През 2020 г. Коалиция „Медийна грамотност“ създаде и представи на Министерството на образованието и науката методология за оценка на уменията за работа с дигитални медии на учениците от средните училища и въз основа на нея през януари 2022 г. се проведе национално проучване, в което участваха 176 десетокласници от над 150 училища в страната. Според резултатите от проучването „[българските] ученици в 10. клас срещат сериозни трудности при извличането и интерпретирането на информация от текст, вкл. медийни текстове и данни. Тези трудности са особено видими при оценяването на техните компетентности и познавателни умения с помощта на въпроси с отворен отговор и особено при задачи, които изискват от тях да формулират разсъждения“. Тези резултати показват, че въпреки усилията за сътрудничество между европейските и държавните институции, училищата, организациите на гражданското общество и доставчиците на медийни услуги – в България са необходими по-целенасочени, а понякога и по-креативни мерки за развитие на уменията за работа с цифрови медии, за да се подобрят уменията на учениците.
Горепосочените данни не са обществена тайна и въпреки това институциите и организациите на гражданското общество продължават да се сблъскват с трудности, когато става въпрос за стимулиране на младите хора в България да “употребяват” съдържание по-критично, тъй като дигиталните навици и предпочитания на тази възрастова група до голяма степен се пренебрегват. Използването на социалните мрежи и видео платформите е ежедневна, докато класическите информационни канали като телевизия, радио, вестници, списания и книги почти не намират място в тяхното ежедневие. Тази теория се подкрепя от многобройни проучвания сред възрастовата група, включително такова, направено от УНИЦЕФ в България през 2020 г.
Проучването показва също, че кратките видеоклипове са основният и предпочитан формат за децата и младите хора, а YouTube е предпочитаната платформа за гледането им. Най-успешните информационни кампании са именно тези, които разчитат на кратко видеосъдържание. Всички изследвани възрастови групи (10-15 г., 15-20 г., 20-24 г.) имат по-голям афинитет към лайфстайл видеоклипове, музикални видеоклипове, видеоклипове за здраве и фитнес и сериали. Работата на UNCIEF установява, че информационното и социално ориентираното съдържание се радва на слаб интерес и съществува пречка подобни послания да бъдат предадени на по-младата аудитория.
Как Коалиция за медийна грамотност работи в тази среда?
Предвид трудностите при предаването на социално значими послания към млада аудитория, Коалицията за медийна грамотност избра да организира конкурс за видеоклипове на тема медийна грамотност през 2023 г.. Конкурсът е ориентиран към младежката възрастова група – както по отношение на аудиторията, така и на участниците в самия видеоконкурс. В него могат да участват хора на възраст от 14 до 35 години, които могат да изпратят видеоклип на тема медийна грамотност, не по-дълъг от 35 секунди. Не се задава сценарий, но има насоки, които могат да помогнат на участниците да шлифоват посланието си и представянето на темата. Коалицията провежда конкурса за втора поредна година и всяка година получаваме повече от 50 кандидатури предимно от ученици от средните училища и университетите.
Основната цел не е да качим печелившите видеоклипове онлайн и да достигнем до целевата група, която ги гледа, а най-вече да вдъхновим младите хора, които живеят в онлайн пространството и се стремят да бъдат създатели на видеоклипове, да мислят по темата за медийната грамотност във формат, в който се чувстват комфортно, а именно видео. Вдъхновявайки ги да се опитат да бъдат създатели на видеоклипове, те развиват ключови компетентности, които са част от рамката на ЕС за цифрови компетентности. Като например познания за авторското право и лицензите за изпозлване на съдържание, творческо използване на цифровите технологии, управление на тяхната цифрова идентичност и др. Освен това резултатът от тяхната работа е значим и сам по себе си, тъй като представлява съдържание, което е образователно в „океана“ от невярна информация онлайн, с която младите хора се срещат всеки ден.
Пътят напред
В същото време има и други фактори, които оформят профила на младия човек в страната, освен навиците му за потребление на съдържание. България е в челната четворка в ЕС по отношение на младите хора на възраст 15-34 години, които нито работят, нито учат. Факторите, които оформят профила на тези хора, са свързани не само с достъпа до образование, но и с етническата принадлежност, семейната среда, семейните доходи и др. Когато младите хора се окажат откъснати както от пазара на труда, така и от образователната система, възникват много рискове „както за отделния човек, така и в дългосрочен план за обществото“. Една от възможните такива последици може да бъде, че младите хора са по-податливи на дезинформационни наративи поради липсата на достъп до среда, в която се споделя надеждна информация. В този контекст ангажирането на младежката аудитория с видеоформат е подходящо, но в същото време до голяма степен недостатъчно, за да се покрие тази демографска група в страната.
За да се справи с това предизвикателство, неправителственият сектор сам не би могъл да донесе промяна, която да доведе до мащабируеми резултати за голяма част от младежите в страната. Основното предизвикателство, което остава, е политиците да припознаят важността на темата и да подкрепят дългосрочни програми за медийна грамотност и образователни инициативи в страната, които да институционализират усилията и да направят инструментите и знанията достъпни за младите хора в цялата страна. Макар че в известна степен в училищата се преподава медийно съдържание и през последното десетилетие се наблюдава напредък в модернизирането на българската образователна система, липсва ключовата стъпка, която да придвижи образованието по медийна грамотност напред. А именно – цялостна, систематична и мултидисциплинарна учебна програма, която да е насочена към развиване на когнитивните умения на учениците.
Статията е създадена като част от партньорството на Коалицията за медийна грамотност с румънската организация Funky Citizens по проекта Digital Activism Program.