Обучение за възрастни в гр. Габрово с Миролюба Бенатова
2021-07-07
Повече от 30 учители станаха “Дигитални звезди” в рамките на обучението “Медийна грамотност през моя предмети”
2021-07-23

Влошаване на резултатите на България и в Мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г.

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода към Европейския университетски институт във Флоренция публикува четвъртото издание на Мониторинга на медийния плурализъм (MPM), което обхваща всички държави членки на Европейския съюз, плюс Албания, Черна Гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. MPM2021 отразява здравето на медийните екосистеми през 2020 година, като идентифицира, изяснява и измерва различните видове заплахи и уязвимости за медийния плурализъм и медийната свобода. Резултатите и направените на тяхна база изводи показват цялостна стагнация или влошаване на медийния плурализъм и медийната свобода в четирите основни области, обхванати от изследването: основна защита, плурализъм на пазара, политическа независимост и социално включване. Провеждането на последователни и работещи политики за повишаване на медийната грамотност на гражданите е един от индикаторите, на чиято база се изчислява рискът в сферата на социалното включване. В MPM2021 усилията за противодействие на дезинформацията и речта на омразата са добавени в четвъртата основна област като специфични цифрови проблеми, които може да възпрепятстват социалното включване.

Основен измерител на инструмента е рискът (за медийния плурализъм от гледна точка на оценката по всеки от индикаторите). Колкото по-висока е стойността, толкова по-висок е рискът, респективно толкова по-застрашени са медийният плурализъм и медийната свобода 

MPM се основава на цялостна перспектива, като се вземат предвид правните, политическите и икономическите променливи, които са от значение за анализа на нивата на плурализма на медийните системи в демократичното общество. Извън анализа в това издание остава Обединено Кралство, но общият брой на включените държави (32) е по-голям от предходното издание поради добавянето на още 3 страни кандидатки за присъединяване към ЕС (в MPM2020 бяха включени 2 страни кандидатки).

Потвърждават се изводите от предишните издания на изследването – все така нито една от анализираните държави не може да претендира за нулев риск за плурализма на медиите в своите граници.

 

Изтеглете общия доклад по изследването Мониторинг на медийния плурализъм за 2021 г.

Резултатите от MPM2021 за България свидетелстват за значителен (висок) риск за медийния плурализъм в страната в областта на социалното включване, пазарния плурализъм и политическата независимост и среден риск в областта на основната защита. Цялостното състояние на медийната среда се влошава, отчита (и) и това изследване, което през последните години се наложи като един от най-широкоспектърните, качествени и надеждни инструменти за диагностика на условията, в които функционират медиите и журналистиката като основен стълб на демократичните общества в Европа.

Вижте още:

България е на 30-то от 35 места в Индекса на медийната грамотност за 2021 

Digital Economy and Society Index 2020: България отново е на последно място в ЕС

Социалното включване е в среден риск в почти две трети от страните (Австрия, Белгия, Хърватия, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Република Северна Македония, Испания, Словакия), докато само 4 държави – Дания, Германия, Холандия и Швеция, са в нискорисковата група. България е сред осемте държави с висок риск за социалното включване, от които държави членки на ЕС са само три – Румъния, Кипър и Словения (останалите пет са Албания, Черна гора, Сърбия и Турция).

Най-високите индивидуални нива на рискове са установени във връзка с държавната регулация на ресурсите и подкрепата за медийния сектор, прилагането на мерките за концентрацията и конкуренцията както за новинарските медии, така и за онлайн платформите, както и относно защитата срещу незаконната реч и вредната реч. Понижаване нивата на риск се наблюдава при достъпа до традиционни медии и интернет (от 58% на 27%) и ролята на аудиовизуалните медии и онлайн платформите по време на избори (от 43% на 34%). Това обаче е крайно недостатъчно, за да може да се говори за положителна тенденция – напротив, ефективното въвеждане и прилагане на мерки за понижаването на рисковете за медийния плурализъм и медийната свобода в най-различи сфери трябва да се приоритизира без повече отлагане поради критичното им значение за демократичните процеси и гражданското участие в страната.

Изследването в областта на социално включване се фокусира върху достъпа до медии от определени групи в обществото: малцинства, местни и регионални общности, жени и хора с увреждания, наред с условията и факторите за развитието на медийна грамотност в страната, включително цифровите умения на цялото население. В MPM2021 г. е добавен нов индикатор в областта на социалното включване, за да се оценят новите предизвикателства, породени от използването на цифрови технологии: защита срещу незаконна и вредна реч. Поради тази модификация на показателите директното съпоставяне между резултатите от това издание и предишните издания на MPM, без да се вземат предвид измененията, не може да бъде напълно обективно.

Като се изхожда от разбирането, че медийната грамотност е условие за универсален достъп до информация, за развитие на критично мислене и за ефективно овластяване на гражданите в едно демократично общество, липсата на политика за медийна грамотност се оценява като риск за медийния плурализъм. Отношение към медийната грамотност имат активните мерки, в т.ч. разработване и изпълнение на политики, предприети от държавите за насърчаване на медийната грамотност сред различните групи от населението, така че гражданите им да се развиват личностно като разумни потребители и производители на информация, способни да разпознават как медиите филтрират техните възприятия и убеждения, формират популярната култура и влияят върху изборите и решенията им.

Изтеглете доклада по Мониторинга на медийния плурализъм за България

След като в предходното издание на MPM се „закрепи“ на границата между средния и високия риск (66%), в MPM2021 медийната грамотност отново е отчетена като индикатор за социално включване с висок риск (67%) за медийния плурализъм. Националната политика по отношение на медийната грамотност все още е слабо развита въпреки усилията и положителните развития в тази посока. В края на 2020 г. в българското законодателство бяха транспонирани изискванията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2018/1808) за въвеждане на мерки за насърчаване и развитие на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и за всички медии (чл. 32, ал. 24 и чл. 33а от Законът за радиото и телевизията изменя ДВ бр. 109/2020, в сила от 22 декември 2020 г.).

На ниво нормативни актове медийната грамотност бе въведена за пръв път в учебната програма на формалното образование в България през 2018 година с изменението на Наредба №13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. За развиване на медийна грамотност и компетентност в областта на електронно управление, обединени в добавената т.10 в наредбата, обаче, са предвидени едва 10 учебни часа за дванадесетгодишния курс на средното образование в България, което е крайно недостатъчно.

Към 2020 година обучението на учители с цел повишаване на тяхната собствена медийна грамотност и цифрова компетентност и квалифицирането им да развиват медийната и информационната грамотност на учениците чрез общообразователните предмети все още нямат необходимото покритие, въпреки повишаването на действията в това направление. Ниските нива на цифрова компетентност сред населението в България увеличават рисковете за медийната грамотност и за медийния плурализъм като цяло. Само 29% от населението има основни или над базови общи цифрови умения, докато 38% имат ниски общи цифрови умения, което поставя България в групата на държавите с по-висок от средния за ЕС риск.

Въпреки че организациите на гражданското общество, каквато е Коалицията за медийна грамотност, активно организират и провеждат обучения за медийна грамотност, включително за учители, работещи в читалища, библиотеки и общинската администрация, и възрастни хора над 55 години, подобни инициативи не могат да компенсират необходимостта от систематично образование и повече и по-достъпни възможности за неформално образование за възрастни хора и различни социални групи. В началото на 2021 година Софийският университет, представляван от факултетите по науки за образованието и изкуствата, журналистика и масова комуникация, и класически и нови филологии, завърши изпълнението на международния проект Европейска инициатива за подготовка на обучители по медийна грамотност. Негов фокус е подобряването на нивата на медийна грамотност сред младите хора чрез обучението на медийно грамотни специалисти, работещи с младежи в училища, младежки центрове и в неформален контекст като библиотеки и музеи.

В България освен регулации за лицензирането и функционирането на общностни медии, няма и традиции. Пандемията от Covid-19 допълнително влоши финансовата несъстоятелност, в която се намират регионалните печатни медии, довеждайки да спирането на някои издания и намаляването на тиражите като цяло.

Индикаторът „Защита срещу незаконната и вредна реч“ отбелязва много висок риск – 96%. Всъщност този е индикаторът измежду показателите за социално включване с най-висок, почти максимален риск. През 2020 година, в контекста на противоепидемичните мерки и извънредното положение (в последствие ситуация) в страната бяха представени няколко политически инициативи за въвеждане на правни инструменти срещу дезинформацията и по-специално за криминализирането й, на които се противопоставиха експерти и журналисти, отстояващи правото на свобода на изразяване. Поради ниските нива на медийна грамотност, българските граждани поначало са твърде уязвими за всякакъв род подвеждащи и изфабрикувани твърдения, в т.ч. дезинформация и конспиративни теории, което стана особено видимо в контекста на кризата, предизвиканата от Covid-19 и съпътстващата развитието на пандемията инфодемия. Не по-малко сериозен е проблемът с широкото разпространение на език на омраза, чиято основна мишена продължават да бъдат ромските малцинства. Съществуващата правна уредба и прилаганите саморегулаторни мерки в тази област не са достатъчно ефективни.

Индикаторът „Достъп до медии и до общностни медии за местните/регионалните общности“ показва висок риск – 81% (висок е рискът, когато процентите са над 66). Българското законодателство не предвижда възможността за запазване на честоти и правила за задължителния пренос (must carry) за регионални и местни медии. На фона на силно влошаващия се местен медиен пазар мерки за държавна подкрепа за местните и регионалните медии на практика липсват.

Препоръките на експертите, работили по анализа на резултатите от MPM2021 (за България това са проф. Нели Огнянова и доц. Орлин Спасов от Софийския университет и Николета Даскалова – Фондация “Медийна демокрация”), относно намаляването на риска в областта на социалното включване са за:

  • Преоценка на обхвата на обществената услуга за всички наземни и сателитни обществени медийни услуги.
  • Увеличаване на достъпа до медийно съдържание за хора с увреждания чрез определяне на дългосрочни и краткосрочни цели за субтитриране, подписване и аудио описание в съответствие с последните изменения на Закон за радиото и телевизията на Европейския съюз.
  • Въвеждане на политически мерки в подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на тяхната финансова устойчивост, разпространение, както и политическа и икономическа независимост (от правителството, местните власти, НПО).
  • Ефективна интеграция на образованието по медийна грамотност в училищната програма на национално ниво

Използвани са модифицирани версии на изображения и инфографики, включени в представените доклади