Проучване показва, че дистанционното обучение не е довело до развитие на медийна грамотност сред учениците
2020-06-22
Дистанционното обучение от гледна точка на родителите: Повече разбиране и повече уважение към учителите
2020-06-23

Едва 8% от учителите са провели обучение за проверка на източници на информация

В края на май и началото на юни т.г. Коалицията за медийна грамотност проведе две допитвания на тема дистанционно обучение и медийна грамотност – до учителите и до учениците. Проучванията са осъществени с финансовата подкрепа на Американското посолство в България в рамките на Дни на медийна грамотност 2020. Кампанията  стартира в началото на февруари и е подкрепена от Министерството на културата и Министерството на образованието и в партньорство с УНИЦЕФ, Програма за малки грантове на Посолството на САЩ и Бюрото на ЕП в София.

Целта на анкетата към учителите бе да се изследва определен аспект от учебния процес във виртуална среда, който има отношение към развитието на дигиталните умения и медийната грамотност на учениците. Общият брой на респондентите е 337, а периодът на провеждането й е 22 май–17 юни 2020.

Паралелно проведените допитвания до ученици и преподаватели осветлиха както добри практики в рамките на учебните часове, провеждани дистанционно, така и редица пропуски, свързани с организацията и естеството на работата. Резултатите от анкетата показват, че голяма част от преподавателите не правят директна връзка между поставянето на задача за създаване на съдържание и умението за работа с източници.

60% от учителите не са поставяли задача, свързана с намиране и оценяване на достоверността на източник на информация, а по-малко от 1% са поставяли такава задача всеки ден, след като са обяснили на учениците си как би трябвало да се извършва тази дейност. Едва 8% от всички участници в допитването са провели специален час за тази цел; също толкова са поставяли задача за намиране и верификация на информационни източници всяка седмица. Всеки втори учител декларира, че не е поставял на учениците си задача за работа в сътрудничество.

Компетентното и критично търсене и оценяване на информация е процедура, без която е невъзможно осъществяването на нито един проект, свързан със създаване на собствено съдържание. И когато източниците са в голямата си част уебсайтове и медии, пренебрегването на качеството и надеждността на информацията е проблем.

Като примери за задача с информационни източници само 2% са описали ситуации, свързани с проверка на факти в медиите във връзка с пандемията. В момент на инфодемия с конспиративни теории и дезинформация, свързани с произхода на вируса, когато учениците са онлайн не само, за да се забавляват, но и за да учат, за тях щеше да е полезно да дискутират с преподаватели по различни предмети критериите, по които се подбират и оценяват информационни източници. За тази необходимост свидетелстват и резултатите от допитване сред над 800 ученици, осъществено от УНИЦЕФ България: 2/3 от тийнейджърите са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а 16% – че има връзка с 5G мрежата.

Учениците виждат предимства в дистанционното обучение, но учебният процес страда от дефицити по отношение на медийната им грамотност

Проектна задача с цел оценяване на знания и умения на учениците са давали приблизително 70% от учителите, като 40% декларират, че са поставяли задача за създаване на видео съдържание със същата цел. Всеки седми от участниците в допитването е отговорил отрицателно на всички въпроси, отнасящи се до поставяне на вид задача, свързан с оценка или създаване на съдържание или работа в екип.

Този процент не е голям, но не бива да се пренебрегва фактът, че всеки седми ученик не е извършвал подобен вид дейност, което следва да се отчете като дефицит в традиционната присъствена форма на обучение и още повече – в дистанционната му разновидност. Подобен подход лишава учениците от възможността да развиват дигиталните си умения и своята медийно-информационна грамотност, докато от тях се очаква да придобиват знания и развиват критично мислене в среда, за справянето в която тези компетентности са задължителни.

Обучението в онлайн среда чрез използването на различни инструменти, работата с медийно съдържание и възможността за достъпване и споделяне на информация, която интернет дава, има потенциала да допринесе за развитието на дигитално-медийната грамотност. Важна стъпка за реализацията му е повишаването на квалификацията на преподавателите за работа с ИКТ и медийно съдържание. Необходима е и адаптация на учебния процес спрямо специфичните условия за комуникация онлайн по такъв начин, че ученици и преподавателите им да могат да взаимодействат пълноценно, а учениците да развиват умения да работят както индивидуално, така и в сътрудничество.

За да запълни липсата на инструмент за измерване медийно-информационната грамотност на българските ученици, Коалицията за медийна грамотност разработва и скоро ще се представи Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти. Той се изпълнява с подкрепата на Фонд Активни граждани България и обединява експертността и ресурсите на основните организации, работещи по темата медийна грамотност.

Заглавно изображение: Freepik