Българско законодателство и документи
Закон за радиото и телевизията:
ЗРТ определя водеща роля на Министерството на културата и ключова роля на СЕМ при развитие на политики за медийна грамотност:
Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)
(1) Политиката за медийна грамотност съдържа мерки за развитието на умения и знания, които позволяват на гражданите: 1. да правят информиран избор за медийното съдържание и за медийните услуги; 2. да използват медийните услуги и медийното съдържание по безопасен начин; 3. да създават медийно съдържание и да участват отговорно, етично и ефективно в различните форми на комуникация.
(2) Министърът на културата: 1. инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност; 2. докладва на Европейската комисия относно изпълнението на мерките за медийна грамотност.
(3) Съветът за електронни медии работи за развитие на медийната грамотност в сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни, включително с Министерството на културата, Министерството на образованието и науката и с други органи на публичната власт, доставчици на медийни услуги, академични среди, организации на гражданското общество и потребители, като: 1. участва в изготвянето на национална политика за медийна грамотност; 2. събира информация относно участието на доставчиците на медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове в изпълнение на политиката по т. 1, анализира резултатите и предприема актуализиране на политиката на всеки три години; 3. изготвя ежегоден доклад за изпълнението на политиката като част от отчета по чл. 39.
Програма за управление на Република България – юни 2023 г.-декември 2024 г. (PDF)
Медийната грамотност присъства в управленската програма 2023-2024,но не и в тази от 2025 г. В програмата от 2023 г., тя е засегната в част “Култура”:
13.2.26. Борбата с дезинформацията -приоритет предвид пряката ѝ и непосредствена значимост за националната сигурност Започване на работата по въвеждане на работещи механизми за борба с фалшивите и хибридните новини; механизъм, балансиращ между отговорността за публикувани фалшиви новини и необходимостта от защита на свободата на словото. Забрана на насочването на европейски и бюджетни средства към медии, използвани за дезинформация.
В ЗПУО медийната грамотност липсва като необходимо умение или компетентност, но частично е засегната през умения за гражданско участие и дигитална компетентност:
Чл. 5, ал. 1.
„Основните цели на предучилищното и училищното образование са:
…
- придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
….
- придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие;
Чл. 77. (1) Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:
…
4. дигитална компетентност;
Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ)
ЗНЗ също не споменава изрично терминът “медийна грамотност”, но засяга “ключовите кометентности, а сред тях според европейската рамка за ключови компетентности (която законът прилага) са дигиталните умения и уменията за работа с информация.
Глава седма – Обучение на възрастни и професионално ориентиране
Чл. 58 и 58а (изм. ДВ, бр. 26/2008, в сила от 01.08.2016 г.)
Министърът на труда и социалната политика съвместно с министъра на образованието и науката:
„… създава условия за оценка и признаване на знания, умения и компетентности на възрастни, придобити чрез неформално обучение и информално учене.“
Чл. 58а, т. 3:
„Обучението на възрастни включва обучение за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности.“
Чл. 62, ал. 4 (изм. ДВ, бр. 101/2015)
„Обучението за придобиване на ключови компетентности се осъществява от физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство…“
Чл. 60а и чл. 9, ал. 3
Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ провежда обучения за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности – включително дигитални.
Европейско законодателство
Regulation (EU) 2022/2065 — Digital Services Act (DSA)
По-долу е представено резюме на всички членове, които включват текстове, пряко засягащи темата за медийната грамотност, дезинформацията, достъпа до информация и прозрачността.
Член 34 — Оценка на системните рискове
Доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки извършват най-малко веднъж годишно задълбочена оценка на степента, в която функционирането и използването на техните услуги представлява системни рискове, произтичащи от функционирането или използването на техните услуги.
Тези системни рискове включват поне:
- разпространението на незаконно съдържание;
- всяко отрицателно въздействие върху упражняването на основни права, включително свободата на изразяване, правото на информация, правата на детето и защитата на личните данни;
- отрицателно въздействие върху демократичните процеси, гражданския дебат и обществената сигурност, произтичащо от манипулиране на услугата, включително чрез дезинформация, координирано поведение или неавтентично използване.
Член 35 — Мерки за смекчаване на рисковете
Доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки прилагат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на рисковете, установени съгласно член 34.
Такива мерки могат да включват, когато е приложимо:
- адаптиране на алгоритмичните системи,
- промени в организацията на услугата,
- сътрудничество с проверители на факти,
- подкрепа за научни изследвания,
- инициативи за медийна грамотност,
- повишаване на прозрачността на рекламните и препоръчителните системи,
- участие в кодекси за поведение или в кризисни протоколи.
Член 36 — Независим одит
Доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки подлежат на независим одит поне веднъж годишно, който оценява спазването на задълженията по членове 34 и 35, включително мерките за управление на рисковете, свързани с дезинформацията и прозрачността.
Член 40 — Достъп до данни
Доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки предоставят достъп до данни на квалифицирани изследователи, когато достъпът е необходим за наблюдение и оценяване на системните рискове, включително тези, свързани с разпространението на дезинформация.
Достъпът се предоставя при условия, гарантиращи защита на личните данни и поверителността на информацията.
Член 42 — Прозрачност и докладване
Доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки изготвят публични доклади за оценените рискове, предприетите мерки и резултатите от тях, включително действията срещу дезинформацията и манипулираното съдържание.
Член 45 — Кодекси за поведение
Комисията и координаторите за цифровите услуги могат да насърчават и улесняват изготвянето на кодекси за поведение, които допринасят за прилагането на членове 34 и 35, включително за насърчаване на медийната грамотност, прозрачността на алгоритмичните системи и достъпа до проверена информация.
Член 47 — Кризисни протоколи
Комисията може да изисква от доставчиците на много големи онлайн платформи да прилагат специални протоколи при кризи, свързани с разпространение на дезинформация, които имат значително въздействие върху обществената сигурност или здравето.
1. Съображение (59)
„Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на гражданите да използват медиите ефективно и безопасно. […] Гражданите се нуждаят от задълбочени умения, свързани с медийната грамотност. […] Медийната грамотност следва да не се ограничава до изучаване на инструменти и технологии, а следва да има за цел гражданите да придобият уменията за критично мислене, необходими, за да се направи преценка, да се анализират сложни реалности и да се разпознава разликата между мнение и факт. […] Доставчиците на медийни услуги и доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове […] следва да насърчават развитието на медийната грамотност във всички части на обществото.“
2. Член 4а, параграфи 1–3
Държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране и създаването на благоприятни условия за саморегулирането чрез кодекси за поведение […]
[…] Кодексите предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели.
[…] Комисията, в сътрудничество с държавите членки, подпомага разработването на кодекси за поведение на равнището на Съюза, когато е целесъобразно.
(Тези кодекси включват и области като защита на непълнолетни, рекламно съдържание и медийна грамотност.)
3. Член 6а, параграф 4
„Комисията насърчава доставчиците на медийни услуги да обменят най-добри практики относно кодексите за поведение в областта на съвместното регулиране.“
4. Член 28б, параграф 3, буква (й)
„Държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове […] осигуряват ефективни мерки и инструменти за медийна грамотност и повишаване на осведомеността на потребителите за тези мерки и инструменти.“
5. Член 30б, параграф 3, буква (б)
„Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) […] обменя опит и добри практики относно прилагането на регулаторната рамка за аудиовизуалните медийни услуги, включително относно достъпността и медийната грамотност.“
6. Член 33а — Нов член, въведен с Директива 2018/1808
Член 33а — Медийна грамотност
- Държавите членки насърчават и предприемат мерки за развитието на умения за медийна грамотност.
- До 19 декември 2022 г. и на всеки три години след това държавите членки докладват на Комисията относно прилагането на параграф 1.
DigComp 2.2 – Рамка за дигитална компетентност на гражданите
Рамката DigComp предоставя общо разбиране за това какво означава да си дигитално компетентен. Тя идентифицира ключовите компоненти на дигиталната компетентност, включително умения за работа с информация и данни, комуникация и сътрудничество, създаване на дигитално съдържание, безопасност и решаване на проблеми, като всички тези елементи допринасят за способността на гражданите критично да оценяват медиите и да участват ефективно в дигиталното общество.
Рамката описва основните дигитални умения, необходими за ефективно участие в модерното общество. Тя поставя акцент върху критичното мислене, работа с информация и безопасност онлайн. DigComp служи като ориентир за образователни системи и програми за обучение в Европа.
Рамката за дигитална компетентност в момента се актуализира. DigComp 3.0 ще бъде публикувана в края на 2025 година.
Този документ е създаден като ориентир за всички, които се интересуват от медийната и дигиталната грамотност в България и Европа. Той обединява ключови закони и директиви, за да покаже къде гражданите, училищата и институциите могат да намерят официална информация и насоки за развиване на критично мислене и компетенции за безопасна навигация в медиите. Базата е отворена и се обновява редовно, а вашите наблюдения и предложения за допълнения са ценни – може да ги изпратите на info@gramoten.li , за да я направим още по-пълна и полезна.