Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото 2021

На 12 ноември Европейската комисия публикува изданието на Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г. Чрез докладите на DESI от 2014 година насам Европейската комисия наблюдава напредъка, постигнат в държавите-членки на ЕС, в четири основни области (и общо 33 показателя): областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.

В изданието от 2020 г. България заемаше последно място в Индекса. През 2021 г. страната заема предпоследно място, докато в новото издание на последна позиция е поставена Румъния. DESI е ключов инструмент за анализ на цифровите аспекти на европейския семестър, чиято основна цел е да подпомогне държавите членки на ЕС да определят областите, в които се изискват целеви инвестиции и действия.

Горната инфографика илюстрира както общото представяне на всяка държава-членка в Индекса, така и резултатите в отделните области: човешки капитал (оранжевият стълб), свързаност (светло синият стълб), интегриране на цифрови технологии (зеленият стълб) и цифрови обществени услуги (жълтият стълб). Първата област – човешки капитал – се отнася до уменията за използване на интернет, основни и специализирани умения в областта на цифровите технологии. Втората – свързаност – покрива индикаторите (i) разпространение на фиксирания широколентов достъп, (ii) покритие с фиксиран широколентов достъп, (iii) цени на мобилния широколентов достъп и на широколентовия достъп. Цифровизацията на стопанската дейност и електронна търговия попадат в третата област – интегриране на цифрови технологии. А цифровите обществени услуги съставляват електронното управление на всяка държава. Като цяло Дания, Финландия, Швеция и Нидерландия имат най-напредналите цифрови икономики в ЕС, следвани от Ирландия, Малта и Естония. Най-нисък резултат в DESI имат Румъния, България и Гърция.

В по-голямата си част докладите DESI за 2021 г. представят данни от първото или второто тримесечие на 2020 г., които дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията от COVID-19. Въздействието на COVID-19 върху използването и предоставянето на цифрови услуги и резултатите от политиките, прилагани оттогава, обаче не са отразени в данните и ще бъдат разгледани по-добре в изданието от 2022 г.

В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС – средно за ЕС делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 56% (едва 2% увеличение спрямо 2015 г.), докато за България този дял е едва 29% (без промяна през последните три години). Едва 11% от лицата притежават умения над основните (също без промяна през последните три години), което е малко под една трета от средната стойност за ЕС. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36% от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64 %); съизмеримо е изоставането на страната в предлагането на цифрови обществени услуги за гражданите в сравнение със средната стойност за ЕС. Остарялата правна уредба продължава да е основна пречка за широкото навлизане на цифровата публична администрация.

• 

• 

За да се подкрепи непрекъснатостта на обучението по време на пандемията, около 7,2 милиона евро от държавния бюджет за 2020 г. бяха отделени за финансиране на предоставянето на лаптопи на училищата за временно използване от всеки ученик или учител, който не притежава собствен компютър, както и за използване по време на обучение в присъствена форма. Стратегическите мерки за цифровото образование са част от Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България за 2021-2030 г. От февруари 2021 г. чрез Европейския социален фонд и национално съфинансиране се изпълнява инициативата „Развитие на цифрови умения“, а по програмата за развитие на човешките ресурси за периода 2021-2027 г. на българските граждани ще бъде осигурено обучение за придобиване на компетентност в областта на цифровите технологии, като то ще бъде насочено към всички възрастови групи, включително възрастните хора и хората в неравностойно положение. Може да се очаква въздействието от тези и други подобни програми да даде отражение върху показателите на България в областта на човешкия капитал в следващите издания на DESI.

\“Всички държави от ЕС постигнаха известен напредък в повишаването на цифровизацията и конкурентоспособността, но остава да се свърши още. Ето защо работим с държавите членки, за да гарантираме, че чрез Механизма за възстановяване и устойчивост* се правят ключови инвестиции, за да се извлекат най-добрите цифрови възможности за всички граждани и предприятия\“, коментира резултатите от DESI 2021 Маргрете Вестегер – заместник-председател на ЕК с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“.

• 17% от инвестициите в цифрови технологии в плановете за възстановяване и устойчивост, одобрени от Съвета на Европейския съюз до момента, , или близо 20 милиарда евро от общо 117 милиарда евро, са предназначени за цифрови умения. С бюджет от 723,8 милиарда евро Механизмът за възстановяване и устойчивост, приет през февруари 2021 г., е най-голямата програма по линия на Next Generation EU.

Данните показват необходимост от увеличаване на офертите и възможностите за обучение, за да се постигнат целите на цифровото десетилетие по отношение на уменията (80% от населението да имат основни цифрови умения и 20 милиона специалисти в областта на ИКТ до 2030 г.). През 2020 г. 55 % от предприятията са докладвали за трудности при наемането на специалисти в областта на ИКТ. Липсата на служители със задълбочени цифрови умения допринася за по-бавното цифрово преобразуване на предприятията в много държави членки. Предприятията в България все още срещат значителни трудности при намирането на съответствие между кадри, притежаващи уменията, които са им необходими, и наличните компетентности и умения на работната сила. Същевременно делът на предприятия, осигуряващи обучение по ИКТ, е близо три пъти по-нисък от средния за ЕС и отбелязва спад от 3% за една година. Данните показват също, че настоящото състояние на внедряването на цифрови технологии е далеч от целите на цифровото десетилетие. Амбицията на ЕС за 2030 г. е 90% от малките и средни предприятия да имат поне основно равнище на цифров интензитет в сравнение с базовото равнище от 60% през 2020 г.

Цифровите умения са тясно свързани с медийната грамотност на XXI век, предвид навлизането на цифровите технологии във всички сфери на живота - работа, развлечение, икономически дейности, комуникация, и конвергенцията на традиционните медии - тоест сближаването между телевизионните услуги и интернет услугите. Представянето на България в настоящото издание на Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото кореспондира с 30-тото (от 35) място, което страната заема и в Индекса на медийната грамотност от 2021 г.

Вижте още: Влошаване на резултатите на България и в Мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г.

Подобряване на цифровите умения и компетентности – стратегическа цел и в Плана за действие в областта на цифровото образование на ЕК за 2021—2027 г.