Методика за дигитално-медийна грамотност измерва ключови компетентности на учениците в X клас и показва дефицити

В периода 29.01.2020 – 29.09.2020 Коалицията за медийна грамотност реализира проект за създаването и пилотното тестване на единен национален индекс за умения по медийна грамотност в гимназиален етап и методика за измерването им. Индексът за умения по медийна грамотност за гимназиален етап стъпва на Eвропейската рамка за компетентност в областта на цифровите технологии (DigComp 2.1), но идентифицира необходимия обхват на знанията конкретно за гимназиален етап в училищата. След провеждането на две тестови проучвания, чиито резултатите са обработени чрез психометричен анализ, и последвалото преработване и апробиране на методиката в рамките на проекта “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”, тя е предоставена на Министерството на образованието и науката като инструмент за допълнително привеждане на европейската рамка за компетентност в областта на цифровите технологии в училищата и за регулярно измерване на нивата на свързаните с нея когнитивни умения сред българските ученици.

През януари 2022 г. десетокласници от 176 паралелки взеха участие в първото за България национално изследване за оценяване на дигитално-медийните компетентности на гимназистите. То е осъществено в повече от 150 училища в цялата страна, избрани на случаен принцип по обновената методика, и подкрепено от Министерството на образованието и науката. Учениците попълват онлайн тест в рамките на 60 минути, отговаряйки на два вида въпроси – (i) с избираеми отговори и (ii) въпроси, които изискват от тях да формулират собствени аргументирани разсъждения. Както може да се види от долната таблица, учениците са попълвали две версии на теста:

Брой ученици, правили тестовете по методиката през януари 2022 г.

 Тест 1Тест 2Общо 
анулирани тестове494493 
зачетени тестове216820404208 
 221720844301 
     
Брой училища, в които е правен теста    
 само Тест 1само Тест 2Тест 1 и Тест 2Общо
анулирани тестове1113
зачетени тестове645950173
 656051176

В аналитичния доклад, който ще бъде публикуван в пълния си обем на 21 юни, са представени резултатите
от това проучване, обработени от експерти на Център за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО) – партньор на Коалицията за медийна грамотност в изпълнението на проекта “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”.

Целта на проекта е да даде цялостна картина за уменията по дигитално-медийна грамотност (ДМГ) на гимназистите и да подпомогне изготвянето на методика за обучения на учители, чрез които да бъдат въведени нови методи за преподаване, водещи до развитие на нужните умения у младежите. В рамките му експертите на КМГ и ЦОПУО подготвят методика за преподаване на медийна грамотност през целия образователен процес, т.е. независимо от преподаваните предмети, по която ще бъдат подготвени минимум 200 учители. В дългосрочен план проектът ще допринесе за цялостна промяна в начина на преподаване и ще повиши важни умения на учениците от горните класове, а именно младежите, на които предстои да станат активна част от обществото.

Тези цели са заложени и в политиката за медийна грамотност, с която България изпълнява ангажимента си като държава членка на ЕС по въвеждането и прилагането на мерки за развитието на медийната грамотност на своите граждани, установени в Закона за радиото и телевизията. Наличието на методиката за измерване на дигитално-медийната грамотност обаче не може да удовлетвори в необходимата степен целите на политиката за медийна грамотност и очакваните резултати от прилагането ѝ. В този смисъл намирането на по-подходящ инструмент за измерване и оценяване на готовността на България за развиването на медийната грамотност на своите граждани и, ако се прецени, че е необходимо, на инструмент за определяне и пряко измерване на индикатори, относими към наличието и степента на медийна грамотност, остава на дневен ред.

Обобщение, изводи и препоръки

Към 2022 г. – годината, в която министърът на културата ще представи политиката за развитие на медийната грамотност на българските граждани, а Европейската комисия трябва да получи първия доклад на България за изпълнението на изискванията по параграф 2 от чл.33а на Директивата 2018/1808 на ЕС* – заинтересованите страни в областта на образованието и медийните изследвания не разполагат с инструмент за пряко измерване на комплекса от знания, умения, разбиране и нагласи, свързани с медийната грамотност. Представената в този доклад методика представлява апробиран инструмент за проучване на определени аспекти от цифровата грамотност, в по-малка степен и косвено – и на медийната и информационната грамотност на учениците в гимназиален етап на средното образование в България, който, след по-нататъшното му прецизиране и валидиране, може да има допълваща роля в усилията за измерване и оценяване на качеството на формалното образование.

Основната хипотеза при изработването на дизайна на изследването, представено в този доклад, е потвърдена – учениците в 10 клас срещат сериозни затруднения при извличането и интерпретирането на информация от текст, в т.ч. медийни текстове, и данни, като тези трудности се проявяват особено видимо при оценяването на компетентностите и когнитивните им умения чрез въпроси с отворен отговор и най-вече при задачи, които изискват от тях да артикулират обосновани разсъждения. Тези резултатите кореспондират с ниските нива на четивна грамотност на българските ученици, установени чрез изследванията на PISA, чиято адаптираща се към променящата се информационно-комуникационна среда дефиниция във все по-голяма степен покрива компетентностите в сечението между цифровата и медийната грамотност – информационна грамотност и комуникация онлайн.

Провеждането на ново изследване на PISA през 2022 г. (чиито резултати ще излязат през 2023 г.) ще даде възможност допълнително да се провери доколко двете методики измерват едни и същи и/или взаимосвързани умения и доколко резултатите от тези измервания се препокриват и препотвърждават. Тясната връзка между двете методики е предпоставена в избора на теоретична рамка, върху която е изградена методиката за измерване на дигитално-медийните умения на учениците, и в разширяването на понятието за четене с разбиране на PISA с интегрирането на практиките и когнитивните умения, присъщи на взаимодействието с информация и комуникацията в цифрова среда, които изискват много по-широк набор от умения (цифрови умения и умения на медийната грамотност). На този етап тази тясна връзка следва да се разглежда като аргумент за използване на методиката, представена в този доклад, още повече, че с нейния по-тесен и фокусиран обхват, тя може да бъде използвана за провеждането на тестване на учениците на по-малки интервали от изследванията на PISA, които се провеждат на интервал от три години.

Така този инструмент може да бъде допълващ и подпомагащ задачата на ОИСР не само да измерва в съпоставителен план грамотността на учениците в близо 80 държави, но да информира образователните експерти и участниците в изработването на политики в областта на образованието в България за дългосрочните реформи и непосредствените задачи, които стоят пред тях по пътя на настигането на най-добрите образователни системи според класиранията им в изследванията на PISA.

За да отговори адекватно на идентифицираните дефицити по отношение на четивната грамотност и дигитално-медийните умения на българските ученици, българската образователна система се нуждае от систематична и интензивна реформа по отношение на начините на преподаване и оценяване и на видовете съдържание, с което учениците взаимодействат ежедневно, придобивайки знанията, заложени в държавните образователни стандарти, a в по-малка или по-голяма степен и в самите ДОС, а оттам и в програмите по общообразователните предмети. Интегрирането на медийни текстове и ежедневна работа с различни цифрови информационни източници и инструменти е ключ към развиването на критичното мислене на учениците и по-общо на изграждането на метакогнитивни умения[1] и нагласи. Тези умения и нагласи са критично необходими на съвременните граждани за професионалната и личностната им реализация и отговорното им участие в публичната сфера и демократичните процеси.[2]

Резултатите показват също, че независимо от широкото разпространение и автономната употреба сред повечето ученици на свързани с интернет устройства, което им дава непосредствен достъп до информация, знания и канали за комуникация, развиването на свързаните с отключването на пълния потенциал на този достъп умения не се случва в необходимата степен от само себе си – то е работа на училището. Подценяването или ограничаването на тази роля на училището, чието реализиране минава през преосмисляне на задачите пред учителите, учебното съдържание и учебния процес, трябва да се разглежда като риск за гражданското обществото в България, което трябва да се справя с редица настоящи и възможни бъдещи кризи. Посрещането и преодоляването на подобни кризи, засилването на устойчивостта и прогресът на обществото в отговор на цифровата трансформация и ефектите на глобализацията, преминава през приоритизиране на усилията за формиране и насърчаване на културата на демократично участие на гражданите и залагането на образователни цели, които започват, но не свършват с формалното образование, ориентирани към постигането и поддържането на възможно най-високи нива на цифрова, медийна и информационна грамотност през целия живот.


* До 19 декември 2022 г. и на всеки 3 години след това държавите членки докладват на Комисията относно прилагането на параграф 1, с който е установено изискването (1) Държавите членки насърчават и предприемат мерки за развитието на умения за медийна грамотност

[1] В допълнение към критично мислене и умения за решаване на проблеми, учениците все повече трябва да развиват умения за учене и способността да разпознават собствените си знания, умения, нагласи и ценности, или т.нар. метакогнитивни умения (OECD 2030), и да придобиват познания за ефективно прилагане на стратегии за четене, докато навигират в Интернет, отбелязва се в доклада на ОИСР от 2021 г. „Читатели на 21-ви век. Развиване на умения за грамотност в дигиталния свят“ в отговор на въпроса „Защо четенето е ключ за гражданите и обществата на 21-ви век?“ Компасът за учене на ОИСР 2030 диференцира три различни типа умения:

  • когнитивни и метакогнитивни умения, които включват критично мислене, творческо мислене, изграждане на умения за учене и саморегулиране
  • социално-емоционални умения, които включват емпатия, самоефективност, отговорност и сътрудничество
  • и практически и физически умения, които включват използване на нова информация и устройства за комуникационни технологии

Тези умения са разглеждани като част от холистична концепция за компетентност, включваща мобилизиране на знания, умения, нагласи и ценности в отговор на комплексни изисквания.

OECD (2018), Education 2030: The Future of Education and Skills. Position paper, http://www.oecd.org/education/2030/E2030%20Position%20Paper%20(05.04.2018).pdf.

[2] https://www.oecd.org/education/2030-project/teaching-and-learning/learning/skills/Skills_for_2030.pdf

Важно: Първоначално разпространената версия на тази публикация е редактирана в светлината на направените по време на пресконференцията по представянето на доклада експертни коментари. Отразена е и корекция относно провеждането и публикуването на резултатите от PISA 2022 – тестът вече е проведен, резултатите трябва да бъдат разгласени през 2023 г.

Вижте още:

България е на 30-то от 35 места в Индекса на медийната грамотност за 2021

Влошаване на резултатите на България и в Мониторинга на медийния плурализъм за 2021 г.

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото 2021

Проектът “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на €79,265.25, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Този проект е директно продължение на проекта „Индекс и методика за проучване на умения по медийна грамотност за гимназисти“ от 2020 г. Целта и на двата проекта е да се подпомогне целенасоченото и всеобхватно развитие на медийната грамотност в България – както през каналите на държавната училищна мрежа, така и през проекти на неправителствения сектор.

Тази интернет страница е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието й се носи от Коалицията за медийна грамотност и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази уебстраница отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top
Scroll to Top