Програмата “Медийна грамотност онлайн – учене през целия живот” приключи с обучения в Силистра, Добрич и Балчик
2022-07-05
Европейска инициатива за безопасен интернет – България организира обучение за родители
2022-07-27

Мониторинг на медийния плурализъм 2022 в България: Необходими са по-нататъшни стъпки за ефективно интегриране на обучението по медийна грамотност в училищната програма

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от изданието на изследването Мониторинг за медиен плурализъм за 2021 г. (MPM2022). Както и в предишните му четири издания, България е сред държавите, които са анализирани и представени в общия и в индивидуалните доклади, изготвени въз основа на събраните данни, чрез които се наблюдават и оценяват 20 индикатора, обединени в 4 групи – законодателна рамка на свободата на изразяване, пазарни, политически и социални фактори, имащи отношение към защитата на медийния плурализъм (вж. долната инфографика). Тъй като толкова много от важните въпроси, идентифицирани в предишното издание на доклада (за 2020 г.), остават нерешени, мерките, очертани в MPM2022 за България, остават валидни, а към тях са добавени и още няколко препоръки.

Автори на доклада, както и на предишните проучвания за България, са доц. Орлин Спасов (Фондация Медийна демокрация / СУ „Св. Климент Охридски”), проф. Нели Огнянова (СУ „Св. Климент Охридски”) и Николета Даскалова (Фондация “Медийна демокрация”), които са членове и на Коалицията за медийна грамотност.
Докладът за България е достъпен свободно на английски език тук.

В България особено високи рискове за медийния плурализъм са установени в областите пазарен плурализъм, социално включване (където попада медийната грамотност като един от 20-те индикатора; той, на свой ред, е изграден от 3 субиндикатора) и политическа независимост. Съпоставени с тези от MPM2021, резултатите от MPM2022 за България не дават индикация за значително намаляване на рисковете за медийния плурализъм. Не е без значение политическата нестабилност в България през 2021 г., което намалява положителния ефект от важните политически промени през изминалата година, забавяйки предприемането на проактивни мерки за подобряване на медийната среда.

Пандемията от COVID-19 продължава да оказва силно влияние върху медиите до 2021 г., особено на по-малките, и към 2022 г. все още няма подкрепящи мерки, специално насочени към медиите. Общата ситуация на рискове за медиите плурализмът, идентифициран в MPM2022, остава сложа. Стагниращи проблеми като запазващите се високи нива на медийна концентрация, липсата на достатъчна прозрачност в държавното регулиране на ресурсите и в подкрепата за медийния сектор, недостатъчните нива на редакционна автономност във всички видове медии и недостатъчната защита на журналистическата професия все още не са решени, докато състоянието на независимост на обществените медии поражда нарастваща загриженост.

Това са обстоятелства, свързани с медийната среда в България, която гражданите е важно да знаят и разбират. Това разбиране следва да се възприема и утвърждава като едно от измеренията на медийната грамотност в съответствие с дефиницията, въведена в правната рамка на медийното законодателство с изменението на Закона за радиото и телевизията от 22.12.2020 г. (Чл. 33а, чрез който трябва да бъдат реализирани изискванията и целите на Чл. 33а от Директива 2018/1808 на Европейския съюз за аудиовизуалните медийни услуги от 2018 г.)

Медийната грамотност е тясно свързана с медийната свобода и с медийния плурализъм и е един от петте индикатора в областта на социалното включване от MPM. Измерването на състоянието на всеки от тези фактори, вкл. условията за развиване на медийната грамотност на гражданите, отразяващо развитията и обстоятелствата през 2021 г., показва висок риск.

Високият риск в областта на социалното включване заслужава специално внимание, отбелязват авторите на доклада за България. Местните и регионалните медии например са изправени пред сериозни проблеми по отношение на независимостта и устойчивостта. Успоредно с това достъпът до медиите за малцинствата, жените и хората с увреждания остават проблематични. На този фон липсата на достатъчна защита срещу незаконна реч и вредно съдържание е от особено голямо значение.

Субиндикатори на индикатора медийна грамотност: политики за медийна грамотност, дейности в областта на медийната грамотност, цифрови компетентности. Стълбовете срещу всеки субиндикатор са два, тъй като горният показва стойностите за държавите от ЕС, а долният – за държавите членки на Съюза плюс мониторираните пет държави извън него: Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. България е в една група с три от тях – Албания, Република Северна Македония и Турция, както и с Полша, Латвия, Хърватия и Румъния – измежду държавите членки на ЕС – в червената група на висок риск за социалното включване на гражданите на тези държави от гледна точка на условията за развиване на медийна грамотност.

Въпреки някои положителни стъпки, предприети през 2021 г., нивото на медийна грамотност на българските граждани остава проблематично (67% по този индикатор означава висок риск), казва се в доклада към MPM2022 за България. Посочени са и положителните развития, но на този етап те не могат да компенсират неблагоприятните условия и недостатъчните действия, насочени към преодоляване на добре известните дефицити и уязвимости. В допълнение към въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2018/1808) на ЕС и по-специално на принципите за изготвяне на политика за медийна грамотност, пример за развитие, което се очаква да произведе измерим положителен резултат, е сформирането на постоянен Експертен съвет по медийна грамотност към министъра на културата.

Съветът съсредоточава широко участие на ключови заинтересовани страни, представлявани от образователни специалисти, изследователи и преподаватели от Софийския университет, експерти от СЕМ, журналисти от обществени медии, журналистически организации, представители на граждански организации, международни организации и други. Задачата пред него е да участва в разработването на национална политика за медийна грамотност с цел предприемане на ефективни мерки и инструменти, насочени към развитие на медийната грамотност в обществото.

Ключова е ролята и на медийния регулатор – Съветът за електронни медии – който обаче остава дистанциран и слабо ангажиран с участието в инициативи и изготвянето на мерки, свързани с медийната грамотност. Училищното обучение по медийна грамотност е слабо развито и представлява много ограничена част от учебната програма по гражданско образование, самостоятелно обособено като учебен предмет и въведено за първи път в средното образование едва през учебната 2020/2021 г. Въпреки усилията на неправителствени организации като Коалиция за медийна грамотност и нейните членове, обучението на учителите по медийна грамотност остава недостатъчно. България се класира най-ниско сред страните от ЕС в последното издание на Индекса за медийна грамотност. Всичко това обяснява запазването на резултата от MPM2021 и в MPM2022.

Вижте още:

Методика за дигитално-медийна грамотност измерва ключови компетентности на учениците в X клас и показва дефицити | КОАЛИЦИЯ ЗА МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ (gramoten.li)

Влошаване на резултатите на България и в Мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г. | КОАЛИЦИЯ ЗА МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ (gramoten.li)

България е на 30-то от 35 места в Индекса на медийната грамотност за 2021 | КОАЛИЦИЯ ЗА МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ (gramoten.li)