Какво трябва да направят заинтересованите страни в сферата на медийната грамотност – институциите, НПО секторът и медиите в България през 2025 г., за да подобрят разбирането и повишаването на медийната грамотност на обществото ни?

В началото на новата година се обърнахме към наши партньори, членове на Коалицията, образователни експерти и журналисти с молба да споделят своето виждане затова какво считат, че заинтересованите страни в сферата на медийната грамотност – институции, НПО секторът и медиите – трябва да направят и променят през 2025 година за повишаване на медийната грамотност у нас.

През 2025 г. българското образование трябва да приеме цялостен подход към развиване на дигитално-медийната грамотност, като постави учениците в центъра на учебния процес на практика и да се съобрази с нуждите им в съвременния дигитален свят. Учебните програми трябва да включват теми, подходящи за тяхната възраст, които не само им помагат да разпознават различните онлайн заплахи, но и да развиват уменията им как да реагират, как да се защитават и да се държат отговорно онлайн. Учителите и родителите имат нужда от подкрепа и инструменти, за да се създаде подкрепяща среда, която помага на децата да бъдат по-сигурни и уверени в дигиталния свят, и устойчиви на всякакви рискове.

Антоанета Василева | Координатор I Национален център за безопасен интернет

Ролята на медиите по отношение на медийната грамотност на публиката преминава през осветляване на механизмите на въздействие и онлайн мрежите, които използват създателите на дезинформация и пропаганда. Когато е видимо как и защо се случва разпространението на различни наративи, много по-лесно е те да бъдат разпознати от широката публика. Възпитаването на критично мислене е ключов елемент - когато знаеш как те манипулират, по-лесно може да се предпазиш. Медиите е нужно да върнат доверието в себе си, за да не бъдат приемани като част от проблема.

Мая Димитрова | Журналист в БНТ и част от екипа
за проверка на факти на обществената медия

През 2025 г. е критично важно да се фокусираме върху пет ключови направления в образованието за развитие на медийната грамотност:

* Интегриране на систематично обучение по информационна грамотност и критично мислене във всички учебни предмети, не само като отделна дисциплина.

* Въвеждане на практически занятия за безопасно използване на изкуствен интелект в образователния процес, тъй като той вече е неизменна част от живота на младите хора.

* Засилено обучение на учителите в областта на дигиталните технологии и медийна грамотност, особено имайки предвид, че над 65% от преподавателите са над 45-годишна възраст.

* Създаване на повече възможности за учениците да развиват умения за създаване на собствено дигитално съдържание и критична оценка на онлайн информацията.

* Фокус върху киберсигурността и етичното поведение онлайн като основни компоненти на медийната грамотност.

Ангел Георгиев | Образователен експерт, съозновател на
Знам.бе и СИНДЕО - приложна академия за образование

Образованието е залегнало като стратегически приоритет за България в националната програма за развитие на България. На ниво Европейски съюз медийната и дигиталната грамотност също са приоритет. Време е в България те да не остават само на грижите на неправителствените организации и на инициативи без продължения, които започват винаги от нулата, а да станат част от общите усилията на правителството, на министерството на образованието и науката и на министерството на културата. На практика, в училище, обучението по медийна грамотност трябва да върви успоредно както в обучението по отделните дисциплини, така и като отделен предмет, а за развитието на медийна грамотност сред различните възрастови групи и общности неправителственият сектор прави големи усилия, които трябва да бъдат подкрепяни. През 2025 г. ще е добре, ако от енергията на Kоалиция за медийна грамотност се заразят и държавните институции.

Д-р Руслана Маргова | Младши изследовател в Институт GATE

Медиите сме много отговорни и много виновни за ниската медийна грамотност у мнозинството българи. Фактът, че години наред България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност означава, че сме сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. В обществото ни липсват съпротивителни сили за отстояване на медийната свобода. Липсва силен обществен разговор за това, защото липсва и медиен такъв.

На първо място всяка уважаваща себе си медия трябва да спре да дава ефир на хора, разпространители на дезинформация и да изгради механизъм за проверка на фактите, които събеседниците ѝ разпространяват в ефир. Другото важно действие е медиите да притискат ежедневно политиците да приемат спешни мерки за формиране на система за медийна грамотност в българското училище, която не зависи само от добрата воля на отделни учители и директори.  Като спешни не означава прибързани и на парче.

Важно е медиите да бият камбаната всекидневно защо е необходима медийната грамотност и в какво общество искаме да живеем. Изключителен акцент е контекстът във всяка новина, която разпространяваме. 

Ниското доверие в традиционните медии е в основата и на ниската ни медийна грамотност като общество. А доверието се изгражда бавно и се губи за миг. Длъжници сме.

Велизара Цонева | Радио и телевизионен журналист

По-важно от всякога е медиите да спазват високи професионални стандарти. Да бъдат стриктни в проверката на информацията, да посочват ясно по какъв път са стигнали до нея, да разграничават факти от мнения, хипотези и прогнози. Въпреки все по-ожесточената борба за вниманието на аудиторията, е важно да бъдат внимателни с търсенето на сензация или емоционален заряд. Емоциите могат да носят популярност и по-голяма видимост, но рискуват да изкривят разбирането на информацията и често стават инструмент за умишлено разпространение на неверни внушения.

Василена Доткова | Редактор във FactCheck.bg

Аз имам старомодно разбиране за журналистиката. Вярвам, че медиите трябва да продължат да правят това, което журналистическият занаят изисква, откакто съществува. Най-напред да са добре информирани. За съжаление все по-често дописки се пишат от хора, които нямат представа от контекста. След това да са сигурни в информацията си. Стопроцентова истина няма, но медиите трябва да са направили всичко по силите си, за да са уверени в своята информация. Накрая никоя дописка не е сама по себе си. Тя е част от история, част от по- голям контекст. Ние, журналистите сме тези, които предаваме от поколение на поколение паметта за историята.

Ако правим всички тези неща, малко по малко ще научим читателя да отсява качествените от некачествените публикации.

Владимир Йончев | Главен редактор в OffNews

През 2025 г. медиите в България трябва да бъдат по-смели и по-сплотени. На фона на атаките срещу журналисти, които задават въпроси или заемат позиции по трудни теми, е жизненоважно да бъдем единни, за да можем да бъдем уверени и автентични в работата си. Ако позволяваме външен натиск да влияе на нашата дейност, не можем да очакваме хората да ни се доверяват. И още нещо – наша отговорност е да признаваме и да поправяме грешките си. Само така ще запазим доверието на аудиторията и статута си на достоверни източници на информация.

Дафина Кандова | Редактор във FactCheck.bg

Медийната грамотност, първо, не е нещо отделно, тя трябва да се разглежда като част от състоянието на общата грамотност в страната. Ако няма достатъчно добре образовани хора, усилията да се говори аналитично за медиите лесно могат да се окажат неефективни. Тук ролята на държавата е предусловие за успех.

Второ, медийната грамотност не е нещо подразбиращо се. Тя е сложна концепция, зад която могат да стоят съвсем различни политики. Затова въпросът какво искаме да постигнем, когато се застъпваме за медийна грамотност и организираме обучения, е от изключителна важност. Ако се ограничим само до така наречените дигитални умения – използване на цифрови устройства, ефективно търсене на информация в интернет, принципи на сигурността онлайн и т.н. – ще пропуснем важни аспекти на медийната грамотност. Ако поставим акцент върху надеждността на източниците за информация, върху разпознаването на фалшивите новини и дезинформацията, ще направим важен избор, но все още няма да сме обхванали проблемите в цялата им сложност.

Ето защо в центъра на политиките за медийна грамотност, преди да изберем каквато и да по-специфична тема, трябва да поставим насърчаването на критично мислене за средствата за информация, за социалните мрежи и платформите за съобщения. Това означава, че обучението по медийна грамотност не трябва да завършва с резултат, който затвърждава съществуващото статукво и просто дава инструкции на хората как по-добре да се оправят в медийната джунгла.

Интегриран в обучението, критическият медиен анализ трябва да формира умения за идентифициране на проблемите, да насърчи заемането на граждански позиции и, най-важното, да спечели гласове за повече демократичност в сферата на медиите. Защото днес именно връзката между медиите и демокрацията по много причини е застрашена от скъсване. А без знания за тази ключова връзка смисълът на обучението по медийна грамотност винаги ще остава под въпрос.

Орлин Спасов | Доцент във Факултет по журналистика
и масосва комуникация, СУ "Св. Климент Охридски"
Scroll to Top
Scroll to Top