Теодора Йорданова, директор на ОУ “Иван Вазов”, гр. Русе: Медийната грамотност е част от функционалната грамотност на човека

Русенското Основно училище “Иван Вазов” е сред учебните заведения в страната, които отбелязаха Деня за безопасен интернет и станаха част от Дните на медийна грамотност през 2021 г. В училището бяха реализирани уроци в четвърти, шести и седми клас от преподавателите Румяна Лазарова (начален учител), Жасмина Щерева, Величка Николова (учител по български език и литература) и Георги Георгиев (учител по история и цивилизация).

Темите, с които децата от ОУ “Иван Вазов” бяха ангажирани, са свързани с първите стъпки в медийната грамотност и предпазването от фалшиви новини. За четвъртокласниците е предвидена интересна игра чрез онлайн платформата Пукльовците, която развива в учениците загриженост към другите и света, цифрова компетентност и умения за екипна работа. Стимулира се директното общуване и взаимоотношения между децата. Използва се и играта Happy Оnlife, чрез която участниците научават кое поведение е безопасно в дигиталния свят. Учениците се запознават с понятието „нетикет“, свързват свои преживявания в интернет с конкретни емоции и по този начин извличат правила за това какво да правят в интернет и какво не. Извеждат сами стратегии за справяне с проблемни ситуации в интернет, като работят със ситуации, с които реално могат да се сблъскат онлайн. 

Проведен бе и час по превенция на езика на омразата, който цели децата да научат повече за другите култури по света и за това как могат да реагират в ситуации, в които някой е обиждан. “Независимо от различията между нас, хората си приличаме по най-важните неща – всички искаме да сме обичани, харесвани и приети. Ние показваме на човек, че го приемаме, когато се опитваме да го опознаем, да го разберем и научим повече за това какъв човек е”, напомня Теодора Йорданова – директор на училището.

В часовете по “Устойчиво развитие в демократичното общество” се проведоха уроци на тема \“Ролята на свободните медии в демократичното общество\“. Учениците решаваха казуси и влязоха в ролята на журналисти. По време на уроците бе представена презентация, изготвена по помагалото “Медийна грамотност в класната стая”, Модул 1.

Голям интерес у седмокласниците предизвика казусът: „Какво ще се случи, ако медиите спрат да излъчват футболни мачове? Ще продължи ли темата да бъде толкова популярна и вълнуваща за обществото? Учениците се обединиха около мнението, че вероятно интересът ще намалее, тъй като медиите са фактор, определящ важните за обществото теми. Споделиха, че познават нелегални сайтове, където могат да гледат спорт. Според тях запалените фенове на футбола ще са готови да заплатят за услугата.

Теодора Йорданова, директор на ОУ “Иван Вазов”, гр. Русе, запозна екипа ни с изложената подробна информация и отговори на още няколко наши запитвания.

.: Госпожо Йорданова, как с Вашите ученици станахте част от кампанията \“Дни на медийна грамотност\“? 

Теодора Йорданова: Информация за кампанията \“Дни на медийна грамотност\“ получихме в електронно писмо от РУО  – Русе. В него ни уведомяваха за предстоящата кампания  и че Дни на медийна грамотност – 2021 година ще започне на 9 февруари 2021 година заедно с Деня на безопасния интернет и ще продължи до края на месец април. По време на кампанията знаехме, че Коалицията за медийна грамотност организира различни инициативи като конкурси, обучения и експертни срещи. В допълнение очаквахме училищата получават примерни пакети с разработени планове за уроци и програми за включване в Дните на медийната грамотност, които покриват целия образователен цикъл — от I до XII клас и могат да бъдат намерени на сайта. Знаехме, че Министерството на образованието и науката подкрепя инициативата на Коалиция за медийна грамотност и отправя покана за участие в нея към всички училища в България.

.: Защо медийната грамотност на учениците е важна?

Медийната грамотност е част от функционалната грамотност на човека. Темата ни се стори интересна и полезна за нашите ученици. Естествено, тя не може да бъде обхваната в рамките на един учебен час и винаги може да бъде продължена.

.: Споделят ли някои от децата примери за опасности, на които са попадали в интернет? 

Споделиха че при търсене на информация  има сайтове, които представят некоректни данни. Децата често попадат на неверни данни, когато търсят информация по учебен предмет – сгрешени дати, грешен правопис, неправилно изписани имена. Що се отнася за опасностите в интернет, са наясно, че трябва да внимават с профилите си в социалните мрежи и да не качват  свободно снимки. Споделиха, че са получавали покани за приятелство от непознати хора, но винаги са ги отхвърляли. Явно часовете, в които са провеждани уроци за безопасен интернет, дават своите резултати. Посочиха  геймърски сайтове и игри, в които са правени опити за източване на пари. В разговора нашите ученици споделиха, че умеят да различават фалшивите новини най-вече по това, че в тези сайтове не е посочен източника на информация. 

Дадоха примери за фалшиви новини свързани с актуалната тема COVID. Посочиха имена на сайтове, в които са попадали на непотвърдена информация за  ваксини, предпазни средства и лечение. Направиха извод, че за да са сигурни в достоверността на информацията, е необходимо да я потърсят от различни източници.

.: Често ли се налага на учителите да опровергават фалшиви новини, които учениците са прочели в интернет или някой друг им е предал?

Не мисля, че се налага често. Децата подхождат критично към чутата или прочетена информация.

.: На Вас лично случвало ли Ви се да опровергавате дезинформация в час, след като сте чули такава? Ако да, бихте ли дали пример? 

Понякога се случва учениците да са „информирани“ от интернет преди учителя за предстояща ваканция или за прекратяване на учебния процес по някаква причина. Разбира се, в такава ситуация се налага учителят да опровергае тази информация и да разясни, че тя би била достоверна, единствено ако има заповед от МОН или от директора на училището.