Ресурси

 

НАРЪЧНИЦИ

Наръчникът „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ стъпва на принципите и уроците в методиката “От дигитална компетентност към дигитално гражданство”, разработени от Национален център за безопасен интернет и Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Разработените уроци са приспособени за дистанционно обучение, но могат да бъдат преподавани и в присъствено обучение, като въвличат използването на информационните технологии, както в самото протичане на часа, така и в примерните домашни работи. Целта е развитието на медийната грамотност в учениците независимо от средата на преподаване и учебния предмет.

Уроците са подходящи за 5, 6 и 7 клас, като могат да бъдат прилагани в Час на класа, Информационни технологии, Български език и литература и История. Принципите, върху които стъпват уроците, обаче са подходящи за всеки един учебен предмет. Те са насочени към развитието на критичното мислене, търсене и анализ на информация, екипна работа, решаване на проблеми, създаване на позитивно и качествено дигитално съдържание и етично и безопасно общуване в онлайн среда.

Наръчникът е разработен от екип на Коалиция за медийна грамотност, включващ експерти на Центъра за безопасен интернет, Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ и учител по история. Адаптацията на уроците за дистанционно обучение е реализирана в рамките на проекта на Коалиция за медийна грамотност „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изтеглете наръчника „Медийна грамотност през дистанционно обучение“ от тук


Мисли критично, действай разумно, когато си онлайн.
Представяне на новото издание на учебната програма за медийна и информационна грамотност на ЮНЕСКО от 2021 година

С нарастването на достъпа до цифрови комуникации и съдържание, нараства и необходимостта от увеличаване на способностите и възможностите за действие. Като сила за потенциално добро, доставчиците на интернет съдържание, каквито са и социалните медии, трябва да насърчават социалното доверие, да привличат вниманието върху проверената информация и да противодействат на речта на омразата. Доставчици като медийни институции за новини трябва да информират, обучават и забавляват. Тези доставчици обаче често не отговарят на тези очаквания, което прави медийната и информационна грамотност толкова необходима, а последствията от ниските й нива в едно общество – толкова сериозни.

Необятният обем съдържание, достъпно онлайн, предоставя безпрецедентен избор, но може да бъде и пречка за критичното му използване. Можем да изпитаме претоварване от съобщения, което затруднява увереното оценяване и взаимодействие със съдържанието относно неговата точност. В резултат на това рискуваме да бъдем объркани и отклонени от общоприетите стремежи, каквито са отстояването на правата на човека и устойчивото развитие.

Медийна и информационна грамотност трябва да бъде основна част от ученето през целия живот. Знанията и компетентностите, които са в основата й, непрекъснато се променят. Винаги има нови умения за придобиване, така че съдържанието, което се потребява, да може да бъде осмислено и да се използва по разсъдлив начин.

Независимо дали доставчикът на съдържание е библиотека, архив, музей, медиен издател или компания за цифрова комуникация, всеки човек би трябвало да оценява съдържанието въз основа на начина, по който се създава, естеството на съобщенията и ценностите, които предава, и аудиториите или целите, за които е предназначено. Всеки човек би трябвало да познава и разбира силните и слабите страни на различните доставчици и да знае как да изисква по-добро изпълнение на нормативните роли, които обществото очаква от тях.

Компетентностите, които съставляват медийната и информационната грамотност, дават възможност на хората от всички възрасти да извличат в най-голяма степен ползите, като същевременно разпознават и избягват потенциалните рискове онлайн, като се ангажират в онлайн дейности осъзнато и отговорно. По-възрастните поколения може да се окажат изоставени и принудени да играят ролята на догонващи, когато става въпрос за способността им да разбират и управляват в пълна степен възможностите и рисковете, пред които са изправени.

Медийната и информационната грамотност може да:

  • даде възможност на хората във всички сфери на живота да намират, оценяват и използват съдържанието по ефективни начини… и да създават свои собствени послания, които са носители на социална стойност
  • насърчава диалога и зачитането на възгледите и културните особености на другите
  • дава възможност на гражданите да разбират и предприемат действия спрямо съдържанието, така че да инициират и насочват действия към постигането на определени лични цели и автономно развитие
  • помогне на хората да участват активно в реализацията на целите за устойчиво развитие и да подкрепят демократичните процеси
  • поощрява ученето през целия живот

Второто издание на всеобхватната учебна програма на UNESCO от 2011 година, която предоставя рамка за обучение на учители, е значително разширено. То отразява променящия се характер на информационната екосистема, характеризираща се с много по-широк кръг доставчици на съдържание от преди, включително библиотеки, архиви, музеи, медии и компании за цифрови комуникации.

Учебната програма е разработена по такъв начин, че да даде възможност на всички участници в образователния процес – от училищните преподаватели до участващите в обучения, библиотеките, правителствата и неправителствените организации – да изграждат у хората уменията да откриват и разпознават многото форми и тактики на манипулация и въвеждане в заблуждение, но най-важното да развиват компетентности за критично мислене.  Програмата е подходяща и за доставчиците на съдържание като интернет компании и новинарски медии и на гражданите от всички възрасти, докато консумират, създават и използват съдържание, включително информация.

Чрез учебна програма и рамка за компетентност в Част 1 и 14 модула в Част 2 новата учебната програма по медийна и информационна грамотност на UNESCO способства за постигането на широк набор резултати и за изграждането на умения и нагласи, които са жизнено необходими на всеки за оцеляване и развитие в съвременните социални, икономически, културни и политически условия. По този начин грамотните преподаватели в областта на медиите и информацията могат да предадат ключови знания на учащите и на обществото като цяло. В допълнение, всеки човек може да използва тази учебна програма, за да стане неформален ментор по медийна и информационна грамотност.

Изтеглете краткия наръчник към новата програма за медийна и информационна грамотност за учители на UNESCO от 2021 година от тук. (Тук ще бъде добавена връзка и към пълния наръчник в момента, в който бъде издаден в цифров формат.)
Вижте и изтеглете петте образователни графики към новата програма в превод на български език от тук.


Цифровият наръчник „Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда“ е създаден в помощ на разследващи журналисти, но и за всички представители на гражданското общество, за които разобличаването на фалшивите новини и дезинформацията е кауза и необходимост. Това е първото ръководство за проверка на фактите, адаптирано за българските бази данни. „Пътеводител за проверка на фактите в дигитална среда“ е част от проекта „Проверка на фактите: Създаване на общността“, който Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) – член на Коалицията за медийна грамотност – изпълнява с подкрепата на Програма за малки грантове към Посолството на САЩ.



Кликнете върху изображенението, за да видите постера в пълен размер.

Какво представляват конспиративните теории, защо процъфтяват и кое ни прави толкова податливи на този тип внушения? Какви щети може да нанесат? Как да ги разпознаем и коя е най-добрата стратегия за ограничаване на разпространението им? Как да говорим с човек, който твърдо и убедено е повярвал на конспиративна теория?

Отлично структурирани отговори на всички тези въпроси ще намерите в специално създадената за целта страница в секция “Борба с дезинформацията” на Европейската комисия Идентифициране на конспиративните теории (на английски език). И още: КТ, COVID-19 и журналистическа етика.

Изтеглете колекцията от десетте постера на UNESCO и Европейската комисия по темата от тук.

Наръчници за теория на конспирацията:
COMPACT Guide to Conspiracy Theories – сравнителен анализ на конспиративни теории
The Debunking Handbook – как се “разбива” мит
The Conspiracy Theory Handbook – CONSPIR, или седемте отличителни черти на конспиративното мислене


„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“ 

„Правото ми на мнение! Създаване на съдържание за социалните мрежи“  е ново помагало, което подкрепя развитието на медийна грамотност сред учениците между 14-18 години. То съпътства изявата на тийнейджърите в социалните мрежи като активни създатели на съдържание, което да изразява техните интереси, хобита и каузи. Помагалото е част от проект на УНИЦЕФ и АЕЖ-България, насочен към развитие на медийна грамотност.


“Бърнет нюз клуб”

Рамка за умения и знания за критично мислене и информационна грамотност, разработена от Фондация “Икономист”, която се прилага в Обединеното кралство.  Учителите получават 6-часова схема на работа с всички ресурси по всеки въпрос,  включително мултимедийни новини и ангажиращи дейности, които могат да се използват в учебната програма. Всеки брой разглежда важни социални и политически въпроси и представя различни гледни точки и идеи за изграждане на умения за критично мислене на учениците.

Наръчникът на ЮНЕСКО е насочен към всички онези, които практикуват или преподават журналистика. Написан от експерти в борбата с дезинформацията, този наръчник изследва самата природа на журналистиката с модули за това защо доверието има значение; как дигиталните технологии и социалните платформи са проводници на дезинформация; как да борим с дезинформацията чрез медийна и информационна грамотност; проверка на фактите; проверка на социалните медии и борба с онлайн злоупотребите.