Ключови показатели на социалното включване, сред които е и медийната грамотност, остават силно проблематични и допринасят за недостатъчните гаранции и неблагоприятни условия за защита на медийния плурализъм в България.
Това показват резултатите от новото издание на сравнителното мониторингово изследване на потенциалните рискове за медийния плурализъм Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към Европейския университетски институт. Както и досега, то обхваща четири области и оценява показателите в тристепенна скала на риск: нисък, среден и висок.
Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“, втората от които се оценява чрез измерителите:
- представяне на малцинствата в медиите
- местни/регионални и общностни медии
- равенство на половете в медиите
- медийна грамотност
- защита срещу дезинформация и език на омраза
Установените високи нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията и устойчивостта им, и се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна жизнеспособност (79%).
Показателят „Защита срещу дезинформация и език на омраза“ въвежда нови променливи и отбелязва висок риск от 88%. В страната съществуват разпоредби за саморегулация срещу невярна и неточна информация (Етичен кодекс на българските медии), но няма национална стратегия за насърчаване на сътрудничеството между различните заинтересовани страни за справяне с дезинформацията, отбелязва се в доклада за България.
Защитата срещу езика на омразата не е ефективна и подобна реч продължава да е широко разпространена в онлайн медиите, дискусионните форуми и социалните мрежи.
Като цяло дезинформацията е широко разпространена в България, влияе върху обществения дебат, допринася за поляризацията на обществото и подкопава доверието в институциите и в медиите. Обхватът и въздействието на независимите инициативи за проверка на фактите и на изследователските проекти в областта на дезинформацията обаче все още остават ограничени. През 2022 г. основни теми на дезинформация, особено в социалните медии, са войната в Украйна, политиките на ЕС и COVID-19.
На фона на ниската медийна грамотност и широко разпространената онлайн дезинформация и език на омраза в страната, само 31% от населението има основни или над основните общи цифрови умения. Като цяло цифровите измерения в областта „Социално включване“ отчитат много висок риск (93%) и подчертават някои от най-уязвимите страни на България по отношение на медийния плурализъм.
Въпреки че през последните години са предприети мерки за подобряване на медийната грамотност в страната, България е на последно място сред страните от ЕС в индекса на медийната грамотност за 2022 г. Медийната грамотност отново е във високорисковата група и в ММП. Като цяло нивата на риск при отделните променливи остават същите като в ММП2022, а включената тази година нова променлива относно наличието на дейности по медийна грамотност за уязвими групи е с оценка за висок риск – важно наблюдение, което Коалицията за медийна грамотност вече адресира с конкретни инициативи и партньорства за достигане до тези групи.
В заключителната част на доклада, в която са изведени основните констатации в отделните области и индикатори, авторите отправят препоръка за предприемането на стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност през целия живот.
Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода към Европейския университетски институт си партнира с опитни, независими национални изследователи, които извършват събирането на данни и са автори на докладите.
Както и досега, автори на доклада към проучването за България са проф. Нели Огнянова, доц. Орлин Спасов и Николета Даскалова – експерти в областта на медийната политика и членове на Коалицията за медийна грамотност. Те са осъществили събирането на данни и са проверли интервюта с експерти; техни са оценките и коментарите на променливите във въпросника – общо 200 за 20-те показателя на ММП (по пет за всяка от четирите области).
NB: За ММП2023 не са направени съществени промени във въпросника, с изключение на показателите „Прозрачност на медийната собственост“, „Плурализъм на цифровите пазари“ и „Редакционна независимост от търговско влияние и влияние на собствениците“ (в областта „Пазарен плурализъм“) и, както вече бе посочено по-горе, „Защита срещу дезинформация и език на омраза“ (в областта „Социално включване“). Поради това резултатите, получени за тези показатели, не са строго съпоставими с резултатите, получени в предишното издание на ММП.
Заглавно изображение: JS chart by amCharts as available on https://cmpf.eui.eu/media-pluralism-monitor-2023-interactive