При голям интерес и с близо 100 участници, сред които директори на училища, учители, представители на институции, НПО сектора и международни образователни експерти, премина годишната конференция „Медийна грамотност: устойчивост, експертност, решения“, организирана от Коалиция за медийна грамотност (КМГ) и Фондация за свободата „Фридрих Науман“.
Събитието се проведе на 23 октомври във Sopharma Event Center, като основен акцент в него беше представянето на интерактивна карта на медийната грамотност в България. Тя структурира и визуализира данните (видове дейности, аудитория, обхват, ефективност и др.), събрани от КМГ за реализирани 182 проекта, свързани с медийна грамотност у нас, през последните 10 години.
„Тази карта е мястото, на което показваме усилията в областта на медийната грамотност в България. През последните години видяхме много разнопосочни такива, но нямаше координация, чрез която да проследим какво точно се случва, къде се инвестират средства и какъв е резултатът. Темата е много голяма и не е нужна конкуренция, а надграждане на усилията“, каза Кристина Христова, председател на Коалицията, представяйки картата. Тя допълни, че за да имаме активно гражданско общество, е необходимо медийната грамотност да се превърне в национален приоритет и за нейното развитие трябва да се работи още от ранна детска възраст.
„Картата не претендира за пълнота и изчерпателност, тя е създадена в отворен формат и всяка заинтересована организация или експерт по темата може да допълни своя проект или програма“ – коментира Иглика Иванова, член на УС на КМГ, която представи данните в картата. За целта тя покани желаещите да попълнят формуляр, публикуван в сайта на Коалицията, с който да подпомогнат обогатяването на картата.
Официален гост на откриващия панел на конференцията беше Наталия Митева, зам.-министър на образованието. “Днес медийната грамотност трябва да бъде сред базовите умения на младите хора. В свят, доминиран от информация, която влияе и променя нагласи, тя не е пожелателна, а трябва да е базова грамотност“ – каза зам.-министър Митева пред участниците в конференцията. Тя сподели също, че една от важните задачи на МОН е да се мисли върху нов модел за учебни програми, които да развиват умения за живота. „Това изисква изключително качествена подготовка и продължаващо професионално развитие на учителите“ – допълни зам.-министър Митева.
„Медийната грамотност е основен инструмент за справяне с дезинформацията“, каза Мартин Котее, регионален директор на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, съорганизатор на конференцията. „Трябва непрекъснато да задаваме въпроси и да не спираме да се съмняваме в информацията, която ни заобикаля, за да успяваме да отсяваме вярната от невярната“, уточни той.
„Ако сега имаме медийно грамотни ученици, в бъдеще ще имаме активни граждани, които гласуват, които изискват от политиците да си вършат работата и които допринасят за развитието на гражданското общество“ – коментира Люба Йорданова от екипа на фондация „Заедно в час“, която също се включи като официален гост на първия панел на форума.
Като партньори в тазгодишното издание на конференцията се присъединиха също образователната платформа Книговище, детската онлайн медия „Вижте“ и словенската медия за деца Часорис.
Образователните експерти Соня Мерляк Здвоч от Časoris (Словения), Аралин МакКейн от Global Youth and News Media (Франция), Николета Фотиаде от Mediawise Society (Румъния) и Нуми Еверлинг-Беке от Idea Foundation (Унгария) споделиха успешни практики за развиване на медийната грамотност в училище, прилагани в техните държави.
сн. Антон Василев
В рамките на събитието се проведоха и експертни работни групи с участието на директори, учители и представители на НПО сектора в сферата на образованието. В резултат на дискусиите те откроиха няколко основни извода, които биха подобрили развитието на медийната грамотност на българските ученици:
- Работна група: Как да насърчим медийната грамотност без да се натоварва учебната програма?
- Намиране на съмишленици и засилване на комуникацията в колектива на училището;
- Ангажирането с тази тема изисква личното отношение на преподавателя или стимулиране от страна на ръководството;
- Сформиране на интердисциплинарни екипи от учители и външни специалисти, които да търсят общото между своите предмети и области. На тази база да създадат допълнително съдържание за часовете си, което да се отнася до медийното съдържание, ориентирането в съвременния свят и споделянето на опит;
- Провеждане на повече извънкласни дейности – изнесени уроци, презентации и търсене на партньорство с музеи, галерии, библиотеки, читалища и др. (пример в това отношение е изложбата „Fake (f)or Real – История на подправянията и фалшификациите“, която гостуваше в Националния етнографски музей до 20.10.2024 г.;
- Създаване и поддържане на училищни клубове, където допълнително да се дискутира темата за медийната грамотност;
- Стимулиране на работата в екип между учениците;
- Канене на гост-лектори – родители, журналисти, специалисти по темата;
- Дискутиране в час на съвременни процеси и събития, част от новините;
- Засилване на регионалния подход – нещата, които се случват около нас;
- Организиране на пътувания в страната и чужбина. Целта е разширяване на мирогледа, досега до нови култури и начин на живот;
- Споделяне на добрите практики.
2. Работна група: Какви умения са необходими на учителите за развитие на медийната грамотност в децата и как могат да бъдат придобити?
- Базов стандарт за дигитални умения за всички учители за работа със съвременни средства за комуникация;
- Развитие на умения по критично мислене, различаване на моделите на дезинформация;
- Умения за използване на социалните медии за представяне важността на работата си;
- Развитие на уменията през вътрешноучилищна квалификация и методически обединения;
- Събития за обмяна на опит между самите учители (вместо външни обучения от експерти извън образователния сектор);
- Създаване на програми за въвличане на учениците в подкрепа на учителите – например ангажиране на активен ученик в подкрепа на учител за навлизане в дигитални теми.
3. Работна група: Какво е необходимо на институционално ниво, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на инициативите за медийна грамотност в образователната система?
- Преди всичко и на първо място: предметът гражданско образование да се изучава като самостоятелен предмет от 3 клас като се използват подходящи методи на преподаване; предметът да бъде включен в раздел А от рамковия учебен план, определен с държавния образователен стандарт. Паралелно с това да се развива интегрираният (хоризонтален) подход на развиване на компетентностите на медийната и информационната грамотност чрез образователните дейности по всеки предмет;
- Преглед на законодателната рамка за необходимост от изменения и оценка на прилагането на съществуващото законодателство (в т.ч. Наредба № 5 за общообразователната подготовка; Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование Наредба № 24 за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците; Закона за висшето образование; Закона за предучилищното и училищното образование и т.н.);
- Създаване на механизъм за прехвърляне на опит и координация между Министерството на образованието и науката (за неспециализираните училища по чл. 38) и Министерството на културата (за специализираните училища по чл. 39, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за предучилищното и училищното образование), без да се създава прекомерна административна тежест върху институциите; да се разгледа и оцени доколко училищата по култура и училищата по изкуства и иновативните училища биха били подходящи за диагностика (пилотно изпитване на нови методи и дейности, свързани с развиването на медийна грамотност);
- Оценяване на организациите, които имат одобрени програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, вписани в ИРОПК, и провеждат обучения с квалификационни кредити;
- Избираеми и факултативни учебни часове, клубове по интереси, иновативни училища – използват ли се възможностите за провеждане на часове и дейности, свързани с развиване на медийна и информационна грамотност; преглед и анализ на практиките, дефицитите и нуждите, така че в избираемите модули, например, да може да се включи медийно образование;
- Да се засили връзката с университетите – завършващите средно образование да бъдат по-добре подготвени за академични дейности, да са запознати с основни методи за проучване и изследвания, работа с източници; академичните специалности и опитът на университетските преподаватели да информира подхода към средното образование;
- Да се създадат допълнителни пространства за взаимодействие с различни видове медийно съдържание (в или отделно от училищните библиотеки);
- Да се прецизират и евентуално заменят някои от понятията – например медийна (и комуникационна култура) вместо медийна грамотност.