logo-coalition-final-WT-transperant_Square_1000x1000

България е на 30-то от 35 места в Индекса на медийната грамотност за 2021

Финландия и Дания запазват водещите си позиции в паневропейския Индекс на медийната грамотност и през 2021 година, заемайки, съответно, първо и второ място във всички досегашни издания на индекса (2017, 2018 и 2019). Изкачването на Естония в класацията продължава и балтийската държава вече заема трето място (+2) само с една точка след Дания (72 от 100 възможни при 73 за Дания и 78 за Финландия). България губи една позиция и през 2021 е поставена на 30-то място – между Сърбия и Турция.

Източник: Индекс на медийната грамотност 2021 Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Източник: Индекс на медийната грамотност 2021 Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Както и в предходните три издания на изследването, най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за качество на образование (на Programme for International Student Assessment (PISA) – четивна грамотност, математическа грамотност, грамотност за природни науки, като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест). Останалите индикатори в индекса са дял от населението с университетско образование, „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат)

Индикаторите за медийна свобода, качество на образованието, доверието между хората и електронното участие се разглеждат и измерват като прогнозни показатели за нивата на устойчивост на едно общество към дезинформацията и различни форми на манипулация на общественото мнение, както и към свързаните с тях явления. В самото изследване не е посочено конкретно определение за понятието медийна грамотност.

В Закона за радиото и телевизията, изменен в края на 2020 година във връзка с въвеждането на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕС, медийната грамотност e дефинирана като съвкупност от умения и знания, които позволяват на гражданите да правят информиран избор за медийното съдържание и за медийните услуги; да използват медийните услуги и медийното съдържание по безопасен начин; да създават медийно съдържание и да участват отговорно, етично и ефективно в различните форми на комуникация (Чл. 33а, в сила от 22.12.2020 г.). ЗРТ установява задължение за министъра на културата и Съвета за електронни медии, съответно, да инициира и ръководи дейността и да участва в изготвянето на национална политика за медийна грамотност.

Индексът за медийната грамотност е създаден през 2017 г. в отговор на разпространението на дезинформация и феномена „пост-истина“. С него се измерва потенциалът за устойчивост към тези явления и способността за ограничаване на техните последствия в редица европейски страни, а една от целите му е да допринася за намиране на решения. Индексът се изготвя от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София и оценява и класира 35 страни в Европа – 27-те държави от ЕС, Обединеното кралство, Исландия, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора и Турция.

Докладът на Марин Лесенски – Директор на Програма Европейски политики (ИОО-С) и автора на изследването – можете да изтеглите от тук. Според автора подходът „обратно към основните неща“ е може би най-препоръчителен за справянето с негативните ефекти на дезинформацията – от възстановяване на общественото доверие и справяне с корупцията до гарантиране на медийната свобода и използването на образователни подходи.

Молдовският дипломат и лектор в Техническия университет в Талин Виктор Гузун представи достиженията на Естония в цифровата трансформация и иновациите и по-специално в областта на електронното управление и образованието на националната конференция “Медийната грамотност в България. Какво научихме от кризата”, организирана от Коалицията за медийна грамотност и Фондация за свободата “Фридрих Науман” в края на 202 г. Естония е държавата от Европейския съюз с най-високи резултати на тестовете PISA, които измерват способността на 15-годишните ученици да прилагат своите умения и знания за решаване на реални проблеми в четенето, математиката и науката. В малката балтийска държава започва да функционира ефективна система за електронно училище много преди принудителното преминаване към дистанционно образование във връзка с пандемията от COVID-19. Цифровата компетентност, чиято дефиниция за целите на естонската образователна политика покрива повечето от ключовите аспекти на медийната и информационната грамотност като способността да се открива и съхранява информация и да се оценява нейната релевантност и надеждност, и безопасното поведение онлайн са интегрирани във формалното образование в Естония.

Още по темата:

Методология за оценяване на дигитално-медийните умения на гимназисти на Коалицията за медийна грамотност

Медийна грамотност за всички европейски граждани – цел и средство в плановете за действие за медиите и демокрацията на ЕК 

MPM 2020: Медийната грамотност като индикатор за социалното включване в България

Digital Economy and Society Index 2020: България отново е на последно място в ЕС

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top
Scroll to Top