Индекс за медийна грамотност 2023: българското общество остава най-уязвимо към дезинформацията на ниво ЕС

Финландия, Дания и Норвегия са европейските държави, чиито общества имат най-висока резистентност към дезинформацията, докато България се намира на последно място от всички държави членки на ЕС и изпреварва единствено Турция, Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия измежду 41-те държави, класирани в Европейския индекс за медийна грамотност за 2023.

Индексът е композитен по своята същност и методология на измерване и претегляне на различните индикатори, въз основа на които е извършено подреждането на държавите. Докладът, в който са представени резултатите от шестото измерване, осъществено чрез него, предлага модел за измерване на предпоставките за медийната грамотност чрез показатели в четири направления, които се отнасят към различни аспекти на медийната грамотност и пост-истината* и които илюстрират потенциала за устойчивост на обществата към този феномен.

Понятието пост-истина е избрано за дума на годината от Оксфордския речник през 2016 г. със значението: „отнасящо се до или обозначаващо обстоятелства (в оригинала на английски post-truth е прилагателно име), при които обективните факти оказват по-слабо влияние при формирането на общественото мнение, отколкото предизвикането на емоциите и личните убеждения“.

Използваната методология и източници се базират на „Индекс на настигането“ на „Институт Отворено общество – София“. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела (вж горното изображение). Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода и тези за образование, като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест, а индикаторите „е-участие“ и „доверие“ са със сравнително най-малка тежест спрямо другите. Индексът на медийната грамотност е разработен от Институт Отворено общество – София, като първоначално обхваща 35 европейски държави. Автор на аналитичния доклад, в който са представени резултатите и изводите от изследването, е Марин Лесенски – програмен директор на Фондация „Институт Отворено общество – София“.

Индикаторът „Електронно участие“ е добавен, тъй като чрез него се измерва използването на информационни и комуникационни технологии за подобряване на политическото участие, което позволява на гражданите да общуват помежду си, с избраните служители и властите. България регистрира най-добро представяне именно по този показател (53), следван от измерителя дял на записалите се да учат висше образование. Най-малко точки са отчетено в трите индикатора, които се отнасят до представянето на българските ученици в теста на PISA за грамотност: при четене, за научна грамотност и за математическа грамотност (25, 29 и 25, съответно).

Страните в индекса са разделени и на клъстери (от 1 – получилите най-висока оценка, до 5 – държавите с най-голямо изоставане и лошо представяне) с помощта на клъстерен анализ, който групира страни с идентични характеристики по показателите на индекса на медийната грамотност. България е поставена в четвъртия, предпоследен клъстер заедно с Румъния, Сърбия, Турция и Молдова, изпреварвайки единствено Турция (Молдова, Черна гора и Румъния има равен брой точки – 32).

Докладите на Индекса за медийната грамотност все още дават предимство на „образованието пред регулирането“, но изглежда, че регулирането е неразделна част от решението на предизвикателствата,
свързани с дезинформацията, тъй като образователните подходи отнемат време и могат да работят само в съчетание с други мерки.
Марин Лесенски, автор на доклада

Карта на държавите, включени в изследването на „Отворено общество“ от аналитичния доклад, представящи резултатите от него – „Европейски индекс на медийната грамотност 2023“, публикуван на 22 юни 2023 г.

към доклада

България е сред държавите, при които е регистрирано по-лошо представяне в класирането в сравнение с това през 2022 г. – две места надолу, две точки по-малко (35 при 33 през 2022 г.), но остава в същия клъстер, както и преди година. За сравнение, Гърция и Украйна, които имат еднакъв брой точки – 38), правят преход към по-горен клъстер – от четвърти в трети клъстер, въпреки лекия спад на Украйна в класацията и оценките. Най-добре представящите се държави в 1-ви клъстер са разположени предимно в Северна и Западна Европа, включително скандинавските държави, Естония и Ирландия. Вторият клъстер обхваща значителна част от Западна и Централна Европа.

Сред многото важни изводи, изведени в аналитичния доклад, е този, че в някои страни от Централна или Източна Европа правителствата не се занимават да оборват дезинформацията, а по-скоро сами да я генерират, а вместо да бъдат защитен механизъм срещу дезинформацията, контролираните традиционни медии в тези държави, сред които е и България, я разпространяват. Или иначе казано, съществува и не бива да бъде подценяван рискът докато фокусът е върху социалните медии, да се пренебрегне „старомодната“ дезинформация в печатните и онлайн медиите, контролирани от правителствени, политически, бизнес или външни влияния.

Социалните медии, колкото и да са противоречиви по отношение на дезинформацията, в същото време все още остават важно място за достъп до информация и мнения в доста страни.
Марин Лесенски

За целите на сравнителния анализ в изследването за 2023 г. за разгледани и оценени показателите на шест държави извън Европа: Канада е на седмо място от 47 държави с 68 точки, Австралия на десето място с 63 точки, Южна Корея и САЩ с еднакви резултати от 60 точки, Япония на 22-о място със 77 точки и Израел на 32-о място с 42 точки (с една точка преднина пред Унгария). Държавите, избрани за разширения индекс, са демократични държави, като САЩ, Южна Корея, Япония и Австралия са в група с повечето западноевропейски държави, докато Канада по-скоро отговаря на характеристиките на северноевропейските държави.

Всички изображения в публикацията са взети от аналитичния доклад на Фондация „Институт Отворено общество – София“

Още по темата: