На 8 септември 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува официалните резултати от международното изследване PISA 2025. В България националната извадка обхваща 6830 ученици от 211 училища, представителни за близо 58 200 15-годишни младежи в страната (приблизително 88% от съответната възрастова група). Настоящият доклад анализира критичните дефицити в образователните постижения на българските ученици с фокус върху функционалната четивна грамотност, критичното мислене и медийната грамотност, като очертава системните фактори в училищната среда и предлага стратегически насоки за реформа.
Четивна и функционална грамотност: Критичен дефицит на базови умения
Резултатите на българските 15-годишни ученици по четивна грамотност в PISA 2025 разкриват дълбока системна криза. Средният резултат на страната спада до 387 точки, което е значително под средното за ОИСР и маркира продължаващ негативен тренд в сравнение с предходните цикли на изследването. Показателен е мащабният спад в дългосрочен план: делът на слабопредставящите се ученици, които не достигат критичния праг на базова функционална грамотност (Ниво 2), се е увеличил със 17 процентни пункта спрямо 2015 г.
Разпределението по нива на компетентност илюстрира мащаба на функционалната неграмотност в България. Близо 58% от българските ученици се класифицират като слабопредставящи се в четенето, като не покриват дори базовата граница на Ниво 2 (в сравнение с едва 31% средно за ОИСР). От тях 33% се намират под критичното Ниво 1а, което означава, че те имат сериозни затруднения дори с най-простите текстови структури. Тези ученици не притежават необходимия минимум от умения за идентифициране на основна идея в средно дълъг текст или за намиране на информация по експлицитни критерии. Това ограничава фатално техните възможности за успешно учене през целия живот и професионална реализация.
В другия край на скалата, делът на учениците с високи постижения (Ниво 5 и 6) в България е едва 1% (при средно 6% за ОИСР). Тези единични ученици са способни да разбират дълги и комплексни текстове, да се справят с абстрактни или контраинтуитивни концепции и да извършват сложен критичен анализ.
Критично мислене и медийна грамотност в дигиталната ера
В съвременния информационен поток способността за критична оценка на източниците и разграничаването на факти от мнения е фундамент на медийната грамотност. Резултатите на PISA 2025 за България показват, че 99% от българските ученици не притежават високо ниво на умения за критично четене (Ниво 5 или 6), което е критично за идентифициране на авторитета на източника, улавяне на скрити внушения и детекция на манипулации. Този колосален дефицит на критично мислене прави младежите изключително уязвими към дезинформация и фалшиви новини.
Тази уязвимост се засилва на фона на интензивната дигитализация на ежедневието им. Според данните:
- Широко използване на изкуствен интелект (ИИ): 41% от българските ученици използват чатботове с ИИ за училищна подготовка поне веднъж седмично (спрямо 46% за ОИСР). По-конкретно, 30% ги използват за предварително проучване, 29% за резюмиране на текстове, а 30% за съставяне на текстове за писмени работи. Само 14% никога не използват такива инструменти.
- Дефицит в оценката на ИИ съдържание: Въпреки че учениците масово използват ИИ за генериране и обработка на информация, способността им за методично оценяване на качеството и достоверността на генерираната от ИИ информация в учебните часове е на изключително ниско ниво, което ги прави пасивни консуматори на технологично съдържание без развит рефлекс за проверка на фактите.
- Ниски умения в компютърното решаване на проблеми: Средният резултат на България в тази специфична област е 425 точки, което е значително под средното за ОИСР и потвърждава, че техническото използване на технологии не се трансформира автоматично в когнитивни дигитални умения.
Сравнителен профил на постиженията по ключови области
Представянето на България в трите основни области на PISA (четене, математика и природни науки) показва общ регрес спрямо предходните години. Таблицата по-долу илюстрира сравнителния профил на българските ученици и средните стойности за ОИСР.
| Образователна област | Среден резултат (точки) | Дял на постигналите базова грамотност (>= Ниво 2) | Дял на слабопредставящите се (< Ниво 2) | Дял на високите постижения (Ниво 5-6) |
| Четивна грамотност (Четене) | 387 (спад) | 42% (ОИСР: 69%) | 58% (ОИСР: 31%) | 1% (ОИСР: 6%) |
| Математическа грамотност | 405 (спад) | 43% (ОИСР: 65%) | 57% (ОИСР: 35%) | 3% (ОИСР: 8%) |
| Природонаучна грамотност | 421 (стабилен) | 53% (ОИСР: 74%) | 47% (ОИСР: 26%) | 2% (ОИСР: 7%) |
Системни фактори и училищна среда: Препятствия пред успеха
Дълбоките дефицити в постиженията не са изолиран феномен, а резултат от комплекс от неблагоприятни системни фактори, които PISA 2025 идентифицира:
- Огромно социално-икономическо неравенство: В България социално-икономически облагодетелстваните ученици изпреварват своите връстници в неравностойно положение със 101 точки по природни науки (спрямо 85 точки средно за ОИСР). Това показва, че българското училище не компенсира, а задълбочава социалните различия. Едва 12% от учениците в затруднено положение са академично устойчиви (resilient).
- Катастрофален абсентеизъм (бягство от часове): Рекордните 48% от българските ученици съобщават, че са отсъствали поне един цял ден от училище в рамките на две седмици преди теста (при едва 22% средно за ОИСР). 42% са избягали от отделен час. Това е един от най-високите нива на абсентеизъм в целия свят, водещ до критични пропуски в знанията.
- Проблемен дисциплинарен климат и деструктивна среда: 34% от учениците споделят, че не могат да работят добре в повечето часове (ОИСР: 19%), а 41% съобщават за шум и безпорядък в класната стая (ОИСР: 31%). Близо 47% съобщават, че съучениците им не слушат учителите.
- Дигитално разсейване в клас: Българските ученици прекарват средно по 2.2 часа на ден в дигитални устройства за развлечение по време на училище (ОИСР: 1.1 часа), което надхвърля времето за учене с устройства (1.6 часа). 42% съобщават за разсейване на връстниците им от телефони по време на часовете. Забрана за мобилни телефони има само в 39% от училищата (ОИСР: 49%).
- Срив в родителската ангажираност: Подкрепата от семейството е спаднала драстично. През 2025 г. само 60% от родителите се интересуват ежеседмично какво са правили децата им на училище (спрямо 68% през 2022 г.), а дискусиите за училищни проблеми са спаднали от 57% на 47%.
Изводи и стратегически препоръки за образователната политика
Настоящите данни изискват спешни и радикални реформи в българското образование. Ключовите препоръки за преодоляване на кризата включват:
1. Трансформация на учебното съдържание и методите на преподаване: Преминаване от паметно възпроизвеждане на факти към формиране на умения за критично четене и функционална грамотност. Учебните програми трябва да се фокусират върху анализ на реални текстове, откриване на логически връзки и оценяване на надеждността на източниците.
2. Системно въвеждане на медийна грамотност и дигитална хигиена: Предвид масовото навлизане на ИИ инструменти сред учениците (41% седмично), учебният процес трябва задължително да включва обучение за критична проверка на информацията, генерирана от алгоритми, разпознаване на дезинформация и ограничаване на дигиталното разсейване в час.
3. Борба с масовия абсентеизъм: Разработване на национални и училищни механизми за контрол и превенция на бягството от часове. Учениците, които пропускат близо половината от учебните дни (48%), трябва да бъдат включвани в задължителни програми за компенсиране на дефицитите.
4. Въвеждане на национални политики за дигитална дисциплина: Разширяване на забраната за ползване на мобилни телефони по време на часовете (понастоящем само в 39% от училищата) и въвеждане на ясни училищни правила, които да редуцират извънкласното време пред екрана, за да се подобри дисциплинарната среда.
5. Намаляване на образователните неравенства: Целево финансиране и методическа подкрепа за училищата в малките населени места и регионите с нисък социо-икономически статус, за да се прекрати възпроизвеждането на бедност чрез образователната система.
PISA 2025 е ясен сигнал, че козметичните промени в образователната система в България вече не са достатъчни. Постигането на съвременно качество на образованието изисква цялостна промяна в парадигмата на преподаване и управление на училищната среда, с ясен фокус върху функционалните умения за живот и критичното мислене.