На 8 септември 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува официалните резултати от международното изследване PISA 2025. В България националната извадка обхваща 6830 ученици от 211 училища, представителни за близо 58 200 15-годишни младежи в страната (приблизително 88% от съответната възрастова група). Настоящият доклад анализира критичните дефицити в образователните постижения на българските ученици с фокус върху функционалната четивна грамотност, критичното мислене и медийната грамотност, като очертава системните фактори в училищната среда и предлага стратегически насоки за реформа.

Четивна и функционална грамотност: Критичен дефицит на базови умения

Резултатите на българските 15-годишни ученици по четивна грамотност в PISA 2025 разкриват дълбока системна криза. Средният резултат на страната спада до 387 точки, което е значително под средното за ОИСР и маркира продължаващ негативен тренд в сравнение с предходните цикли на изследването. Показателен е мащабният спад в дългосрочен план: делът на слабопредставящите се ученици, които не достигат критичния праг на базова функционална грамотност (Ниво 2), се е увеличил със 17 процентни пункта спрямо 2015 г.

Разпределението по нива на компетентност илюстрира мащаба на функционалната неграмотност в България. Близо 58% от българските ученици се класифицират като слабопредставящи се в четенето, като не покриват дори базовата граница на Ниво 2 (в сравнение с едва 31% средно за ОИСР). От тях 33% се намират под критичното Ниво 1а, което означава, че те имат сериозни затруднения дори с най-простите текстови структури. Тези ученици не притежават необходимия минимум от умения за идентифициране на основна идея в средно дълъг текст или за намиране на информация по експлицитни критерии. Това ограничава фатално техните възможности за успешно учене през целия живот и професионална реализация.

В другия край на скалата, делът на учениците с високи постижения (Ниво 5 и 6) в България е едва 1% (при средно 6% за ОИСР). Тези единични ученици са способни да разбират дълги и комплексни текстове, да се справят с абстрактни или контраинтуитивни концепции и да извършват сложен критичен анализ.

Критично мислене и медийна грамотност в дигиталната ера

В съвременния информационен поток способността за критична оценка на източниците и разграничаването на факти от мнения е фундамент на медийната грамотност. Резултатите на PISA 2025 за България показват, че 99% от българските ученици не притежават високо ниво на умения за критично четене (Ниво 5 или 6), което е критично за идентифициране на авторитета на източника, улавяне на скрити внушения и детекция на манипулации. Този колосален дефицит на критично мислене прави младежите изключително уязвими към дезинформация и фалшиви новини.

Тази уязвимост се засилва на фона на интензивната дигитализация на ежедневието им. Според данните: 

• Широко използване на изкуствен интелект (ИИ): 41% от българските ученици използват чатботове с ИИ за училищна подготовка поне веднъж седмично (спрямо 46% за ОИСР). По-конкретно, 30% ги използват за предварително проучване, 29% за резюмиране на текстове, а 30% за съставяне на текстове за писмени работи. Само 14% никога не използват такива инструменти.
• Дефицит в оценката на ИИ съдържание: Въпреки че учениците масово използват ИИ за генериране и обработка на информация, способността им за методично оценяване на качеството и достоверността на генерираната от ИИ информация в учебните часове е на изключително ниско ниво, което ги прави пасивни консуматори на технологично съдържание без развит рефлекс за проверка на фактите.
• Ниски умения в компютърното решаване на проблеми: Средният резултат на България в тази специфична област е 425 точки, което е значително под средното за ОИСР и потвърждава, че техническото използване на технологии не се трансформира автоматично в когнитивни дигитални умения.

Сравнителен профил на постиженията по ключови области

Представянето на България в трите основни области на PISA (четене, математика и природни науки) показва общ регрес спрямо предходните години. Таблицата по-долу илюстрира сравнителния профил на българските ученици и средните стойности за ОИСР.

Образователна област	Среден резултат (точки)	Дял на постигналите базова грамотност (>= Ниво 2)	Дял на слабопредставящите се (< Ниво 2)	Дял на високите постижения (Ниво 5-6)
Четивна грамотност (Четене)	387 (спад)	42% (ОИСР: 69%)	58% (ОИСР: 31%)	1% (ОИСР: 6%)
Математическа грамотност	405 (спад)	43% (ОИСР: 65%)	57% (ОИСР: 35%)	3% (ОИСР: 8%)
Природонаучна грамотност	421 (стабилен)	53% (ОИСР: 74%)	47% (ОИСР: 26%)	2% (ОИСР: 7%)

Системни фактори и училищна среда: Препятствия пред успеха

Дълбоките дефицити в постиженията не са изолиран феномен, а резултат от комплекс от неблагоприятни системни фактори, които PISA 2025 идентифицира:

• Огромно социално-икономическо неравенство: В България социално-икономически облагодетелстваните ученици изпреварват своите връстници в неравностойно положение със 101 точки по природни науки (спрямо 85 точки средно за ОИСР). Това показва, че българското училище не компенсира, а задълбочава социалните различия. Едва 12% от учениците в затруднено положение са академично устойчиви (resilient).
• Катастрофален абсентеизъм (бягство от часове): Рекордните 48% от българските ученици съобщават, че са отсъствали поне един цял ден от училище в рамките на две седмици преди теста (при едва 22% средно за ОИСР). 42% са избягали от отделен час. Това е един от най-високите нива на абсентеизъм в целия свят, водещ до критични пропуски в знанията.
• Проблемен дисциплинарен климат и деструктивна среда: 34% от учениците споделят, че не могат да работят добре в повечето часове (ОИСР: 19%), а 41% съобщават за шум и безпорядък в класната стая (ОИСР: 31%). Близо 47% съобщават, че съучениците им не слушат учителите.
• Дигитално разсейване в клас: Българските ученици прекарват средно по 2.2 часа на ден в дигитални устройства за развлечение по време на училище (ОИСР: 1.1 часа), което надхвърля времето за учене с устройства (1.6 часа). 42% съобщават за разсейване на връстниците им от телефони по време на часовете. Забрана за мобилни телефони има само в 39% от училищата (ОИСР: 49%).
• Срив в родителската ангажираност: Подкрепата от семейството е спаднала драстично. През 2025 г. само 60% от родителите се интересуват ежеседмично какво са правили децата им на училище (спрямо 68% през 2022 г.), а дискусиите за училищни проблеми са спаднали от 57% на 47%.

Изводи и стратегически препоръки за образователната политика

Настоящите данни изискват спешни и радикални реформи в българското образование. Ключовите препоръки за преодоляване на кризата включват:

1. Трансформация на учебното съдържание и методите на преподаване: Преминаване от паметно възпроизвеждане на факти към формиране на умения за критично четене и функционална грамотност. Учебните програми трябва да се фокусират върху анализ на реални текстове, откриване на логически връзки и оценяване на надеждността на източниците.

2. Системно въвеждане на медийна грамотност и дигитална хигиена: Предвид масовото навлизане на ИИ инструменти сред учениците (41% седмично), учебният процес трябва задължително да включва обучение за критична проверка на информацията, генерирана от алгоритми, разпознаване на дезинформация и ограничаване на дигиталното разсейване в час.

3. Борба с масовия абсентеизъм: Разработване на национални и училищни механизми за контрол и превенция на бягството от часове. Учениците, които пропускат близо половината от учебните дни (48%), трябва да бъдат включвани в задължителни програми за компенсиране на дефицитите.

4. Въвеждане на национални политики за дигитална дисциплина: Разширяване на забраната за ползване на мобилни телефони по време на часовете (понастоящем само в 39% от училищата) и въвеждане на ясни училищни правила, които да редуцират извънкласното време пред екрана, за да се подобри дисциплинарната среда.

5. Намаляване на образователните неравенства: Целево финансиране и методическа подкрепа за училищата в малките населени места и регионите с нисък социо-икономически статус, за да се прекрати възпроизвеждането на бедност чрез образователната система.

PISA 2025 е ясен сигнал, че козметичните промени в образователната система в България вече не са достатъчни. Постигането на съвременно качество на образованието изисква цялостна промяна в парадигмата на преподаване и управление на училищната среда, с ясен фокус върху функционалните умения за живот и критичното мислене.