме \“социално-правилни\“ и да даваме верните отговори ние всъщност живеем в една имитативна среда и тайничко след това се поддаваме на греховете. Информацията и споделянето на грешна информация също е едно от големите изкушения. И затова онова, което се опитваме да правим в тези обучения, е да се обясним механизмите, по които информацията ни въздейства, да си простим, че сме емоционални човешки същества и сме податливи на всичко, което е измислено, за да ни изкуши и да се опитаме да направим една стъпка настрани, малко по-осмислено и осъзнато да живеем в този свят, пълен с изкушения, информационни включително.

За възрастните хора е много важно да разберат, че интернет средата все повече и повече се доближава до аналоговия свят, в който сме израснали преимуществено, да си дадат сметка за опасностите, които дебнат в интернет, за да са по-наясно и да живеят по-спокойно и в интернет средата така, както са свикнали извън нея\“, каза още Миролюба Бенатова.

\“Това, което работим през последните 10 години, е библиотеките да станат точки за достъп до глобалното информационно пространство. Нашите 1000 библиотеки имат от 3 до 5 компютъра, за да могат на тях да обучават хора от всякакви възрасти, които по една или друга причина нямат собствени устройства. Има много места, където единственото социално място, даващо възможност да се използва интернет, е библиотеката. […]

Ние като неформална обучителна среда се стремим да осигуряваме на децата и този забавен, развлекателен елемент (на игрите онлайн), в допълнение към това да ги насърчаваме да откриват и използват образователно съдържание. Това, което трябва да се направи за обществените библиотеки в цялата страна, е да се обнови тази материална база, която е от преди 10 години, когато над 5000 компютъра бяха инсталирани, и ние търсим такива решения. И от друга страна, за нас е важно да повишаваме непрекъснато знанията на библиотечните специалисти, затова работим и по различни проекти, разработваме обучителни ресурси, разполагаме с обучителна платформа.

Последният проект, който реализирахме, беше за медийна грамотност в семейството, като разработихме обучителни материали, които те могат да използват директно. Целта е тийнейджърите да не гледат на родителите си като на цифрови номади и да се чудят защо използват нещо различно от това, което използват те, а да се развие една взаимна толерантност\“, представи целите и проектите на Фондация \“Глобални библиотеки-България\“ Спаска Тарандова.

Проследете цялата дискусия в рамките на последния, трети панел на конференцията, тук:

Вижте избрани моменти от конференцията \“Медийна грамотност срещу дезинформацията\“,
организирана от Коалиция за медийна грамотност
и Фондация за свободата
\“Фридрих Науман\“
в галерията на официалния сайт на събитието.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top
Scroll to Top