Кристина Христова, председател Коалиция за медийна грамотност
Населението на Европейския съюз застарява.1 Това е факт, който обаче по-често се разглежда като проблем, отколкото като възможност. Време е обаче да обърнем перспективата. Един от основните проблеми всъщност, особено в страни като България, е че не се дават и търсят възможности за активното включване на възрастните хора в обществения живот. Поради промяната на света и неговото дигитализиране, голяма част от обществените дебати, преминават в онлайн среда. Възрастните хора искат да участват и да бъдат чути. Все по-голяма част от тях имат достъп до мобилни устройства в ежедневието си и до участие в социалните мрежи.2 Тази нова среда им позволява да създават контакти, да споделят интереси и да не прекарват старините си в изолация. В същото време, потребителите над 65 години са 7 пъти по-склонни от младите хора да споделят дезинформация в социалните мрежи (Изследване на учени от Принстънския университет ). Редица проучвания са доказали, че възрастните хора имат и по-голяма избирателна активност3 от младите, а през последните години политическите пропаганди и дезиннформации, минават основно в социалните мрежи.
Всички тези факти говорят за едно: възрастните хора трябва да бъдат приобщени в дигиталния свят чрез развитие на умения за безопасно и пълноценно участие в социалните медиите.
Те обаче са изключени както от формалното, така и от неформалното образование от опознаване света на дигиталните комуникации и социалните мрежи. Докато във формалното образование дигиталната грамотност, а вече и медийната грамотност (макар в България все още плахо), са част от училищните програми, то образованието, което са получили хората над 65 години е било изцяло аналогово.
Изследване на Съвета на Европа4 показва, че неформалните инициативи за развитие на медийна грамотност също пренебрегват тази възрастова група, като едва незначителен процент от подобни проекти включват възрастните хора и то предимно за развитие на дигитални умения. Познанието за боравене със смартфони и компютри обаче е само вход към дигиталния свят, а пълноценното съществуване там изисква друг набор от умения.
Медийна грамотност за възрастни хора – какво е важно?
Както и при младите, така и при възрастните хора, пълноценното участие в дигиталния свят изисква умения, които са свързани с факта, че ние вече сме не само консуматори на информация в тази среда, но и активни създатели. Онлайн пространството е вече и социална среда за междуличностни контакти и общуване. Затова и уменията за медийна грамотност, така както са приети от Коалиция за медийна грамотност ( а и според Директива (EU) 2018/1808) са насочени към тези предизвикателства. Накратко медийната грамотност се отнася до умения и знания, които позволява на хората да използват медиите ефективно и безопасно, да намират и оценяват критично медийното съдържание (вкл. съдържание в социални медии и комуникации), да създават те самите безопасно и отговорно съдържание , да умеят да общуват и разрешават проблеми в онлайн среда.
Тези умения са важни за възрастните хора, които все по-често използват социалните медии, за да се свързват един с друг, да търсят нови приятелства, да споделят живота си, да търсят решения на свои битови или здравни проблеми, да участват в политическите теми.
Капаните?
“Получих имейл от мъж, който се представи за американски капитан на кораб, който обикаля света. Започнахме да си пишем. Превеждах всичко през Гугъл преводач. Той ми каза, че е вдовец на 60 години. Бях поласкана и въпреки възрастта ми, се спуснах в сърдечна комуникация. Един ден той ми писа, че е отвлечен в африканска държава и спешно се нуждае от пари за откуп. Въпреки, че той е мнго богат, нямал достъп до средствата си…” .
Това е началото на реална история, която участничка на възраст 65+ години сподели по време на обучение по медийна грамотност. За щастие нейната история приключва с положителен край, тъй като тя се съветва с роднин и, които веднага я алармират, че става дума за измама. Много подобни истории обаче не завършват с щастлив край. Друга участничка сподели как е загубила 120 долара, след като попаднала в привлекателна схема за работа от вкъщи. Трябвало само да плати такса, за да покрие куриерски услуги до САЩ. Много често възрастни хора публикуват и снимки на дома си и внуците си. Всички тези данни, макар и на пръв поглед невинни, са елементи от пъзел, който интернет измамници лесно могат да подредят в капан.
Възрастните хора (а и не само) лесно могат да бъдат подведени от безбройните анонимни сайтове или прикрити Фейсбук групи. За много хора, интернет сайтовете са достоверна медия, колкото и останалите медии, без да имат представа колко лесно може да бъде направен сайт, който да изглежда като авторитетна медия. Масовото използване на групи по интереси във Фейсбук например (патриотчини, кулинарни, градинарство, фотография) за прокарване на пропаганда и конспирации също е трудно да се установи от обикновения потребител.
Обучение по медийна грамотност за възрастни
Разпознаването на всички тези капани, както и възможни стратегии за справяне с интернет тормоз, злоупотреби и “тролове”, са в основата на обучение за възрастни хора, което Коалиция за медийна грамотност прилага вече 4 години в цялата страна. Обучението е разработено на база на принципите на андрагогията (принципи за обучение на възрастни). Характерно за представителите на групата 65+ години е, че за да бъде ефективно обучението, е важно да бъде въвлечен техния предишен опит. Дискусията и споделянето на опит са основна част от обучението, както и разрешаването на практически казуси. Обученията на КМГ включват основно базисни умения, лесни за прилагане в ежедневното участие в социалните мрежи.
В момента то включва няколко основни теми:
- Как да различаваме достоверни от недостоверни източници на информация?
- Как да разпознаваме фалшиви профили в социалните мрежи?
- Как да се предпазим от онлайн измами?
- Какви са рисковете, свързани с нашите лични данни онлайн?
Какво да не правим?
Основните червени точки, които опитът ни показва, че трябва да бъдат заобикаляни от далеч, са конфронтационните политически и обществени теми в България. Независимо дали става дума за войната в Украйна, пандемията и ваксините или за българските политици, подобни теми могат лесно да доведат до конфликт в групата или между групата и обучителя. Един от подходите, които някои от обучителите ни избират е да представят дезинформация по дадена тема от двете гледни точки. Това обаче е трудно да бъде направено по всички теми, затова по-универсалният вариант , към който се придържаме е да даваме примери с теми, които са свързани с битови, здравни и социални събития и нямат конфликтен заряд. Изборът на практически задачи например включва парадойни новини като : “ЕС забранява снежните човеци” или “Всяко прасе с играчка”. Основната цел е да се изгради в участниците критично мислене, което те лесно могат после да прехвърлят и върху дезинформация , свързана с по-сериозни обществени и политически теми.
Важно е и обучението да следва темпото на възрастните хора и да не задава бързо препускане през темите или лекторът да използва термини, които само биха объркали участниците. Например в момента в ЕС терминът ”фалшиви новини” е заместен от “дезинформация”, но тази дума не говори нищо на повечето възрастни хора (а и не само).
Tук принципът „обясни го като на баба си“ е валиден в пълна сила.
Как да достигаме до възрастните хора?
Паралелно с програмата за обучение на възрастни хора, КМГ има разработена програма за ментори и за обучители по медийна грамотност. През обучението за ментори преминаха над 200 души досега, като основно това са служители на регионални библиотеки, културни домове и читалища. Тези места са много подходящи за връзка с възрастните хора, защото там най-често се случват извънкласните дейности за децата, които бабите и дядовците водят на рисуване, анлгийски, балет или айкидо. От друга страна, много от пенсионерските клубове същу използват тези места за срещите си. Хората , които преминат обучение за ментори стават не само посланици на медийната грамотност, но и помагат много по-отдадено за организиране на обученията и достигане до възрастните хора. Един от основните проблеми , който срещаме при организирането на обученията е, че не само за възрастните хора, но и за повечето български граждани, понятието медийна грамотност, не говори нищо или говори нещо различно: “Добре правите, хубаво е да обучите медиите да са грамотни, но ние тук нямаме много медии в нашия район”. Затова и комуникацията за обученията трябва да бъде много ясна какво да очакват хората.
Опитът показва, че ангажирането на популярни лица от медиите е предпоставка за по-широко участие в обученията. Затова и КМГ има разработена програма за подготовка на обучители-журналисти.
Основен дефицит на досегашния ни подход остава, че програмата достига основно до възрастни хора, които са ангажирани покрай семейни или други причини с посещения в библиотеки, читалища и културни центрове. В повечето случаи това са по-активни хора, които имат и по-голям интерес да се учат и да разбират новите предизвикателства. Една голяма група обаче, която е не толкова активна и трудно достижима, остава сама в новия свят на социалните медии. А по-лошият вариант е , че нейни представители лесно биват привличани в различни групи за конспирации и пропаганда и често стават доброволни “тролове”. Как да достигнем до тази група обаче е въпрос, на който още търсим решението.
Какво следва?
Въвличането на възрастните хора от цялата страна в активен, но безопасен, дигитален живот, е цел на Коалиция за медийна грамотност. Едно от основните предизвикателства, които срещаме обаче е как да създадем устойчивост и последвателност на обученията на възрастни хора. Въпреки, че в рамките на обучението, участниците се отварят към критичен поглед върху съдържанието и общуването в социалните мрежи, ако няма последващо въвличане, обученията рискуват да имат краткотраен ефект. Затова и в момента, КМГ разучава възможности за създаване на дълготрайни дейности, през които възрастните хора да продължават да прилагат усвоените умения по медийна грамотност в ежедневието си.
- Това са заключенията на редица проучвания на Евростат и тази тенденция е тема и на доклада Демографските промени в Европа: инструментариум за действие от ноември 2023 (https://secure.ipex.eu/IPEXL-WEB/download/file/082d29088b19dc01018b4d81f20426f5), делът на възрастните хора над 80 години се е удвоил за период 2001 -2020
↩︎ - Empowering older adults’ informal, self-directed learning: harnessing the potential of online personal learning networks, https://telrp.springeropen.com/articles/10.1186/s41039-019-0104-5#ref-CR1 ↩︎
- Как гласуват възрастните хора, ИПИ 2013, https://ime.bg/articles/kak-glasuvat-vyzrastnite-hora/
↩︎ - Digital Era? Also My Era!, https://rm.coe.int/digital-literacy-for-seniors-print/1680a6ce9e ↩︎