Медийна грамотност през часовете по биология и предприемачество? Възможно е!

Нашите „Дигитални звезди“ Лилия Борисова и Теменужка Георгиева представят своя опит.

Лилия Борисова и Теменужка Георгиева са учители в 90 средно училище „Ген. Хосе де Сан Мартин“ . Лилия преподава “Биология и химия”, а Теменужка  “Предприемачество”.

Освен, че работят в едно и също училище, двете учителки са част от екипа на Коалиция за медийна грамотност, който създаде методика за преподаване на медийна грамотност през всеки предмет и наръчника “Как да развиваме дигитално-медийни умения в гимназиален курс?”.

Заедно двете провеждат и един много интересен проект, който комбинира 2 часа по предприемачество с 3 часа по биология и химия. Резултатът от тази съвместна работа е настолна игра, която учениците в 10 клас създават заедно, работейки в екип.  Настолната игра, включва три свързани игри  – за енергията, горивата и здравословния начин на живот. Проектът е вълнуващ за самите ученици, които го представят и пред техните по-малки съученици от 4 ти клас. Как да се провежда проектно базирано обучение за създаване на настолна игра също е описано в методиката, подготвенa от екипа учители по проекта на КМГ – “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”

Двете учителки провеждат и самостоятелни уроци, които са описали в методиката.

Лилия Борисова провежда уроците Брошури за толерантност и Влиянието на генномодифицираните храни. Теменужка Георгиева разработва и провежда уроците Училището: безопасно и достъпно и На лов за измами.  Ето накратко какво споделиха те за провеждането на самите уроци и преживяванията на учениците в рамките на този вид преподаване, който развива уменията по медийна грамотност без значение от преподавания предмет.

Лилия Борисова за урока Брошури за толерантност.

Въпрос: Какво представлява урокът?

Лилия Борисова: В рамките на този урок децата трябваше да разработят брошура с алгоритъм от 5 стъпки за подкрепа на деца с генетични увреждания за безопасна работа в онлайн среда, така че да се чувстват равнопоставени и защитени. Урокът беше проведен след като минахме раздела за различните наследствени заболявания.

Децата работиха с различни казуси – за физическа и умствена неравноспоставеност. Урокът им помогна не само да научат повече за самите заболявания, но и да бъдат по-разбиращи към потребностите на такива деца. Те трябваше да се поставят на мястото на дете с неравнопоставеност или да си представят, че такова дете идва в техния клас.

В: Какви инструменти включихте в урока си?

Л.Б: Работихме с децата в приложение sli.do. Тази платформа дава възможност на децата анонимно да дават отговори. Направихме интерактивна игра на асоциация с думата „толерантност“ (по аналогия, синонимни варианти, възприятия, лични разбирания, примери и т.н. = свобода в предложенията). Инструкцията, която получават учениците, е да отворят приложението sli.do, да въведат QR кода, който учителят им споделя, и да изпълнят следната задача: Запишете само една дума, с която свързвате думата толерантност. Това е бърза сполотяваща игра за класа. Започваме с провокативни въпроси, аз направих това въведение кратко, но отделих после повече време да се върнат към правилата за работа в онлайн среда. Т.е. те самите да извеждат правилата, какви съвети биха давали те на техни съученици.

В: Те успяха ли сами да покрият тези основни принципи?

Л.Б: В по-голямата си част, да. В 10 клас повечето ученици вече са наясно с тези правила. Но в допълнение споделиха и ситуации, в които някой ги е тормозил с лични съобщения.

В: Работиха ли учениците в екипи?

Л.Б: Да, всеки отбор трябваше  да разпише своята брошурка със съвети за такива деца. Започнахме с дефиниране на ролите и всеки един участник в групата пое определена роля. Заложих на работа в малки групи, за да може всеки да има определена роля.

В: Останаха ли доволни от работата си децата?

Л.Б: Те искаха още да работят и продължиха да работят и след часа. Дадеш ли им творческа задача, децата се посвещават.

В: Кое беше най-ценното за тях?

Л.Б: Първо, че работиха много фокусирано в екипи, събуди се състезателно чувство в тях. Но също така те бяха много креативни, защото децата са много съпреживяващи. Искаха да кажат още и още идеи.

За тях беше ценно, че имаха възможност да бъдат чути, да представят работата си, да слушат активно , какво ще представи другата група, какъв е бил казусът на другите групи.

В: Как протече урокът за генномодифицираните храни?

Л.Б: В този урок наблегнахме на формата дебат – за вредите и ползите от генно модифицираните храни. Децата трябваше да намерят сами аргументи за и против. Това много ги въодушеви. Освен, че научават много за генномодифицираните храни и как да търсят достоверна информация, с този урок децата развиват умения и как да дебатират с ясни правила.

В: Какво е най-ценното в методиката, която развихте заедно с другите учители към екипа на КМГ?

Л.Б:  За мен цялостно методиката е работеща за всеки един учител без значение по какъв предмет преподава. Тук са важни ангажираността, динамиката, груповата работа. По-конкретно уроците, които аз разработих са зададени като теми, те спокойно могат да бъдат проведени дори в час на класа или гражданско образование. Не е необходимо да си специалист по билогия, важни са инструментите, които се използват за часа. Много мои колеги проявиха интерес към методиката. Мой колега, който преподава философия ми каза, че много му е харесало, че всичко е разписано и готово за прилагане в клас.

Теменужка Георгиева за Училището – безопасно и достъпно

Въпрос: В кой час направихте урока за безопасен достъп до училище?

Теменужка Георгиева: Урокът беше проведен в час по Предприемачество, като помолих мой колега да ми отстъпи неговия час, тъй като ми трябваха два часа, за да го проведа. Целта на урока е учениците аргументирано да предлагат подходящо иновативно технологично решение за въвеждане на нови техники и системи за контрол на достъпа в училище.

Започахме с кратка дискусия: как биха искали да влизат в училище – с усмивка, код, музика, те да дадат идеи. Имаше невероятни идеи като с лифт директно от блока ми. Записахме всички предложения на дъската и след това приложих метода „Синкуейн“.

На дъската на първи ред записва едно съществително име – в случая „потребност“. На втори ред записва две прилагателни имена към съществителното. от първи ред .На трети ред записваме три глагола към съществителното от първи ред (потребност)и на  четвърти ред записваме един цитат, известна мисъл, поговорка свързана със съществителното от първи ред

В: Какъв подход приложихте за този урок?

Т.Г: Разделих децата в групи по различни роли. Имаше група на учителите, родителите, учениците, техниците и административните служители (директорите и счетоводството). Учениците трябваше да влязат в тези роли и да се поставят на мястото на различните групи.

Предавително им дадох линкове, където да търсят информация за технологични решения. Всяка група трябваше да работи по свои идеи и след това да представи предложението си пред групата на директора и счетоводството, които да решат кое предложение е най-добро и като разход за училището.

Децата влязоха в ролите си много ентусиазирано. Например децата от екип “родители” така се вжияваха, че накрая се скараха като истински родители на родителска среща, кое е най-добре за децата им.

В: Кое според вас беше най-ценно за децата от този урок?

Т.Г: Най-ценното за децата беше автентичното преживяване да влизат в различни роли и да се поставят на мястото на техните родители, учители и директори. Това им даде възможност да покажат силни страни, които преди не са показвали.  Даже в екип “админситрация” имаше едно дете, което не се включва по принцип активно в час, но в рамките на играта взе много активно участие. 

В: Какви умения по медийна грамотност бяха развити през този урок?

Т.Г:  Осоновните умения в тази насока, които развива урокът  са грижа за здравето и благосъстоянието в цифрова среда и предпазване на лични данни.

В: Каква беше обратната връзка от учениците?

Т.Г: След урока направихме рефлексия за това как са се чувствали учениците, когато са имали възможност сами да правят предложения за проблеми, които пряко ги засягат, какво са изпитвали докато са работили в екипи в различни роли, какво да се направи, за да можем сами да определяме бъдещето си. Учениците споделиха, че им е харесало, защото е било много различно за тях, защото не са работили по учебник, а чрез задачи в интернет, че сами са търсили информацията.   

В: Какво е ценното в методиката, която подготвихте заедно с останалите учители според вас?

Т.Г: Най-ценното е че е лесно приложима през всеки предмет и дава на учителите готови, разписани уроци и инструменти, така че да не губят време в подготовка. Хубавото е , че може през всеки предмет, през различни игрови ситуации да се развиват и различни умения по медийна грамотност.

Проектът “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците” е изпълнен от Коалицията за медийна грамотност с финансовата подкрепа на Фонд Активни Граждани.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top
Scroll to Top