logo-coalition-final-WT-transperant_Square_1000x1000

Какво представлява препоръчаното съдържание и как работи системата на YouTube

YouTube в цифри

Онлайн видеото е предпочитан в световен мащаб цифров медиен формат. По данни на Statista през 2020 г. 27% от интернет потребителите по света (които са близо 4,7 милиарда, 27% от които са 1,3 милиарда души) гледат по най-малко 10 часа онлайн видеоклипове седмично. Към този момент YouTube има над 2,1 милиарда потребители, които консумират по над един милиард часа видео всеки ден, а пазарната капитализация на марката се изчислява от различни анализатори някъде в диапазона 200-300 милиард щатски долара[1][2]. Най-гледаните канали в YouTube за всички времена генерират милиарди посещения, милиони абонати и обхващат голямо разнообразие от теми, вариращи от музика, през козметика и фитнес, до наука и политика. Каналът в YouTube с най-много гледания на видео е на индийския музикален лейбъл T-Series – публикуваното в него съдържание е видяно близо 165 милиарда пъти. Други популярни ютюбъри са геймърите PewDiePie, DanTDM и Markiplier, чиито канали са измежду над 40 милиона, които оперират в YouTube, като поне 80 000 от тях имат по повече от 100 000 абонати всеки.

Количеството съдържание в YouTube се е увеличило драстично с нарастването на апетита на потребителите към онлайн видеото. Към февруари 2020 г. повече от 500 часа видеоклипове биват качвани в YouTube всяка минута. Броят на часовете с видеосъдържание, качвани на всеки 60 секунди, се е увеличил с около 40% между 2014 и 2020 г. А за изминалото десетилетие увеличението е двадесеткратно. Днес само за един час потребителите на YouTube качват приблизително 30 000 часа ново съдържание; това прави, средно, 720 000 часа за денонощие[3].

За разлика от съдържанието, което консумират потребителите на линейни[4] и нелинейни[5] аудиовизуални медийни услуги, съдържанието, което преобладава в онлайн платформите за споделяне на видео като YouTube, е създадено и разпространявано предимно от техните потребители (съдържание, генерирано от потребителите, или UGC). Доставчикът – в случая YouTube – не носи редакционна отговорност за съдържанието, тъй като е само посредник, а не издател. Това дава огромна свобода на потребителите да качват и споделят видео без да се съобразяват с регулаторните и редакционните изисквания, които определят параметрите на съдържанието, показвано по телевизията, например.[6] Тази демократизация разкри нови хоризонти пред възможностите за творческо изразяване на хората от всички възрасти и разшири неимоверно достъпа на потребителите на интернет до видеосъдържание по всякакви теми и на всякакви езици.

Как и за какво използват YouTube децата и младите хора

Според статистическите данни на Statista от началото на 2020 г. 77% от американците на възраст между 15 и 25 години използват YouTube, а по данни на Pew Research 80% от родители на деца на и под 11-годишна възраст отговарят утвърдително на въпроса дали децата им гледат видео в YouTube[7]. YouTube е най-използваната платформа за цифрово видео както в Съединените щати, така и в България, като над 80% от потребителите в глобален мащаб използват или са използвали YouTube с цел самообучение (как се извършва определена дейност – от грижи за градината, през свирене на китара, до козметични процедури).

В доклада към национално представително проучване във връзка с навиците на българските деца и млади хора по отношение на различните видове медии, осъществено от УНИЦЕФ България през 2020 г., системната консумация на видео и музика онлайн изпреварва всички други дейности, за които е необходима свързаност към интернет.

\"\"

Гледането на видеоклипове и слушането на музика е любимо занимание на 3 от всеки четирима анкетирани. Въз основа на данните за медийното потребление на децата и младите хора, извлечени чрез това допитване, може да се направи предположение, че тази група потребители прекарва най-много време в гледане на видео, тъй като това е една от основните дейности и при взаимодействието със съдържание в социалните медии.

\"\"

Въпреки наличието на българска онлайн платформа за споделяне на видео, над 90% от децата и младите хора предпочитат да гледат видео в YouTube, а музикалните видеоклипове са три пъти по-интересни за тях от образователните видеа и близо 4 пъти – от продукцията на българските влогове.

\"\"

Би било интересно и е важно да се изследва пътят, по който децата достигат до определени видеоканали и клипове. Средностатистическият потребител на YouTube разглежда по 8.89 страници (адреси с различно видеосъдържание) на ден[8]. Това може да е съдържание, което потребителите достигат чрез търсене в YouTube, след като са влезли в платформата, или съдържание, предложено от самата платформа – т.нар. свързано съдържание, което се компилира от системите за автоматизирани препоръки на услугата. Когато функцията за автоматично възпроизвеждане е включена, това съдържание се зарежда без участието на потребителя – той или тя гледа избраното видео, след което оставя на YouTube да му/й предложи нещо друго, което се очаква да отговаря на предпочитанията на конкретния потребител. Става дума за т.нар. персонализирано потребителско изживяване, което е основна характеристика на повечето популярни социално-медийни платформи.

Как работи системата за препоръчано съдържание на YouTube?
\"\"

Целта на системата е да помага на хората да откриват видеоклипове, които биха искали да гледат, които са релевантни на интересите и предпочитанията им, и от тяхната собствена гледна точка им носи някаква стойност. След като отворите YouTube от компютър или мобилно устройство можете да намерите препоръки на две основни места: началната ви страница и панелът, разположен вдясно (за мобилни устройва под) на всяка страница с видео, която заредите в браузера или в приложението. Началната ви страница е това, което виждате при първото отваряне на YouTube – тя показва комбинация от персонализирани препоръки и видео, публикувано в каналите, за които сте се абонирали. Можете да филтрирате съдържанието по жанрове и теми като изберете някой от етикетите. Панелът със свързано съдържание се появява, когато гледате видеоклип и предлага допълнително съдържание въз основа на това, което гледате в момента, заедно с други видеоклипове, за които системата прогнозира, че може да представляват интерес за вас. Когато функцията autoplay е активирана, препоръчаното съдържание се възпроизвежда автоматично по реда на подреждане на видеоклиповете.

YouTube започва да изгражда свята система за препоръки през 2008 г. В началото системата класира видеоклипове въз основа на популярността, която генерират – колкото по-популярно е едно видео, толкова по-вероятно е да бъде включено в компилацията с Тенденции (trending). Този опит обаче е оценен като проблематичен и неуспешен – не са много хората, които са гледали тези видеоклипове и по-голямата част от зрителската аудитория на YouTube е идвала от търсения или споделени връзки извън платформата.

За разлика от други платформи, YouTube не извършва персонализирането на съдържание на потребителите си въз основа на тяхната мрежа от контакти. Вместо това успехът на препоръките на YouTube зависи от точното прогнозиране на видеоклиповете, които искате да гледате. А това прогнозиране е невъзможно без събирането и анализа на данни за потреблението ви. Тук е важно да се има предвид, че потребителите имат известна свобода да определят колко и какви данни искат да предоставят. Например, можете да поставите на пауза, да редактирате или изтриете своето търсене и история на гледане в YouTube, когато пожелаете. Можете да изтриете както цялата си история, така и отделни видеоклипове. А можете и да „кажете“ на YouTube, че конкретно видео, предложено от системата, всъщност не е от интерес, както и да го докладвате за нередност. Тези функции трябва да се използват разсъдливо и етично и е добре да се познават и използват по предназначение.

От YouTube обясняват, че тяхната система за препоръки не работи по „книга с рецепти“. Тя се намира в постоянно развитие, за което ключова роля имат т.нар. сигнали – над 80 милиарда единици информация. Редица сигнали се основават един на друг, за да помогнат на системата да идентифицира това, което смятате за удовлетворяващо: кликвания, време за гледане, допитване чрез кратка анкета, споделяне, харесвания и нехаресвания. Кликването върху видеоклип измежду тези, които намирате в списъка с предложения, се приема като явен индикатор за проявен интерес и потенциално удовлетворение от направения подбор – допускането е, че няма да изберете нещо, което не искате да гледате.

Още през 2011 г. обаче анализите, въз основа на които YouTube оценяват и разработват системите си, показват, че кликването върху видеоклип не означава, че всъщност сте го гледали. Например – търсите акценти от мача за титлата на УЕФА тази година. Превъртате страницата и кликвате върху един от видеоклиповете, който има миниатюрно изображение (thumbnail) и е под заглавие, което предполага, че включва кадри от мача. Вместо това насреща ви се появява човек, който е заснел видеото в спалнята си и говори за мача. Кликвате върху следващ видеоклип, който системата препоръчва в панела с препоръчано съдържание, само за да намерите друг фен, който говори за срещата. Отново и отново щраквате върху тези видеоклипове, докато накрая системата ви препоръча видео с кадри от мача, които действително искате да гледате. Ето защо алгоритъмът обработва още един важен индикатор за това дали имате интерес към дадено видео и бихте останали удовлетворени от сходно съдържание – времетраенето на възпроизвеждането или продължителността на времето на гледане преди да излезете от YouTube или преминете към друго видео. Този индикатор е добавен през 2012 година.

Натрупаното време за гледане – кои видеоклипове сте гледали и колко дълго – предоставя персонализирани сигнали към системата за това, което най-вероятно искате да гледате – тоест, да ви бъде предложено за гледане. Така че ако същият футболен запалянко е гледал 20 минути клипове с акценти от финала на УЕФА и само няколко секунди видеоклип за анализ на мачове, това се интерпретира от алгоритъма като явен сигнал, че потребителят намира гледането на тези акценти за по-ценни.

Дотук добре. Само че от гледане до гледане има разлики.

\"\"
Източник: blog.youtube

За да са сигурни, че потребителите са доволни от съдържанието, което гледат, анализаторите на данни на YouTube измерват нещо, което наричат „оценено време за гледане“ – времето, прекарано в гледане на видеоклип, който смятате за ценен. То се измерва чрез анкети, които ви приканват да оцените гледания от вас видеоклип с рейтинг, представен в звезди – от една до пет. Този рейтинг се използва като показател за определянето на това доколко удовлетворени сте от съдържанието. Ако оцените видеоклип с една до две звезди, системата ще ви попита защо сте дали толкова ниска оценка. По подобен начин, ако дадете на видеото четири до пет звезди, ще трябва да отговорите на въпроса дали за вас изгледаното съдържание е вдъхновяващо или смислено? Само видеоклиповете, които оценявате с четири или пет звезди, биват класифицирани в категорията „високо оценено време за гледане“.

Разбира се, не всеки попълва анкета за всеки видеоклип, който гледа. Въз основа на отговорите, които постъпват, инженерите обучават модел за машинно обучение (machine learning), чиято задача е да прогнозира потенциалните отговори на анкетата на всички потребители. За да се провери точността на тези прогнози, анализаторите умишлено не подават някои от отговорите на проучването при обучението. По този начин се проследява степента на съвпадение между данните в системата и действителните отговори.

Споделяне, харесвания, нехаресвания: обичайно хората са по-склонни да бъдат доволни от видеоклипове, които споделят или харесват. Системата използва тази информация, за да се опита да предвиди вероятността да споделите или харесате други видеоклипове. Ако не харесвате видеоклип, това е сигнал, че вероятно сте попаднали на нещо, което не харесвате и предпочитате да не гледате. (Добре е да се има предвид, че мотивите на някои от потребителите да натиснат бутона „не харесвам“ под дадено видео може да са най-различни и съотношението между положителния и негативния вот не би трябвало да се възприема като абсолютна стойност на обективна оценка за качествата му).

След казаното дотук може да се заключи, че в значителна степен персонализираното предлагане на релевантно съдържание от алгоритмите на YouTube зависи от самите вас чрез сигналите, които подавате. Ако сте човек, който споделя видеоклипове, които гледа, включително и тези, оценени с една или две звезди, системата ще установи, че не влияе силно върху вашите споделяния, когато ви препоръчва съдържание. Тази е една от причините системата за препоръки на YouTube да не следва определена формула, а да се развива динамично с промяната на навиците ви за гледане. При повече време и желание можете да проведете експерименти и да проверите до каква степен и по какъв начин „манипулирате“ алгоритъма за препоръчано съдържание.

Кликванията, показванията, времето за гледане, анкетите на потребителите, споделянията, харесванията и нехаресванията работят чудесно при определянето на препоръки за теми като музика и забавление – това, за което повечето хора влизат в YouTube. С годините обаче все по-голям брой потребители използват YouTube за да откриват, консумират и споделят новини и информация. Независимо дали става въпрос за новините от деня или за сложни научни изследвания, тези са темите, за които качеството на информацията и контекстът са най-важни. Някой може да индикира, че е много доволен от видеоклипове, в които се твърди, че земята е плоска, но това не означава, че YouTube иска да препоръча този тип съдържание и по този начин да подхранва невежеството на хората, като ги въвежда в заблуда и стимулира процъфтяването на ненаучни тези и измислици.

Системата за препоръки на YouTube еволюира значително през последните 10 години и въпреки това остава (и вероятно ще остане) несъвършена. Така например анализаторите полагат усилия за ограничаване на нискокачественото и вредното съдържание, като още от 2011 година използват класификатори, предназначени да идентифицират видеоклипове, които съдържат насилие или са вулгарни, например, така че да бъде предотвратено препоръчването им. След това през 2015 г. се предприемат стъпки за ограничаване на сензационното таблоидно съдържание, което се появява на началните страници. Година по-късно YouTube започва да предвижда вероятността видеоклипът да включва непълнолетни лица в рискови ситуации и да премахва подобни клипове от препоръките. За да се гарантира, че системата за препоръки не е дискриминативна спрямо маргинализираните общности, през 2017 г. започва да се прави оценка на машинно обучаващия се изкуствения интелект, който захранва т.нар. система за справедливост сред защитените групи – като например общността LGBTQ+.

Нарастването на дезинформацията през последните години кара YouTube да разшири допълнително начините, по които използва системата за препоръки, включвайки нови категории – невярно, подвеждащо и гранично съдържание, или съдържание, което се доближава, но не нарушава по категоричен начин правилата, установени с Насоките на общността на YouTube, с които всеки потребител се съгласява, за да има правото да използва услугата. Тук попадат видеоклипове, които популяризират конспиративни теории („кацането на Луната е фалшифицирано“) или друго съдържание, което разпространява дезинформация („портокаловият сок може да излекува болен от рак“).

За целта се използват класификатори, чието предназначение е да идентифицират дали едно видео е авторитетно или „на границата“. Тези класификатори разчитат и на човешка оценка – хора с експертен опит, които анализират и установяват качеството на информацията на отделен канал или видео.

За да определят авторитетността на източника, например, оценителите отговарят на няколко ключови въпроса. Тези въпроси следва да си задава всеки потребител на видеосъдържание в YouTube или на каквото и да е съдържание в която и да е друга онлайн платформа: Съдържанието отговаря ли на очакванията, които предпоставя, и постига ли своята цел? Какъв тип експертност е необходима за постигане на целта? Каква е репутацията на човека, който представя информацията във видеото, и на канала, от който е част? Каква е основната тема на видеото (напр. новини, спорт, история, наука и т.н.)? Какъв е жанрът на видеото – сатира ли е? Отговорите на тези въпроси, наред с редица други, определят доколко авторитетен е един видеоклип. Колкото по-висок е резултатът, толкова повече видеото се популяризира, когато става въпрос за новини и информационно съдържание. При това оценяване, независимо колко добри са методологията и намеренията, също могат да бъдат допуснати грешки.

Когато определят гранично съдържание, оценителите съобразяват и претеглят фактори, които включват, но не се ограничават до това, дали съдържанието е: неточно, подвеждащо или измамно; лишено от нормалната човешка чувствителност и толерантност; вредно или с потенциал да причини вреда. Резултатите се комбинират, за да дадат оценка за това колко вероятно е видеоклипът да съдържа вредна дезинформация или да е граничен. Всеки видеоклип, класиран като граничен, бива санкциониран с ограничаване на показването му в панелите с препоръки. Днес граничното съдържание генерира повечето от гледанията си от други платформи, които се свързват с YouTube (например чрез вграждане или чрез линк), твърди Кристъс Гудроу – вицепрезидент на инженерния отдел на платформата.

Защо YouTube просто не премахне граничното съдържание, ще попитат някои? Ето как отговарят от YouTube: „Дезинформацията има тенденция да се мени и да се развива бързо и за разлика от области като тероризма или безопасността на децата, често липсва ясен консенсус (за това дали дадено съдържание е дезинформация). Също така, дезинформацията може да варира в зависимост от личната гледна точка и произхода“.

„Днес потреблението на гранично съдържание, което идва от нашите препоръки, е значително под 1%[9]. Нашата цел е да имаме гледания на гранично съдържание от препоръки под 0,5% от общите гледания в YouTube.“

За потребителите е особено важно да разберат, че консумацията на новини и политическо съдържание в YouTube по-общо отразява личните предпочитания, които могат да се предпоставят въз основа на онлайн навиците на всеки.

Трябва да се подхожда с внимание и към различните начини на представяне на една и съща тема в различен тип съдържание. Така например може да установите, че наред с новинарско съдържание и разяснителни видеоклипове (т.нар. explainer video), YouTube ви предлага видео от шоу програми като Saturday Night Live или от лекциите на популярните конференции TEDx Talks. Гудроу обяснява философията на YouTube така: това персонализирано разнообразие от предложения помага на потребителите да достигат до нови теми, въпроси и формати, вместо да получават още и още от същото.

Тъмната страна на системата за препоръки на YouTube

Вградено изображение от цитираната по-долу статия в the New York Times. Автор: Jennifer Heuer

В голямата си част разяснението в този материал на работата на системата за препоръки на YouTube се основава на статията On YouTube\’s Recommendation System, публикувана в рубриката Inside Youtube в блога на платформата на 15 септември. Неин автор е Кристъс Гудроу.

Препоръчваме ви да се запознаете и с проучванията на проф. Зейнеп Тюфекчи за една по-различна перспектива и независима оценка на системата за препоръки на YouTube. През 2018 г. тя публикува статия под заглавие „YouTube – големият радикализатор“[10], а през 2019 г. научното издание Scientific American публикува друга нейна статия под заглавие “Алгоритъмът за препоръки на YouTube има тъмна страна”. Тема и на двете публикации е въздействието на съдържанието, което потребителите на YouTube откриват и консумират благодарение на системата за препоръки. Проф. Тюфекчи насочва вниманието и предупреждава за опасността от радикализиране в резултат на персонализиране на съдържание въз основа на различни сигнали и самообучаващия се модел за прогнозиране на съдържание, което може да задържи потребителя в платформата. Тя дава примери, основаващи се на емпирични данни, за случаи, при които умереният интерес към дадена тема може да прерасне в екстремизъм чрез изтласкване към различни крайности: от дясно към крайно дясно в политиката; от вегетарианство към веганство или гладуване в здравословното хранене и т.н.

Как да вземем най-доброто от системата?

И YouTube, и Facebook – онлайн платформа номер 1 в света по брой активни потребители, чието съдържание е много по-разнообразно като медийни формати, но в която също се качват, стриймват и споделят милиарди часове видео – подчертават колко важна и определяща е ролята на всеки отделен потребител за това какво съдържание ще му „сервират“ алгоритмичните системи за препоръки[11]. Достатъчно е да отворите едновременно някоя от тези социални медии с няколко различни профила, използвани от различни хора, за да установите колко различно е съдържанието, което тези системи предлагат на вас в сравнение с другите. Това е една от отличителните черти на платформите с техните непрозрачни алгоритми за персонализиране на съдържанието спрямо традиционните медии – телевизия, радио, печат и т.н. Профилирането, извършвано чрез тези системи, е особено проблематично по отношение на политическите търговски съобщения и изобщо за всякакво съдържание на политически и социални теми. Когато става дума за „консумация“ на медийно съдържание, колкото и пасивна да е тя, не бива да се забравя, че както електронните и печатните медии, така и онлайн платформите, пренасят съобщения, а тези съобщения (може да) формират впечатления, представи за света, нагласи, предразсъдъци, начин на мислене и т.н.

Нещо повече – харесването (и всички други възможни реакции) и споделянето на дадено съдържание в/от социалните медии и писането на коментари влияят директно върху неговото разпространение, популярност и значимост, но освен това подава описаните по-горе сигнали към самообучаващите се алгоритмични системи. Така, с течение на времето, потребителите сами стесняват или разширяват разнообразието и плурализма на идеи, творчество и послания, които им се доставят от тези системи.

Технологичните компании, които притежават и управляват платформи като YouTube, имат икономически интерес от това да доставят релевантно и качествено съдържание, особено от гледна точка на репутацията на рекламодателите, които избират да рекламират при тях и които са основен източник на главозамайващите приходи на гигантите. Репутацията е важна за самите рекламодатели и може да стане причина за оттеглянето им или за това да се обединят и да окажат натиск върху платформата за по-стриктно прилагане на правилата й[12]. Същите технологични компании обаче имат интереси, които в много по-малка степен съвпадат с тези на милиардите граждани, които използват техните услуги – да ги задържат и ангажират колкото се може по-дълго и да събират колкото се може повече данни (лични данни и данни за потребителски навици и предпочитания), които са определящи за стойността на продукта, с който привличат рекламодатели.

Критичната самооценка за собствените предразположения, пристрастия и убеждения, с които подхождаме към дадено съдържание, оценката на това съдържание по критерии като обективност, достоверност, експертност, стойност, авторство, етичност, естетика, намерения и цели на автора, и т.н., е от ключово значение както за вземането на информирани решения, така и за „програмирането“ на системите, които платформите използват.

При количествата информация и съдържание, които се споделят, в общи линии е трудно да си представим алтернативен начин на функциониране на продуктите на тези медийно-технологични мастодонти (което не означава, че такъв не съществува). Затова отговорността към себе си и към другите действително е в ръцете на всеки потребител – какво и колко гледам/чета/слушам, как реагирам и взаимодействам със съдържанието, с кого и къде го споделям, не рискувам ли да си изградя едностранчива и дълбоко погрешна представа за света и за процесите, които го определят.


[1] Paul Sawers. Venture Beat. YouTube revenue shows its potential as a standalone company https://venturebeat.com/2020/02/04/youtube-revenue-shows-its-potential-as-a-standalone-company/

Само в САЩ YouTube ще реализира 5,56 милиарда долара приходи от реклама през 2021 г.

[2] YouTube е вторият най-посещаван уебсайт в света (след Google, чиято собственост е YouTube)

[3] Statista. Hours of video uploaded to YouTube every minute as of February 2020 https://www.statista.com/statistics/259477/hours-of-video-uploaded-to-youtube-every-minute/

[4] Линейни са медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за едновременно гледане/слушане на предавания въз основа на програмна схема. Такива са услугите, предоставяни от радио- и телевизионните оператори.

[5] Нелинейни (медийни услуги по заявка) са медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за гледане/слушане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги. В тази категория попадат стрийминг платформите като HBO и Netflix

[6] Все пак трябва да се има предвид, че в рамките на Европейския съюз (във всяка отделна държава членка) платформите за споделяне на видео като YouTube и Vimeo също вече са обект на специфична регулация с въвеждането на разпоредбите на директивата за аудиовизуалните медийни услуги от 2018 година. 

[7] Данните са агрегирани от Hootsuite: https://blog.hootsuite.com/youtube-stats-marketers/

[8] Вж бележка 6

[9] 1% звучи като нещо незначително, но 1% от 720 000 часа е 72 000 часа (на ден) – а това вече не изглежда толкова пренебрежимо малко.

[10] В оригинал на английски език заглавието е YouTube, the Great Radicalizer. В речниците на Оксфорд, Miriam Webster и Cambridge такава сродна на радикализация, радикализирам дума не е включена. На български език понятие „радикализатор“ за човек или организация, кой/ято упражнява действия по или способства за нечия радикализация, няма. В този случай е заимствана лексикалната логика на оригинала, като е търсена рима и алюзия с „манипуларо“, „машинатор“ и „диктатор“ (бел.а)

[11] Вижте (и оценете критично) текста на Ник Клег (вицепрезидент на Facebook по глобалните въпроси) за алгоритмите на Facebook от пролетта на 2021 г. You and the Algorithm: It Takes Two to Tango https://nickclegg.medium.com/you-and-the-algorithm-it-takes-two-to-tango-7722b19aa1c2

[12] Tiffany Hsu and Eleanor Lutz. The New York Times. More Than 1,000 Companies Boycotted Facebook. Did It Work? https://www.nytimes.com/2020/08/01/business/media/facebook-boycott.html?utm_source=pocket_mylist

Автор на материала: Иглика Иванова

Изображения (където не е посочено друго): екранни снимки от видеото на YouTube Creators \’The Algorithm\’ – How YouTube Search & Discovery Works

Scroll to Top
Scroll to Top