logo-coalition-final-WT-transperant_Square_1000x1000

Апел: Медийната грамотност като национален приоритет

До:
Политическите партии в България
Министерския съвет
Народното събрание и ресорните парламентарни комисии по образование, култура, медии и дигитализация

Защо медийната грамотност е жизненоважна?

Медийна грамотност в дигиталната ера

Медийната грамотност обхваща всички ключови умения за ориентация в съвременната информационна среда – критично мислене, умения за проверка на факти, разбиране на медийните процеси, отговорно създаване и споделяне на съдържание, дигитална и онлайн сигурност. Под медийна грамотност разбираме пълния спектър от компетентности, необходими на гражданите, за да бъдат активни участници в публичната сфера, информирани и устойчиви на измами в дигиталната ера.

 

 

ПОДПИШЕТЕ ТУК
 

 

Ползи за гражданите и обществото:

    • За децата и младите хора – развитие на умения за критично мислене, аргументация и самостоятелна преценка; защита от онлайн рискове и манипулации.

    • За възрастните хора – преодоляване на цифровите неравенства, защита от измами и приобщаване към активния социален живот.

    • За работещите – повишаване на дигиталната и комуникационна компетентност, пряко свързано с конкурентоспособността на пазара на труда.

    • За всички – повече информирани граждани, способни да участват пълноценно в дебати, да изискват отчетност и да защитават общите ценности.

Предизвикателствата:

България е на последно място в ЕС в Индекса за медийна грамотност (2023), с 31/100 точки. Резултатите и от Digital Economy and Society Index (DESI) 2025 показват, че България остава сред държавите с най-ниски дигитални умения в ЕС:

    • Само 35,5 % от българските граждани имат базови дигитални умения – далеч под средното за ЕС.

    • Само под 10% притежават разширени дигитални умения – показател, който поставя България и Румъния на последните места.

    • При възрастните хора (55–74 г.) ситуацията е още по-тревожна – по-малко от 20% имат базови дигитални умения, а напредъкът ни спрямо 2022 г. е отрицателен.

Това означава, че голяма част от гражданите ни нямат необходимите умения да различават факти от мнения, да идентифицират дезинформационни наративи и всякакви форми на манипулиране на информацията, да разпознават онлайн измами, или да използват критично и отговорно цифровите технологии. 

Проблемът се задълбочава:

    • Децата ни прекарват все повече време в социалните мрежи, където ежедневно са изложени на подвеждаща информация, онлайн тормоз и рисково съдържание.

    • Изкуственият интелект вече е част от ежедневието – от алгоритмите, които определят какво виждаме онлайн, до генеративни инструменти, които могат да създават убедителни, но невярни материали.

    • Възрастните хора, които често са нови потребители на социалните мрежи, са сред най-уязвимите към измами, манипулации и дезинформация, и остават основен таргет за онлайн измамници.

Това не са далечни или теоретични проблеми.Те действително засягат здравето на обществото, устойчивостта на демокрацията и влияят върху начина, по който вземаме решения.


Европейските и международни ангажименти на България:

Медийната грамотност е посочена като приоритет в редица документи на Европейския съюз. Съветът на ЕС още през 2008 г. препоръча държавите членки да развиват системни политики в тази сфера. През 2018 г. тя беше включена сред ключовите компетентности за учене през целия живот, а през 2020 г. Съветът прие заключения за медийната грамотност в постоянно променящ се свят.

ЮНЕСКО също подчертава, че медийната и информационната грамотност е основополагаща за правата на човека, демокрацията и устойчивото развитие. През 2019 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която призова държавите да предприемат действия в тази сфера.

Амбицията за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също налага спазването на високи стандарти за демократично управление, които включват защита на информационната среда. В Препоръката на ОИСР за информационния интегритет, приета през декември 2024 г. (OECD/LEGAL/0505), медийната грамотност е откроена като един от основните стълбове за изграждане на устойчивост на обществата срещу дезинформация. 

Препоръката набляга на необходимостта от системни политики, които включват интегриране на медийната грамотност в официалните образователни програми на всички нива, осигуряване на обучение и ресурси за преподавателите, така че да могат ефективно да развиват тези умения у учениците и подкрепа за инициативи за учене през целия живот, насочени към всички възрастови групи, не само към учащите

За България присъединяването към тази рамка означава поемане на ангажимент за разработване и прилагане на координирана национална стратегия за медийна грамотност, която да е подкрепена с адекватни ресурси и да е в съответствие с най-добрите практики в страните от ОИСР.

Като член на Съвета на Европа и ООН България споделя отговорността за защита на свободата на медиите и демократичните процеси, които са пряко застрашени от разпространението на невярна информация. Тези ангажименти са особено важни на фона на данните, които сочат, че България е една от най-уязвимите страни в ЕС по отношение на чуждестранно влияние и дезинформационни кампании.

България не може да остане встрани от тези процеси. Ако искаме да изпълним своите европейски и международни ангажименти, изграждането на медийна грамотност трябва да се превърне в обща отговорност – на институциите, които трябва да я поставят сред националните приоритети, и на обществото, което трябва активно да участва в този процес.


Какво е необходимо за развитието на медийната грамотност?

Медийната грамотност вече присъства в учебните програми на средното образование чрез теми, свързани с критично мислене, дигитална безопасност и работа с информация. Въпреки това, прилагането ѝ остава неравномерно и несистемно – зависи от мотивацията и подготовката на отделните учители, а липсват устойчиви ресурси и координация между институциите. Във висшето образование темата се разглежда основно в специализирани програми като журналистика и комуникации, но все още няма национална политика, която да гарантира развитието на медийна грамотност на всички образователни нива и за всички възрастови групи.

Какво е необходимо: 

    1. Законодателни промени в сферата на образованието –  утвърждаване на медийната грамотност като ключова компетентност и интегрирано развитие на свързаните умения във всички предмети, с последващо проследяване чрез национални оценявания, за да се следи прогресът на предприетите мерки.

    1. Подготовка на учители – компетентностен подход за развитие на учителите и квалификация, която отговаря на реални нужди, както и достъп до качествени ресурси.

    1. Учене през целия живот за възрастните – програми за дигитална ориентация и защита от измами.

    1. Междусекторен подход и партньорства – ангажиране на училища, медии, неправителствени организации, библиотеки, културни институции и бизнеса.

    1. Дългосрочни стратегии и ресурси – национална стратегия, многогодишни планове и устойчиво финансиране, включително чрез програми на ЕС.


Заключение

Медийната грамотност е не просто образователен въпрос, а въпрос на национална сигурност, демокрация и социална устойчивост. България не може да си позволи да изостава. Всеки ден, в който отлагаме действия, губим доверие, омаловажаваме истината и залагаме своето бъдеще.

Затова апелираме:

    • Политическите партии да поставят медийната грамотност като приоритет в програмите си.

    • Народното събрание да предприеме конкретни законодателни стъпки.

    • Правителството да разработи и изпълнява дългосрочна стратегия с ясни цели, индикатори и устойчиво финансиране.

Само така ще можем да осигурим на децата, възрастните и цялото общество уменията, необходими за живот в един сложен, дигитален и променящ се свят.

За нас: 

Коалиция за медийна грамотност обединява организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие, академични представители и експерти по медийна грамотност.

Коалицията работи за цялостно интегриране на медийната грамотност в образователния процес и повишаване на медийната грамотност в обществото.

Целта е развитието на критичното мислене и творческите заложби, на първо място, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, на всички останали възрастови групи в България и със специален фокус върху възрастните хора 65+.

Повече на : Gramoten.li 


Допълнителна информация

Какво показват данните?

Проучвания и секторни анализи от 2024 и 2025 г. потвърждават наблюдението, че медийната и дигиталната грамотност остават сред ключовите предизвикателства в България. Въпреки заложените в програмите за управление мерки и усилията на образователни структури и неправителствени организации, постигнатият напредък остава ограничен.

България е на последно място в ЕС в Индекса за медийна грамотност (2023), с 31/100 точки; резултатът се обяснява със слабости по ключови показатели като образование, свобода на медиите, обществено доверие и е-участие.

Медийната грамотност е почти отсъстваща тема, ако я има се засяга предимно в специализирани университетски програми (журналистика, комуникации). Нейното преподаване в училище обаче в момента няма координирана стратегия; повечето учители не се чувстват подготвени по темата, а критическото мислене не се развива систематично.

В учебните програми бяха въведени занятия по медийна грамотност през 2018/2019 г., но обхватът и ресурсите остават недостатъчни, особено извън големите градове.

Способността на хората от различни възрасти да разпознават дезинформация вече е ключово умение заради силната им зависимост от социалните мрежи като основен източник на информация, което силно увеличава уязвимостта им от подвеждащо съдържание.

Въпреки наличието на добре развита интернет свързаност (DataReportal 2025), България изостава значително в областта на дигиталните умения. Едва около ⅓ от населението притежава базови дигитални компетентности при средно равнище за ЕС от 55,6% (Digital Skills & Jobs Platform). Сред основните предизвикателства се открояват липсата на стратегическа координация между институции, НПО организации и други заинтересовани страни (OECD 2025), необходимостта от системно обучение на учителите (Education and Training Monitor 2024). Тези фактори очертават необходимостта от последователни политики и координирани действия за преодоляване на посочените дефицити.

Последните резултати от Digital Economy and Society Index (DESI) 2025 показват, че България остава сред държавите с най-ниски дигитални умения в ЕС:

    • Само 35,5 % от българските граждани имат базови дигитални умения – далеч под средното за ЕС.

    • Само под 10% притежават над-базови дигитални умения – показател, който поставя България и Румъния на последните места.

    • При възрастните хора (55–74 г.) ситуацията е още по-тревожна – по-малко от 20% имат базови дигитални умения, а напредъкът ни спрямо 2022 г. е отрицателен.

Тези данни ясно показват: без системна политика за медийна грамотност и дигитални умения България няма да успее да настигне средноевропейските нива. Това ще задълбочи социалните неравенства и ще увеличи уязвимостта на обществото ни към дезинформация и измами.

Добри примери от Европа

    • Естония – програмата AI Leap 2025 обучава 20 000 ученици и 3 000 учители годишно в AI умения, с план за обхващане на 25% от всички ученици до 2026 г.

    • Нидерландия – чрез инициативи като AiNED и Human Capital Agenda държавата инвестира в дигитални и AI умения, включително субсидиране на обучения за малки и средни предприятия.

    • Финландия – националната платформа Opin.fi обединява 37 висши учебни заведения и предлага безплатно дигитално обучение за граждани, включително възрастни хора.

Източник: Digital Economy and Society Index (DESI) 2025

Тези примери показват, че успехът идва от мащабност, дългосрочна визия и интегриран подход, а не от единични и краткосрочни проекти.

Изабел Кирилова, КМГ

Искра Джанабетска,Фондация “Гутенберг 3.0”
 
Яна Маркова
 
Камелия Величкова, списание ВИЖ!
 
Андрей Стойчев, NTCenter
 
Стефан Лазаров, Наука за природата
 
Михаела Илиева
 
Марияна Султанова, Институт по образованието 
 
д-р Радослав Оведенски, Асоциация на младите учени
 
Велизара Цонева, телевизия „Загора“ 
 
Магдалена Гуцева-Тонева
 
Олга Клисурова, РеЛив 01 ЕООД
 
Наталия Алексиева
 
Зорница Стратиева, Асоциация на парковете в България
 
Анелия Спасова, НЧ „Съзнание – 1927“
 
Люба Йорданова
 
Пепа Пенева, OPEN SPACE foundation
 
Лиляна Орешкоеа
 
Деница Руканова, АКФ
 
Стоил Мавродиев
 
Емилия Шушарова, Народно читалище „Любен Каравелов 1897“
 
Татяна Калчевя
 
Емил Илиев
 
Янка Тоцева, СНЦ „Етнотолеранс“
 
Сюзан Фррхадова, КМГ

Гергана Павлова, Светът на Гери 
 
Русин Бориславов, СДО ФАР
 
Камелия Димитрова, „Дигнита“
 
Марияна Богданова
 
Бистра Иванова
 
Снежа Мисиркова /Арденска/, учител
 
Мая Цанева, сдружение „Безопасни детски площадки“
 
Румен Димитров
 
Дарина Ангелова
 
Галина Петрова, Професионална гимназия по електротехника и автоматика
 
Андрей Нончев
 
Полина Славчева, WWF България
 
Пепа Пенева, OPEN SPACE foundation
 
Тодор Петров
 
Иво Кавалджиев
 
Атанас Г. Радев, СУ “Св. Климент Охридски”
 
Соня Илиева
 
Милена Мануелян
 
Дейвид Георгиев, УНСС
 
Величка Луканова
 
Гюнел Осман
 
Иванка Ватева, Фондация „Съвременна плевенска медия“
 
Юзлем Тефикова
 
Красимира Хаджикосева
 
Маринела Маркова
 
Николай Цветанов
 
Нина Митева
 
Юлияна Цанева, Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“
 
Гергана Божилова
 
Добрина Минкова, Градска библиотека – град Севлиево
 
Теодора Пейчева-Дянкова, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе
 
Орлин Денков, Народно читалище „Иван Вазов – 2014“
 
Надежда Груева, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора
 
Любомир Илиев, Народно читалище „Цвят 1870“
 
Детелина Еврева, Регионална библиотека “Проф. Беню Цонев” , Ловеч
 
Силвия Цветкова-Гаджалова, Регионална библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив
 
Людмила Димова
 
Павла Стефанова, Общинско радио Велико Търново
 
Мария Петкова
 
Миролюба Бенатова
 
Савина Цонева, Регионална библиотека „Априлов – палаузов“ – Габрово
 
Албена Николова, РНБ Иван Вазов – Пловдив
 
Ангелина Ставрева, РНБ „Иван Вазов“
 
Михаела Захариева
 
Иван Добринов Иванов
 
Пенка Михайлова
 
Здравка Уайлдгуус, НЧ „Любен Каравелов-1897 „
 
Мариела Кралева, ДКТ Стара Загора
 
Татяна Савова, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе
 
Младен Минев, Регионална библиотека „Любен Каравелов“- Русе
 
Цветомила Тодорова, РБ „Любен Каравелов“ гр. Русе
 
Райна Димитрова
 
Веселина Седларска
 
Яна Ковачева, Фондация “Миню Балкански”
 
Анна Турлакова, Радио Стара Загора
 
Иванка Иванова, Кметство и НЧ“Пробуда -1928г.“, с.Сулица
 
Емил Гиргинов, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора
 
Йорданка Коцева
 
Антоанета Лесенска, Народна библиотека „Иван Вазов“
 
Цветелина Либчева
 
Джоан Майска
 
Джанан Мюмюн
 
Моника Дамянова
 
София Петрова
 
Александра Димитрова
 
Симона Цветкова
 
Илко Йорданов
 
Зорница Иванова
 
Доц. д-р Мария Николова, катедра „Медии и обществени комуникации“, катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“, УНСС
 
Неделина Митанкина
 
Златка Иванова, Българо – Италианска бизнес асоциация
 
Розалина Лъскова, „Образование без раници“
 
Валерия Стоянова, Докторант, СУ “ Св.Кл.Охридски“
 
Силвия Николаева, ОУ „Димитър Благоев“ – ВТ
 
Калина Георгиева
 
Виктория Спасова
 
Дениз Назиф
 
Анна Турлакова, Радио Стара Загора
 
Деница Димитрова
 
Данаил Данов, СУ “Св. Климент Охридски”
 
Стела Ангова, УНСС
 
Деляна Лукова, Образователен портал „Ума в Пловдив“
 
Рая Ваташка
 
Даная Асенова
 
Мая Цанева, Сдружение „Безопасни детски площадки“
 
Нели Огнянова
 
Гергана Ефремова
 
Антония Тодорова, Софийски ученически съвет/УНСС
 
Весислава Антонова, УНСС
 
Стефка Кайкиева
 
Лилия Лозанова, Шуменски университет „ЕП. К.Преславски“
 
Антоанета Василева
 
Димитрина Стефанова
 
Надя Манова, Докторант към катедра „Медии и обществени комуникации“, катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“, УНСС
 
Анета Алашка, Българска стопанска камара
 
Антоанета Василева, КМГ
 
Мила Ташкова
 
Адриана Гоцова
 
Рослава Куманова
 
Йоана Баракова
 
Добромир Цольов
 
Зорница Милушева
 
Емилия Шушарова, НЧ „Л. Каравелов-1897 „, с. Куртово Конаре
 
Димитър Димитров
 
Мария Василева
 
Ивелина Христова
 
Стоян Радославов, JFF – Institut für Medienpädagogik
 
Дарина Христова
 
Паола Тошева
 
Натали Димитрова
 
Нели Огнянова, Комисия за журналистическа етика
 
Надежда Йорданова, ТГ „Васил Априлов“, Червен бряг
 
Мария Василева
 
Владимир Атанасов
 
Пепа Пенева, OPEN SPACE foudnation
 
Ралица Фичева, Factcheck.bg
 
Мила Цалова, психотерапевт
 
Любослав Александров
 
Ирина Иванова
 
Маринела Маркова, Средно училище „Георги Бенковски“
 
Мима Контаки, НЧ „Хр.Ботев-1928г.“
 
Мина Попова
 
Теодор Манев
 
Руслан Трад
 
Добрин Студенков
 
Валерия Стоянова, Докторант „Медийна педагогика“ СУ“ Св. Климент Охридски“
 
Яница Василева
 
Кремена Димитрова
 
Мария Анастасова, Мундус България
 
Evi Karageorgu, Arte Urbana Collectif
 
 
 
Scroll to Top
Scroll to Top