На 18 март 2026 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе кръгла маса на тема развитието на дигиталната и медийната грамотност като средство за противодействие на дезинформацията. Събитието бе част от международния проект „Учителите в дигиталната ера“, реализиран с участието на университети и организации от Южна Европа.
В дискусията се включиха представители на академичните среди, училищното образование, медиите, неправителствения сектор и публичните институции. Участниците бяха единодушни, че България продължава да изостава по отношение на медийната грамотност, което я прави уязвима към манипулации, фалшиви новини и онлайн въздействие върху обществените нагласи.
Проф. Данаил Данов, ръководител на проекта от страна на Софийския университет, представи разработените по проекта инструменти – цялостна обучителна програма от 10 модула и интерактивна платформа, която включва практически задачи, казуси и ресурси за работа с различни форми на дезинформация и онлайн манипулация. Обучението е насочено както към бъдещи, така и към действащи учители, като предоставя възможност за самостоятелна работа и дългосрочен достъп до съдържанието.
Проф. Мадлен Данова, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, подчерта, че разработените обучителни модули и интерактивната платформа предоставят реални и приложими инструменти за учителите в борбата с дезинформацията в образователна среда.
Д-р Катя Стоянова от Факултета по науки за образованието и изкуствата, основен експерт по проекта, представи резултатите от прилагането на програмата в България, като подчерта, че до момента успешно са обучени 126 учители от различни образователни нива и профили. Данните показват значително повишаване на уменията им за разпознаване на манипулативно съдържание, проверка на факти и интегриране на медийната грамотност в учебния процес. Особено високо е оценена практическата насоченост на обучението, както и възможността учителите директно да прилагат наученото в класната стая.
В хода на дискусията ясно се очертаха ключови проблеми: липса на координирана национална политика, фрагментираност между институциите и недостатъчно разпространение на вече съществуващи ресурси и добри практики. Участниците подчертаха, че въпреки наличието на множество инициативи, те често остават изолирани и не достигат до широк кръг учители.
Особен акцент бе поставен върху ролята на учителя като основен фактор за изграждане на критично мислене, както и върху необходимостта от системна подкрепа – чрез обучения, практически ресурси и методическа помощ. Беше отчетено, че децата навлизат в дигиталната среда все по-рано, което изисква навременни и адекватни образователни решения.
Сред конкретните предложения, изведени по време на срещата, бяха:
- по-активна роля на Министерството на образованието и науката в интегрирането на медийната грамотност в учебните програми;
- използване на мрежата на директорите на училища за разпространение на обучителните ресурси;
- ангажиране на Коалицията за медийна грамотност и медиите за популяризиране на инициативите;
- използване на дигитални канали, социални мрежи и инфлуенсъри за достигане до учители, ученици и родители;
- насърчаване на екипната работа между учителите и интегриран подход към медийната грамотност във всички учебни предмети.
Участниците се обединиха около идеята, че предизвикателството не е в липсата на ресурси, а в тяхното ефективно разпространение и прилагане. Ключов въпрос, поставен в дискусията, бе как обучени няколкостотин учители могат да доведат до реална промяна в системата. Като възможно решение бе посочен т.нар. „ефект на доминото“ чрез партньорства между университети, училища, НПО и медии.
Събитието завърши с конкретен ангажимент за разширяване на сътрудничеството между всички заинтересовани страни и за активно разпространение на разработените по проекта ресурси, с цел устойчиво развитие на медийната грамотност в България.